Темата със свободата на словото започна, с повод и без повод, напоследък да служи като смокинов лист за прикриване на други не по-малко важни събития. Дали обаче си даваме сметка, че свободата, пък било то и свободата на словото, не се получава даром. За всеки вид свобода се полага усилие, отстояват се принципи и по възможност с изправен гръбнак.
Наблюдаваме тенденция, при която отсъства всякакво желание и потребност от инвестиране в свобода на медии, в свобода на изразяване и изграждане на критично мислене. Към този момент ситуацията в България заприличва на тази в страната през 1948 г. например, но за тогава оправданието е едно – тоталитаризъм, а сега …?
Сега – твърдим, че живеем в демокрация, членуваме във всички демократични и уж отстояващи свободата организации като СЗО, ООН, ЕС, НАТО и пр. Наскоро излезе класация за свобода на медиите, която ни убеждава, че страната ни е с подобрена медийна среда и че България се изкачва с 12 позиции по-нагоре. Но за каква свобода на словото можем да говорим, като основните медии – телевизиите (двете национални и друга обществена) са се превърнали в медии с дула насочени към хората, бълващи угодни тези.
Паралели на „медийно облъчване” в минало и настояще
Нека да дадем пример. В своята книга „Задочни репортажи за задочна България” политическият дисидент Георги Марков дава пример с вестник „Работническо дело”. В броя от 21 декември 1949 г. името на Сталин е споменато над 300 пъти. И за паралел ще посочим една от основните телевизии днес. В неин ефир през изминалата седмица, по време на една от вечерните емисии новини, около 80% от времето беше резервирано за представителите на водеща партия в България, които трябваше да ни обяснят как без тях животът е невъзможен и те ще оправят всички сътворени поразии до сега. Никой обаче на се сети да ги попита защо те са допуснали всичко това, при положение, че са били основен политически играч през последните години от най-новата история на страната ни?
Това медийно облъчване се прави с финес, перфидно е и е едва доловимо за забързания и погълнат от ежедневието зрител. Реабилитирането и на най-голямото зло може да се случи, стига то да се прави често и пред широка аудитория, аудитория с подменени ценности и понятия. Понятия като промяна, демокрация, патриотизъм бяха лишени от своето съдържание, но в същото време бяха натоварени с внушения. Внушенията идват да покажат, че приемайки всичко различно, ново, прозападно, пролиберално – това ще ни донесе всякакъв вид блага, ще ни донесе свобода – ще бъдем богати, независими европейци. Започна подмяна на ценности и принципи, а думата толерантност бе употребена по най-опасния и нездравословен начин.
Крайно либерални концепции, идващи от запад, се внедряват в имунната система на и без това нездравия ни организъм на съвременно общество. Тази нечиста среда е идеалната почва за развитието на всички разрушителни процеси. Свободата на словото не вълнува никого или почти никого. Тези, които трябваше да се погрижат за нея, бяха заети да ни обясняват, че западните ценности и идеали са нашето ново, чисто и светло бъдеще. А Западът се саморазрушава бързо и сигурно. Изкуство, музика, кино, мода, литература – всичко изобилства от грозота, пошлост и упадъчност. Мода със сатанински привкус се налага като тенденция и свобода на изразяване.
Разгражда се нормалното. Семейството се компрометира като най-важната градивна единица в обществото, а родители и деца биват противопоставяни по всякакъв начин. Опасни либерални идеи се маскират като стратегии, а тийнейджърите са зомбирани с екзотика на абортите. Тотален разпад! Дори и шокът от детските садо-мазо рекламни снимки… отмина за ден-два.
Е, все още ли някой си мисли, че живеем в демокрация и политиците, които ни се представят за демократи, са такива? И обществото се разделя и противопоставя по всички възможни диагонали: политика, религия, бизнес, култура и възпитание, дори спорт. Омразата изглежда бе заложена като основна цел. Крещящи политици, крещящи общественици задават тон на ненавист, изпълнен с низки страсти. И пак нещо познато като в периода след 1945 г., когато навсякъде се търси враг. Враг, който да обединява около мразенето. И ако тогава е трябвало да бъдат мразени образованите хора, буржоазията, църквата, съседа – сега знаем ли накъде е насочена тази омраза?
Псевдо защита на плурализма и независимостта на медиите
Осъзнаваме ли положението, в което се намираме и в което ще затънем и дали обществото е демократично и свободно, както ни се прожектира. И за каква свобода на медиите можем да говорим, като цели сайтове са блокирани, само защото не се носят по течението на мейнстрима? О, някой ще каже, че те пропагандират „лоши” неща, но то и радио „Свободно Европа” е било забранено някога, за да не пропагандира „лоши” неща.
И така от много „загриженост” изчезва плурализма, изчезва свободата на изразяване и най-вече способността за анализ, за възможността ние сами да изберем и сами да изградим своята гледна точка, а след това да я облечем в аргументирана позиция. Тази тенденция съвсем прилича на китайската поговорка, която гласи: „Камъните, които вдигаме от пътя на децата си, за да не се спъват, са скалите, които ще ни затрупат след време”.
За съжаление тази висша мъдрост не помага на китайския народ за свободата му днес. Китай е страната, осъществяваща най-големия и позорен геноцид, който е виждало съвременното човечество.
Като споменахме свободните и демократични съюзи като СЗО, ООН, ЕС, НАТО и пр., нека погледнем към този, който най-пряко ни влияе – политически, икономически, ценностно. Това е Европейският съюз.
Натоварили сме Европейския съюз и всички негови структури с особен вид идеализъм. Смятаме, че всичко пристигащо от всички структури в ЕС би трябвало да бъде справедливо, честно, с грижа за всеки в Съюза – носещ просперитет, законност и безгрижни времена.
Европейският съюз обаче започна да се отнася със страните – членки като строг господар и да се противопоставя на техните опити за запазването на идентичността им. Нещо, с което се борихме преди 1989 г., тоест ЕС заприлича на тоталитарна структура, неодобряваща опитите за автономност и идентичност.
Но тъй като говорим за медии и свобода но словото, да надникнем зад завесата на медийната политика на ЕС. Политиката, която иска да наложи ЕС на страните-партньори е меко казано обезпокоителна. Скрита зад правилно подбрани фрази, тяхната цел е далеч от свобода на изразяване и медийно развитие. Нещо като „Истанбулската конвенция”, която зад мотивите за защита от домашното насилие се опита да наложи и узакони пролиберални и опасни тенденции като джендър идеологията например и да ни убеди, че съществуват повече от два пола.
Европейски акт за свободата на медиите
Но да се върнем на медиите. На 16 септември 2022 г. Европейската комисия прие Европейски акт за свободата на медиите. Този акт все още не е гласуван като закон, но ако той бъде приет във вида, в който е предложен, силно застрашава свободата на медиите в съюза. На повърхността си препоръките, предложени в него, изглеждат логични и добри. Той има намерение да се „бори” с политическата намеса в медиите, за прозрачност при управление и финансиране на обществените медии, изсветляване на собствеността на медиите и правилното разпределяне на държавната реклама. Все неща, изглеждащи справедливи и адекватни към настоящата медийна ситуация.
От ЕК предвиждат да има специален съвет за медийни услуги, а според Брюксел този съвет ще бъде натоварен да „насърчава ефективното и последователно прилагане на правната уредба на ЕС в областта на медиите, като подпомага Комисията в изготвянето по специално чрез насоки по медийни регулаторни въпроси, тоест ще може също така да издава становища относно национални мерки и решения, засягащи медийните пазари и концентрацията в тях”. Най-общо казано, това е общоевропейски наднационален регулатор, който ще има последната дума по всички медийни казуси на територията на всяка държава – членка на ЕС. Този медиен съвет ще бъде достатъчно овластен, а функциите му ще са следните: „ще може да координира националните регулаторни мерки по отношение на медии извън ЕС които представляват риск за обществената сигурност като гаранция, че тези медии не заобикалят приложимите в ЕС правила”, като допълва: „Този комитет ще следи за спазването на правилата на големите онлайн платформи на инициативите за саморегулиране, например кодекса на ЕС за поведение във връзка с дезинформацията “.
От така красиво и логично звучащите фрази трудно се долавя, че става дума за чиста проба цензура. В случай, че този регулатор прецени, че дадена медия или онлайн платформа, базирана в държава извън ЕС (САЩ, Русия, Китай и др.) разпространява дезинформация, излъчването на въпросната медия или онлайн платформа ще бъде прекратено на територията на ЕС. А според „експертите” по медии в ЕС за дезинформация се счита всяка новина и всяко мнение, което не се вписва в официозната евроатлантическа доктрина. Пак според брюкселските „експерти” дезинформатори са тези, които поставят интересите на страната си над тези, идващи от Брюксел. Значи ако защитаваш интересите и собствения си суверенитет, си дезинформатор, така ли?
За да може да се върви напред към нов живот, човек трябва да познава стария, защото много често стари порочни практики се претоплят и представят като нови. Гръмки слова, изобилстващи от академичен жаргон и теоретични абстракции, ни объркват и ни завихрят в безсмислена въртележка от думи, термини и понятия, а целта е една – Лъжа! Но сега тази лъжа не се упражнява с физически терор – тя функционира много по-фино чрез широко разпространени, повсеместни форми на социална, материална и духовна корупция! По този начин се прелъстяват хора без изправен гръбнак и непреходни ценности!
Поздравления за автора на статията! Много точна и изчерпателна информация!