Страданията на Исус Христос в деня на разпятието са често изобразявани в религиозното изкуство. Сцената, при която Дева Мария поема тялото на своя син, след свалянето му от кръста представлява цяла тема в този вид изкуство, наречена „Пиета“- от латински „съжаление“ или „състрадание“. Темата за скърбящата майка присъства в картини и скулптури на много от майсторите на ренесансовото изкуство, но може би никоя от тях не е по-забележителна от скулптурата на Микеланджело.
„Пиета“ на Микеланджело се превръща в нарицателно за изящество и съвършенство. Създадена е през 1499 г. от един единствен къс мрамор и е с размери 174 см на 195 см.
Погребален паметник
През 1498 г. френския кардинал Жан Билер, който по това време е представител в Рим, поръчва на Микеланджело паметник за гробницата си. Според подписания договор, скулпторът получава за изработването 450 златни дуката при предаване на творбата в срок до една година. Микеланджело изпълнява дадения му срок, малко след като и самият кардинал умира, така че първоначално скулптурата е поставена в параклиса „Санта Петронила“ във Ватикана. През 1749 г. творбата е преместена в Базиликата „Свети Петър“, където е и до днес.
Микеланджело е на 24 години, когато получава тази поръчка. Резултатът е толкова успешен, че значително повлиява кариерата на Микеланджело за разлика от всички предишни негови творби. Пиета бързо се превръща в атракция. Нейният автор обаче е неизвестен за зрителите.
„Пиета“ е единственото произведение, върху което Микеланджело се подписва. Историята за това е разказана от Джорджо Вазари през XVI в. Един ден Микеланджело вижда хора от Ломбардия, които се възхищават на скулптурата му, а един от тях възкликва: „Това е нашият Гоббо от Милано.“ Става дума за Кристофоро Солари, друг известен по онова време скулптор. Провокиран от тази несправедливост, Микеланджело издълбава името си върху скулптурата. После съжалява за проявената суета и Пиета остава единственото му подписано произведение на изкуството: „Микеланджело Буонароти, флорентинецът, направи това.“
Посланията на автора
Микеланджело твърди, че блокът от карарски мрамор, който използва за изработката на тази скулптура, е най-съвършеният, който някога е използвал, и че ще продължи да полира и усъвършенства тази творба повече от всяка друга статуя, която е създал.
Сцената на „Пиета“ показва Дева Мария, която държи мъртвото тяло на Христос след разпятието, смъртта и свалянето му от кръста, преди да бъде положен в гроба. Това е едно от ключовите събития от живота на Девата, известно като Седемте болки на Мария. Това е особено произведение на изкуството дори през Ренесанса, тъй като по онова време многофигурните скулптури са рядкост.
Тези две фигури са изваяни така, че да се появят в единна композиция, която образува пирамидална структура. В нея Микеланджело изобразява и противопоставя мъжкото на женското, живото на мъртвото, голото на прикритото, вертикалното на хоризонталното, посоката надолу и посоката нагоре.
Въпреки че тази статуя не е единствената Пиета, Микеланджело използва художествени похвати, за да направи статуята си уникална:
Младостта на Мария
Вместо да я изобрази като по-възрастна жена на около 50-годишна възраст, изтощена и състарена от скръбта и болката, Микеланджело извайва Дева Мария млада и спокойна. Това ни напомня както за Благовещението и раждането на Христос, така и за нейното вечно място на небето. Напомня за нейната увереност, че синът й продължава да живее. Противопоставя смъртта и тленността на вечната младост и безсмъртието.
Въпреки трагичния характер на тази сцена, в пълната си тъга и опустошение Дева Мария изглежда примирена със случилото се и обзета от благодатно приемане.
Запитан защо е изобразил Двата толкова млада, Микеланджело отговаря:
Нима не знаете, че целомъдрените жени остават свежи много по-дълго от тези, които не са такива? Колко повече това може да се отнася до Дева Мария, която никога не е изпитвала и най-малкото ласкателно желание, способно да промени тялото ѝ?
Върху лицето на Исус също няма признаци на болка и страдание. Микеланджело искал да покаже другото лице на смъртта – като спокойно напускане на света. Христос също е изобразен почти като в спокоен сън, а не като човек, който е бил окървавен и посинен след часове мъчения и страдания.
Придържайки Христос, дясната ръка на Девата не влиза в пряк контакт с плътта му, а вместо това е покрита с плат. Това демонстрира свещеността и неприкосновеността на Христовото тяло. Двете фигури са красиви и идеализирани, въпреки страданието си. Това отразява вярата на висшия ренесанс в неоплатоническите идеали, според които красотата на земята отразява небесната красота, така че тези красиви фигури отразяват красотата на божественото.
Неправилно оразмеряване
Тялото на Мария е пропорционално по-голямо. Това има две цели. Едната е Мария да може лесно да държи тялото на възрастния си син, без да изглежда смазана под него. Второ, това ни напомня за Рождество Христово, когато Мария за първи път държи сина си. Това, от своя страна, подсказва за възкресението, когато Христос ще се роди за вечен живот.
За да постигне това, Микеланджело е събрал дрехите в скута ѝ в море от сгънати драперии, за да я направи да изглежда по-голяма. Въпреки че тази драперия изпълнява тази практическа цел, тя също така позволява на Микеланджело да покаже своята виртуозност и превъзходна техника, когато използва свредло, за да дяла дълбоко в мрамора.
Микеланджело е бил толкова опитен в това, че гънките на дрехите и плата изглеждат меки, сякаш могат да се движат от вятъра. Трябва да се отбележи също, че плътта на Мария никога не докосва сина ѝ. Платът винаги ги разделя.
Пирамидална структура
Статуята е изградена така, че главата на Мария е на върха на пирамида или триъгълник. Главата на Исус и лявата ѝ ръка образуват двете хоризонтални точки на пирамидата. Това привлича погледа навътре между тези три точки, като лявата ръка на Мария почти ни подканва към своя син. Перспективата може също така да подсказва за гроба и предстоящото възкресение.
Българската писателка Теодора Димова заявява: „Мариам не е просто една майка, която скърби за мъртвия си син. Тя е поела част от Неговото възкресение. Тя вече е възкръснала с Него, който още лежи мъртъв в скута ѝ. И така двете човешки състояния образуват кръста на композицията – смъртта и възкресението, смъртта и безсмъртието.“
