Алиансът на Виктор Орбан „Патриоти за Европа“ стана третата най-голяма политическа група в Европейския парламент, седмица след като унгарският лидер положи усилия да се постигне напредък в мирните преговори между Русия и Украйна.
Новият десен алианс „Патриоти за Европа“, основан от унгарския консервативен премиер Виктор Орбан, се очаква да бъде мощен двигател към промяна в често ляво ориентирания политически пейзаж на Европа.
След достигането на прага за сформиране на официална политическа група в Европейския парламент, политическата група на Орбан вече се състои от 84 члена от 12 държави, в която последно присъединилият се френски „Национален сбор“ има най-голям дял с 30 депутати.
На 6 юли „Патриоти за Европа“, които се стремят да намалят имиграцията и да прехвърлят властта от Брюксел към националните правителства, осигуриха членството на дясната „Датска народна партия“ и фламандската VB (Vlaams Belang – „Фламандски интерес“) със сходни нагласи, с което достигнаха необходимия праг. Минималното изискване за формиране на политическа група в асамблеята е 23 члена на Европейския парламент от седем държави.
Политическото движение „Патриоти за Европа“
Виктор Орбан за първи път обяви намерението си да създаде политическото движение „Патриоти за Европа“ на пресконференция във Виена на 30 юни, като обеща да работи за настъпването на „нова ера“, която „ще промени европейската политика“ и ще ориентира Брюксел надясно. Също посочи: „Това, което европейците искат, са три неща: мир, ред и развитие. А това, което получават от елита в Брюксел днес, е война, миграция и стагнация.“
Орбан направи това изявление ден преди Унгария да поеме ротационното председателство на Европейския съюз за шест месеца.
Унгарският лидер замина за Виена, за да представи обединението „Патриоти за Европа“ на своята партия „Фидес“ заедно с австрийската „Партия на свободата“, ръководена от Херберт Кикъл, и партията ANO (Akce nespokojených občanů – „Действие на недоволните граждани“) на бившия чешки министър-председател Андрей Бабиш.
„Патриотичният манифест за европейско бъдеще“, подписан от тримата партийни лидери, се стреми да се противопостави на плановете за „европейска централна държава“ и обещава „да даде приоритет на мира, суверенитета пред федерализма , на свободата пред диктата“.
Впоследствие към тях се присъединиха още пет партии – холандската антиислямска „Партия на свободата“ на Герт Вилдерс, португалската дясна партия Chega, испанската партия Vox, Датската народна партия и фламандската националистическа партия Vlaams Belang. На 8 юли те бяха последвани от партията „Лига“ на Салвини.
Понастоящем новата група е третата по големина сила в Европейския парламент след консервативната „Европейска народна партия“ (Християндемократи) и „Прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП“.
Виктор Орбан – новият ключов фактор в европейската и световна политика
Унгарският министър-председател посети Москва с надеждата да постигне напредък в мирните преговори между Русия и Украйна.
Виктор Орбан се срещна с руския президент Владимир Путин на 5 юли, след като по-рано същата седмица осъществи среща с украинския президент Володимир Зеленски.
Унгарският министър-председател посети Москва с надеждата да постигне напредък в мирните преговори между Русия и Украйна.
Виктор Орбан се срещна с руския президент Владимир Путин на 5 юли, след като по-рано същата седмица осъществи среща с украинския президент Володимир Зеленски.
Зеленски изрази готовност за преговори в началото на войната, но оттогава отхвърля всякакви преговори, докато Русия не се изтегли от териториите, които е завзела досега в конфликта, и от Крим, който Русия анексира през 2014 г.
„Броят на страните, които могат да разговарят и с двете враждуващи страни, намалява“, посочи Орбан, докато се срещаше с руския си колега.
Унгарският премиер заяви, че иска да разбере по-добре гледната точка на Путин за войната и да отвори нови дипломатически канали за прекратяване на конфликта.
В изявление за пресата от 5 юли Путин заяви, че поддръжниците на Украйна са тези, които удължават конфликта. „Многократно съм казвал, че оставаме отворени за обсъждане на политическо и дипломатическо решение. Отсрещната страна обаче само дава ясно да се разбере нежеланието ѝ да се реши този въпрос по този начин“, заяви руският лидер.
Орбан е първият европейски лидер, който посещава Русия и сяда на масата за разговори с Путин, след като австрийският канцлер Карл Нехамер посети Москва през април 2022 г., само няколко седмици след като руските войски навлязоха в Украйна.
Кремъл заяви, че двамата лидери са обсъдили възможните решения на продължаващата война и са възприели посещението на Орбан като усилие за стимулиране на мирните преговори. Но колегите на Орбан от Европейския съюз и НАТО заявиха, че усилията му рискуват да окуражат Русия.
„Умиротворяването няма да спре Путин. Само единството и решимостта ще проправят пътя към всеобхватен, справедлив и траен мир в Украйна“, заяви председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен при пристигането на Орбан в Москва.
Белият дом също изрази съмнения относно посещението. „Обезпокоени сме, че министър-председателят Орбан ще избере да направи това пътуване до Москва, което няма да допринесе за каузата на мира и е контрапродуктивно за насърчаване на суверенитета, териториалната цялост и независимостта на Украйна“, заяви прессекретарят на Белия дом Карин Жан-Пиер по време на пресконференция на 5 юли.
Въпреки че съюзниците на унгарския премиер отхвърлиха усилията му, Орбан заяви, че конфликтът няма да приключи просто така, без да се появи посредник и да започне диалог. Орбан започна мандата си миналата седмица като ротационен председател на Съвета на ЕС и обеща да използва позицията си за насърчаване на диалога между Русия и Украйна.
„Дори и ротационното председателство на ЕС да няма мандат да преговаря от името на ЕС, не можем да седим и да чакаме войната да приключи по чудо“, каза той. Макар да признава, че няма правомощия да говори от името на ЕС, Орбан заяви, че посещенията му при Зеленски и Путин биха могли да открият пътя за по-продуктивни разговори в рамките на 27-те държави-членки на ЕС.
