Защо творчеството на Агата Кристи, една от най-превежданите и продавани писателки в света, ще бъде пренаписано
Наскоро стана ясно, че творчеството на една от най-популярните писателки в света, британката Агата Кристи, ще бъде пренаписано. С тази задача са се заели от „Harper Collins”, една от големите пет англоезични издателски компании, съобщават от британския Telegraph. Целта на това пренаписване e да бъдат премахнати пасажи от новите издания, които могат да наранят чувствата и достойнството на някои читатели.
Творчеството на Агата Кристи е изпълнено с безброй фрази и послания, които насочват читателя да се замисли и вгледа в себе си, да се обърне към Бог и да припознае добротата като основен пътеводител в живота му.
Твърде често сме склонни да преписваме на Бог злините, които човек прави по собствена воля.
Световно признатата авторка пише класическите текстове между 1920 г. и 1976 г. Но от тях сега ще бъдат премахнати пасажи, които съдържат „описания, обиди и препратки към етническа принадлежност”. Смущаващото е и че се твърди, че промените са направени от авторката, въпреки че Кристи не е между нас от 1976 година.
Наред с други промени, обект на редакция е и емблематичният вътрешен монолог на мис Марпъл и Еркюл Поаро – двама от най-легендарните герои на Агата Кристи.
Изрязани са много фрагменти от произведенията, за които се твърди, че са изказани от „антипатични” герои. От оригиналния израз „неговия индийски характер” в сборника Последните случаи на мис Марпъл и две истории е премахната думата „индийски”. От романа пък Карибски загадки е премахнат пасажът, в който героят през нощта не успява да види чернокожо момиче в храстите.
Самата героиня на Кристи мис Марпъл е забележителна дама, която за много кратко време след появата си за първи път в разказа Клуб „Вторник вечер“, грабва сърцата на читателите. Тя е забележителен детектив, с изискани маниери на дама, винаги търсеща истината. Успехът ѝ на добър разузнавач се корени в това, че тя винаги поставя себе си на заден план и по този начин дава поле за изява на обекта си. Поради голямата любов на читателите съм госпожица Марпъл, тя се превръща в главен герой в 12 романа и 20 разказа, създадени от Агата Кристи.
Другият редактиран герой е вечният Еркюл Поаро. Той присъства в 33 романа на авторката и е включен в 51 разказа. Белгиецът Поаро е ексцентричен детектив, любим както на авторката си, така и на всички любители на жанра по цял свят. Той се слави с безупречен външен вид, винаги елегантно облечен, с непогрешим следователски нюх и изключително точен, благодарение на емблематичния си ръчен часовник.
Това се двама от класическите герои на Кристи с непреходни ценности и висок морал, винаги водени в действията си от дълг към обществото.
Какво налага тази цензура
В последно време се наблюдава тенденция в отричането и заклеймяването на класически произведения, както в литературата, така и в киното. Те стават жертва на така наречената „кенсъл култура“.
Кенсъл културата се състои в „премахването“ или „отхвърлянето“ (cancel от англ. – отхвърлям, отменям) на човек, организация, продукт или друго, което дадена общност или група не одобрява или счита за обидно. Това е културата на отрицанието и се свързва с обратен расизъм и дискриминация. Култура, при която се оспорват традиционните морални ценности и на тяхно място се внедряват „нови ценности”, маскирани най-често зад думите „толерантност“ и „свобода“. Сред най-често срещаните пропагандни наративи са феминизмът, противопоставяне на бели с чернокожи и сексуална независимост (ЛГБТ).Тази тенденция има за цел напълно да заличи изконните човешки ценности и да ги замени с нови либерални такива. Традиционното семейство вече „не е модерно”, а на негово място се налагат еднополовите бракове.
„Обратният расизъм“ е налагащата се нова тенденция, при която белите хора са „виновни” за робството на чернокожите. Емблематичен пример за това е случаят Джордж Флойд. Убитият в САЩ Джордж Флойд през май 2020 г. освети като символ първоначално избухналите мирни протести срещу полицейско насилие и превърнали се след това в нещо като наказателна акция срещу бялата част от населението. Такова класово разделение само по себе си се свързва с комунистическата идеология, утвърдена от Карл Маркс. По онова време обаче, борбата там е между буржоазия и пролетариат, а „модерната” такава е противопоставянето на бели и черни. Създава се течението BLM – Black Lives Matter или „Чернокожите животи имат значение”, което се превръща в синоним на тези протести.
Детските филми също не бяха пощадени от тази тенденция. Ранното сексуализиране на децата е изключително опасно, особено това да им се предоставя възможност те сами да изберат какви искат да бъдат – мъже или жени.
Такава пропаганда против природата е най-голямото противопоставяне на човек на божественото начало. Това е най-сигурното разрушаване на най-важните човешки ценности, водещи до морална и социална деградация. Спирането на тази тенденция ще настъпи тогава, когато бъде осъзната от повече хора и всички си изправим срещу нея.
