Живели някога в далечно царство един цар и една царица. Хората ги обичали, защото те се грижели добре за своите поданици и успявали с дипломация да държат далеч враговете на царството.
Но сърцата на знатната двойка били празни, защото нямали деца. Царицата, която била много нежна и мъдра жена, се молела всеки ден да се сдобие с мечтаната рожба. И най-накрая чудото се случило. Тя забременяла и родила не едно, а три момиченца!
– Ще се казват Истина, Доброта и Търпение. – промълвила изтощената от раждането царица на развълнувания си съпруг, който със сълзи на очи целувал ръцете ѝ от щастие. – Но тризначките трябва да са винаги заедно, защото само тогава хората в царството ще бъдат щастливи, а то ще бъде силно, богато и непобедимо.
– Ще направя всичко за тях! – обещал царят. – Ще им дадем всичко, от което имат нужда, за да пораснат здрави и обичани.
– Аз няма да мога! – прошепнала тъжно царицата. – Моята мечта се сбъдна, но аз няма да съм до тях, защото дните ми са преброени. Ти си този, който ще се грижи за дъщерите ни и ще ги отгледа. Моята любов винаги ще ви закриля, но ти трябва да внимаваш те никога да не се разделят, защото това ще причини нещастие на всички. Само когато хората имат Истина, Доброта и Търпение до себе си, те ще могат да живеят праведен и благословен живот.
Не след дълго царицата издъхнала и царят със съкрушено сърце старателно се заел да изпълни повелите на своята обичана съпруга.
Минало време и Истина, Доброта и Търпение станали млади девойки, които всички обичали. Принцесите пълнели сърцата на хората с радост и хармония, и огрявали лицата им със своята красота.
Но въпреки всичко царят бил самотен. Въпреки че още обичал покойната царица, той жадувал отново да срещне любовта, с която да прекара старините си.
Един ден до него достигнала новината, че царят на съседното царство загинал в битка и младата му съпруга останала вдовица. Без много колебание, той отишъл и поискал ръката на младата жена, която била истинска красавица.
– Съгласна съм да се омъжа за теб, – казала тя на царя. – но при едно условие. Аз имам две деца, а ти имаш три. Трябва да отпратиш една от дъщерите си, защото искам всички деца да получат равен дял от царството ти.
Царят, въпреки че бил пленен от красотата на младата жена, се оскърбил дълбоко от думите ѝ и не се съгласил. Но колкото повече време минавало, толкова по-самотен се чувствал и все по-често си мислел за нея.
Накрая, чувствата му надделели над здравия разум и той решил да отпрати Истина в манастир.
– Какво толкова може да стане? – мислел си той. – Те вече са големи, могат една без друга.
Речено – сторено. Истина послушала баща си и се скрила от очите на хората в един далечен отшелнически манастир, а царят вдигнал богата сватба в чест на новата си, млада съпруга.
Още на другия ден обаче царството било сполетяно от нещастия. Останали без Истина, хората потънали в лъжи и измами. Търговците мамели клиентите без капка свян, докторите лъжели за пари, семействата се разпадали от изневери, учените разпространявали лъжливи теории, за да държат хората в страх и подчинение, религиите изповядвали фалшиви ценности, политиците се превърнали в корумпирани тунеядци.
Изплашен от настъпилия хаос, царят решил да оправи нещата, като доведе вкъщи Истина и изпрати в манастира Доброта вместо нея. Тъй като сестрите си приличали като три капки вода, новата му съпруга нямало да открие разликата.
Доброта, която също много обичала своя баща, с насълзени очи се съгласила да отиде в манастира на мястото на сестра си.
Но нещата станали още по-лоши. Тъй като вече нямало Доброта, хората станали зли и жестоки, и изгубили всички добродетели. Царството било залято от престъпления. Обзети от ярост и гняв, хората се оскърбявали един друг, грабели и убивали без милост и състрадание. Подлостта и пошлостта се превърнали в нещо нормално, което книгите и изкуствата насърчавали ежедневно.
Ужасен от случващото се, царят решил да направи още един отчаян опит да задържи съпругата си и да нормализира нещата, като изпрати в манастира третата си дъщеря – Търпение, на мястото на Доброта.
Търпение покорно целунала бащината ръка и потънала зад портите на манастира, а Доброта се прибрала в двореца.
Но останали без Търпение, хората се превърнали в мързеливи, нахални и арогантни същества, които искали само да живеят добре и наготово, без да работят. Не търпели критика, не искали да учат и имали самочувствието, че всичко им се полага без да са го заслужили. Никой не желаел да положи усилия и да понесе дори и най-малката трудност, камо ли да помогне на ближния в беда. Постоянно се оплаквали от живота си и настоявали да се задоволяват всичките им прищевки, като в противен случай заплашвали с бунтове и неподчинение.
В резултат на всичко това, царството било пред разпад. Устоите му били сериозно разклатени, а враговете му вече кроели заговори да го заграбят и да го поделят помежду си.
Съсипаният цар паднал на колене и отправил отчаяна молитва за спасение към небето. В този момент златен лъч светлина огрял лицето му и той си спомнил заръката на покойната си съпруга, че сестрите не бива никога да се разделят, както и думите ѝ: „Само когато хората имат Истина, Доброта и Търпение, те ще могат да живеят праведен и благословен живот.“
Без да губи и миг повече той отишъл в манастира и прибрал Търпение обратно в двореца. Трите принцеси били безкрайно щастливи и от сърце благодарили на своя баща, че отново са заедно, вместо да му се сърдят и да го обвиняват.
Засрамен от своята непристойна постъпка, царят хванал дъщерите си за ръце и ги отвел при новата кралица.
– Знам, че се съгласих да ти угодя – казал той. – Но аз наруших обета, който дадох на покойната си съпруга и цялото ми царство пострада не един, а три пъти заради това. Ако не можеш да съжителстваш с трите ми дъщери, тогава мястото ти не е в моя дворец.
Младата царица се усмихнала и отвърнала:
– Когато поисках от теб да се разделиш с една от дъщерите си, това беше, за да ти дам урок, тъй като ти пренебрегна завета на тяхната майка. Исках да видиш с очите си, че когато в живота на хората липсва дори един от трите добродетели Истина, Доброта и Търпение – той се превръща в кошмарно съществуване, което ги обрича на страдание и гибел. Само когато носят в сърцата си Истина, Доброта и Търпение, хората са способни да живеят в любов и хармония, безкористно да си помагат едни на други и да преодоляват всякакви трудности. Само по този начин те ще бъдат щастливи, а царството ти – благодатно и непобедимо.
Така е и до ден днешен. Само когато живеем водени от Истина, Доброта и Търпение – ние сме поели по праведния път. Път, който ни прави по-силни от всяка злина и който ще ни отведе към едно прекрасно бъдеще.
ВИЖТЕ СЪЩО:
