На южната стена на сградата на Старото кметство в Прага, разположено на площада на стария град (Старе Место), е монтирано механично чудо на повече от шест века. Този стиймпънк предшественик на часовника, разположен в богато украсен готически стил, продължава да тиктака и днес.
Наричан астрономическият часовник, той е най-старият работещ часовник от този вид в съвременния свят и датира от началото на XV в. Освен че просто показва времето, този причудлив хронометър носи едновременно история и легенда в своите часовникови части и колела, небесни циферблати, стрелки, индикатори и статуи.
Хората отдавна се стремят да моделират механично Вселената и да разкриват нейните измервания чрез различни устройства – това начинание води началото си от астролабията, ръчен модел на Вселената от IX в. По-късно, с помощта на европейски майстори часовникари, пражкият астрономически часовник издига тази традиция до изключителни висоти.
Този часовник е уникален с това, че показва 24 часа от денонощието, вместо стандартните 12 часа, и с това, че включва четири различни традиции за отчитане на времето. Най-външният циферблат със златни арабски цифри върху черна основа показва Старото Бохемско време, използвано от европейците през Средновековието, осветено от златна стрелка, обикаляща циферблата.
В рамките на тази част на голямото вътрешно ниво на циферблата са изобразени златни римски цифри, показващи немското време, което през 1547 г. измества Старото Бохемско време. То е същото като централноевропейското време, което се използва днес.
С по-малки, черни цифри на тази вътрешна повърхност се вижда Древното Вавилонско време, което някога е измервало положението на слънцето в различните етапи от деня, като дневната светлина е била разделена от едно до дванадесет (от изгрев до залез). Двете крайни точки на дневното време са отбелязани в червено, докато астрономическото нощно време е представено в черно. Златен, въртящ се индикатор на слънцето допълва този чудесен небесен хронометър, като показва къде се намира слънцето спрямо Земята – посочва ден или нощ.
Астрономическият часовник показва и звездно време. Той показва не само позицията на слънцето в небето, но и тази на луната и звездите. Въртящото се сребристо-черно лунно кълбо индикира фазите на Луната – дали е пълна, дали е полумесец, дали е новолуние или дали луната е растяща или намаляваща. Върху циферблата на часовника виси ринг, съответстващ на звездите, който показва къде попада слънцето на фона на зодиака.
История и легенда
Астрономическият часовник е създаден от Микулаш от Кадан (Mikuláš of Kadaň) през 1410 г. с помощта на Ян Шиндел (Jan Šindel), професор по математика в Чарлзския университет . Създаването му обаче погрешно се приписва на работа, извършена през 1490 г. от часовникаря Ян Руж (Jan Růže), станал известен като Хануш (Hanuš). Тази фигура е съпътствана от легенда, в която се разказва как той отказал да разкрие как го е построил и как направил планове да създаде още по-голям часовник за някой друг. Тогава пражките магистрати заповядали да го ослепят, за да не може да повтори работата си.
Твърди се, че в знак на отмъщение неговият помощник саботира астрономическия часовник, като уж забива ръката си в зъбните колела, което го вади от употреба в продължение на сто години – до 1552 г., когато е поправен от Ян Таборски (Jan Táborský). Именно Таборски споменава, че Хануш е създател на часовника, откъдето идва и последвалото историческо объркване. В крайна сметка грешката в записите е поправена.
Всъщност часовникът изпада в неработоспособност и претърпява последващи ремонти, доработки и обновявания многократно през вековете. Готическата украса, която привнася в уникалния му вид, е добавена в края на XV в. Големият кръгъл циферблат на календара под оригиналния с алегорични фигури за всеки месец, заедно със зодиака и герба на града, е добавен през 1490 г., а по-късно е пребоядисан през XIX в. От двете страни на този циферблат са добавени статуи на Архангел Михаил, летописец, философ и съвсем подходящо – астроном.
Векове след създаването му е инсталирано сложно механично представление. През XVII в., а след това и през 1865 г., са добавени движещи се фигури, както и процесия на дванадесетте апостоли. Всеки път, когато часовникът удари кръгъл час, анимираната процесия се появява през два автоматизирани прозореца над главния циферблат, докато статуя на скелет бие камбана като напомняне, че времето изтича. Алчен скъперник отляво клати глава в знак на отрицание на смъртта. По същия начин мъжка фигура, изобразяваща суетата, се взира в огледалото. Отдясно турчин се отдава на веселие, без да се вслушва в призива. И все пак, възвестявайки надеждата, златен петел над тях пропява, за да обяви още един час живот.
Въпреки тези изящни антични автоматични механизми, ежечасовото представление, част от астрономическия часовник, се нарежда на трето място по разочарование от туристическите атракции в Европа, след Мона Лиза, която заема първо място, и статуята на „Малката русалка“ в Копенхаген, която заема второ място.
През 80-те години на XIX в. часовникът, заедно с придружаващите го статуи, е почти бракуван поради това, че поддръжката му е скъпа, но в крайна сметка е спасен и ремонтиран. По-късно той е повреден от пожар през 1945 г. по време на Втората световна война, но със значителни усилия механизмите са възстановени в работещо състояние през 1948 г.
Едва ли може да съперничи на съвременните специални ефекти на технологията на анимирана електроника, използвана за създаване на реалистични хора, животни и други същества, но въпреки това геният, който стои зад пражкия астрономически часовник, продължава да вдъхва любопитство и удивление. Часовникът продължава да показва времето, както и позициите на слънцето, луната и звездите, точно като часовников механизъм.
