Абатство Виблинген (Kloster Wiblingen) е внушителен католически манастир, разположен южно от град Улм в южната германска провинция Баден-Вюртемберг. Основан е през 1093 г. за обител на бенедиктинските монаси. Абатството става широко известно със своята дисциплина, както и със своя „скрипториум“ – стая, в която монасите създават изключително подробни, илюстрирани литературни произведения.
Идеята за двуетажна библиотека в северното крило на абатството се появява през 1740 г. при абат Майнрад Хамбергер. Според автора Жак Босер в книгата му „Най-красивите библиотеки в света“ абатът искал пространство, което да „събуди ново желание и нова любов към духовните занимания и придобиването на знания сред монасите“.
Пространството трябвало да бъде колкото красиво, толкова и пораждащо стремеж към учението. Стилът рококо, повлиян от луксозните вкусове на Луи XIV, е в разгара си през XVIII век в Европа. Рококо усещането за богато украсени детайли и меки пастелни нюанси се вписва идеално в изисканата библиотечна зала, която Хамбергер си представя.
Според информация на уебсайта на манастира Виблинген тогавашният игумен е поръчал на художника Франц Мартин Куен да изработи зашеметяващите иконографски фрески, които украсяват тавана на залата. Куен започва работа през 1744 г. и завършва огромната творба само за шест месеца, като използва бои от естествени пигменти.
След като в продължение на шест години учи стила рококо в Италия при италианските художници Джовани Батиста Тиеполо и Джовани Батиста Пиацета, Куен се завръща във Виблинген и завършва декорирането на залата с портрети на исторически личности.
Самата зала на библиотеката представлява обикновен правоъгълник с размери 22,7х11 метра. Украсена е с мраморни подове и колони, златни статуи и сложно гравирани врати, а някога библиотеката е имала два етажа с книги, наброяващи над 15 000 екземпляра. Гръбчетата на книгите били боядисвани в бяло или покрити със светла хартия, за да се сливат с дизайна на фреските над тях.
От тях обаче са останали само 96 оригинални книги, тъй като повечето са били откраднати от французите по време на Наполеоновите войни от 1803 до 1815 г., а останалите са били конфискувани от краля на Вюртемберг по време на секуларизацията.
Секуларизацията е процес, в резултат на който различни области на социалния живот като образование култура, възпитание, икономика, политика постепенно се освобождават от контрола на християнската религия и стават независими от църковните институции. (бел. ред.)
Стълбище свързва първия и втория етаж на залата на библиотеката, а централният етаж е заобиколен от осем изрисувани дървени статуи, изваяни от Доминик Херменегилд Хербергер (Dominikus Hermenegild Herberger, 1694-1760), представляващи Правната наука, Природната наука, Математиката, Историята, Послушанието, Отказването от светския живот, Вярата и Молитвата. Над входните врати е изписан латински надпис, възхваляващ богатите дарове на библиотеката, който в превод гласи: „Всички съкровища на мъдростта и науката“.
През 40-те години на XIX в. Абатство Виблинген се използва като военна казарма до края на Втората световна война. След войната в него намират подслон бежанци.
Днес във великолепното абатство се помещава част от Медицинския факултет на Университета Улм и е отворено за обществеността като туристическа дестинация. Великолепието му в стил рококо е едновременно свидетелство за историята и празник на изяществото.
