Getting your Trinity Audio player ready...
|
Световен индекс на свободата на печата за 2024 г. класира Китай на 172 място сред 180 държави
Свободата на печата в Китай продължава да се влошава под управлението на Китайската комунистическа партия (ККП). В особено тежка ситуация са китайските граждански журналисти.
На 3 май, когато се отбелязва Световният ден на свободата на печата, организацията „Репортери без граници“ публикува своя Индекс на свободата на печата в света за 2024 г.
Китай се класира почти последен – на 172 място сред 180 държави и региони, като запазва титлата си от предходната година на водеща страна по отношение на лишаване на журналисти от свобода.
„Репортери без граници“ (Reporters sans frontières – RSF) е базирана в Париж международна неправителствена организация, посветена на опазването на свободата на информацията. Тя посочва в своя доклад, че „в допълнение към задържането на повече журналисти от всяка друга страна в света“, китайският комунистически режим „продължава да упражнява строг контрол върху информационните канали, прилагайки политики на цензура и наблюдение за регулиране на онлайн съдържанието и ограничаване на разпространението на информация, считана за чувствителна или противоречаща на партийната линия“.
В доклада на RSF се посочва също, че „Китай хвърля в затвора най-много журналисти в света, като в момента там са лишени от свобода повече от 100 журналисти“.
Тази година Китай се е придвижил нагоре в класацията, в сравнение с миналата година, когато бе на 179-то, т.е. на предпоследно място. В доклада обаче се уточнява, че единствената причина за това леко покачване е влошаването на ситуацията в други държави и региони, като например в контролирания от талибаните Афганистан, а не подобрение на ситуацията в Китай.
Ранкът на свободата на печата в Хонконг, също контролиран от китайския режим, се е покачил до 135-то място, в сравнение със 140-то през 2023 г. Въпреки това индексът за свобода е спаднал с 1,8 пункта от миналогодишните 44,86 „поради увеличаване на преследването на журналисти по силата на Закона за националната сигурност, наложен от Пекин през 2020 г.“, се казва в доклада.
RSF обяснява, че повишението индекса за свобода при някои държави е подвеждащо, защото се дължи единствено на факта, че е спаднал този на страни, които преди това са били пред тях в класирането.
Над 100 китайски журналисти в затвора
Междувременно нюйоркската PEN America публикува своя Индекс на свободата на писане за 2023 г. PEN America определя себе си като организация, която стои в пресечната точка на литературата и човешките права, с цел да защитава свободното изразяване по целия свят.
В доклада, публикуван на 1 май, се посочва, че Китай остава водеща страна в света по лишаване от свобода на aвтори на публикации и интелектуалци – активисти. Документът цитира повече от 100 случая през 2023 г., включително на лишени от свобода през годината шестима писатели, което води до общата цифра от 107. Девет от всички задържани писатели са жени.
Сред 107-те лишени от свобода автори 50 са онлайн коментатори, които публикуват мненията си по редица социални, политически и икономически теми в платформите на социалните медии. В доклада се посочва, че комунистическият режим използва мъглявото обвинение в „предизвикване на раздори и провокиране на проблеми“, за да ги арестува и вкарва в затвора.
Базираната в Канада журналистка Шън Сюе заяви пред The Epoch Times на 4 май, че цифрите, публикувани от тези международни организации са само малка част, която изтича към външния свят под строгия контрол на ККП върху информацията.
Според нея никой не знае колко журналисти в Китай са били преследвани до смърт, тайно арестувани, осъдени, репресирани и измъчвани. Тя споделя: „Цялата система на ККП е държавно-терористичен режим, което означава, че не само ЦК на ККП е автократична и авторитарна система, [но] всички нива на властта ѝ действат по същия начин като диктаторски и тираничен режим. Поради това е невъзможно външният свят да узнае за много инциденти. Трудно е да се събират статистически данни. Честно казано, дори [лидерът на ККП] Си Дзинпин не знае.“
Китайският адвокат по правата на човека Лай Дзиенпин, който понастоящем живее в САЩ, коментира пред The Epoch Times на 4 май, че свободата на печата и свободата на словото в Китай, включително в Хонконг, всъщност намаляват и се влошават.
„Причината, поради която ККП продължава да затяга контрола си върху словото, е най-вече, защото е изправена пред все по-дълбоки и безпрецедентни политически, социални и икономически кризи. Нейният управленски статут е застрашен и ККП иска да запази еднопартийната и еднолична диктатура. Затова тя продължава да засилва контрола си върху всички аспекти на обществения живот. Ето защо [потискането на] свободата на словото и свободата на печата са основни приоритети за ККП и са най-важните аспекти на социалния живот, които трябва да контролира.“
Китайски граждански журналисти
Китайските граждански журналисти също са обект на репресии и преследване от страна на китайския режим.
Гражданската журналистка Джан Джан беше осъдена на четири години затвор за това, че през 2020 г. е съобщила истината за COVID-19 епидемията в Ухан. В прессъобщение от април 2024 г. RSF призовава международната общност да обърне внимание и да окаже натиск върху Пекин да освободи Джан. Тя е носител на Наградата за смелост на RSF за 2021 г.
Гражданският журналист от Ухан Фан Бин е на свобода от една година, но продължава да е обект на тормоз от страна на властите в Китай. Електричеството и водата му са спрени и ще трябва да освободи квартирата си поради натиска, който полицията в Ухан оказва върху нейния собственик. Което го изправя пред заплахата да остане на улицата.
По време на COVID-19 епидемията в Ухан през февруари 2020 г. Фан публикува свои видеорепортажи в социалните медии, разкриващи огромния брой смъртни случаи, които привлякоха международно внимание. По-късно той бе арестуван от местната полиция и осъден на три години затвор за „предизвикване на раздори и провокиране на проблеми“.
По думите на Шън Сюе в Китай вече няма граждански журналисти. „Когато говорим за свободата на печата, свободата на словото, свободата на медиите и т.н. в Китай, комунистическата партия ни е дала най-добрия отговор – тя вече е обявила, че медиите са трибуна на ККП.“, коментира журналистката.
Лай Дзиенпин е на същото мнение. Според него гражданските журналисти са основна връзка в цялата екосистема на свободата на печата. „Не само [китайските] официални медии и свободата на словото и на пресата на официалните журналисти са потиснати, но и частните граждански журналисти също са потиснати, дори още по-сериозно.“, сподели той пред The Epoch Times.