Александър, Золтан и Винсънт поемат по вълнуващи и неповторими пътища в ранното кино
Няма нищо подобно на екипната работа, която се ражда, когато семействата работят заедно. Докато братята Уорнър основават филмово студио в Холивуд, трима унгарски братя – Корда – преобразяват британската филмова индустрия.
Начело с най-големия брат Александър (1893–1956), който основно продуцира филми, семейството включва още режисьора Золтан (1895–1961) и художник-постановчика Винсънт (1897–1979).
От Унгария до Лондон
Както при много най-големи синове, Александър задава посоката, която следват по-малките му братя. Родени в Австро-Унгарската империя, братята произхождат от еврейско семейство с фамилия Келнер.
След смъртта на баща си Александър издържа семейството. На 17 години постъпва в университет в Будапеща. Пише и филмови рецензии, за да печели допълнително. Приема псевдонима Корда, вдъхновен от латинския израз „sursum corda“ („въздигнете сърцата си“); той се превръща във фамилия на семейството.
Дързостта, чистият кураж и неизменният късмет на Александър отвеждат него и братята му в Будапеща, Виена, Берлин, Лондон и накрая Холивуд, като по пътя те оформят развиващия се филмов бизнес.
Най-щастливото стечение на обстоятелствата му позволява да заснеме първия си филм. Един ден 20-годишният писател седи в кафене в Будапеща и дочува как продуценти обсъждат планове за патриотичен филм в отговор на неотдавнашното избухване на Първата световна война.
Има само един проблем: нямат история. Александър нахвърля идея за сюжет и им я предлага на място. Те я харесват. Когато назначеният режисьор се разболява, Александър сам режисира филма – за един ден.
Филмът има успех. Той поема по пътя към превръщането си във влиятелна фигура във филмовата индустрия. Разбира се, тогава още не се казва Александър Корда. До 1920 г. използва името Шандор Корда.
Александър има няколко правила за живота, които несъмнено биха довели повечето хора до фалит, но за него се оказват ключ към успеха. Във всеки нов град, в който се премества, той наема най-добрия апартамент в най-изискания хотел. Наема автомобил с шофьор. Носи костюми по поръчка, всяка вечер вечеря в най-добрия ресторант с красива жена и дава щедри бакшиши. После чака предложенията да завалят.
И те заваляват. Той следва и друго правило при правенето на филми: никога не използвай собствените си пари, а винаги чужди. Братята му следват смелите му стъпки във филмовия бизнес навсякъде, където отиват. Именно в Лондон Корда оставят най-силната си следа.
Формулата на Корда
Холивуд е известен като център на филмовия бизнес, а през Златната му епоха шестте му големи студиа са управлявани от различни магнати. През 30-те години на XX век Англия развива конкурентоспособна и успешна филмова индустрия както финансово, така и художествено, но има малко ръководители от холивудски тип.
Александър често е наричан единственият филмов магнат на Великобритания. Тази титла подхожда на неговата пищност, смели решения и талант. В края на ерата на нямото кино, през втората половина на 20-те години, той си създава име в Холивуд, но преходът към звуковото кино намалява приходите от хитовия му филм „Личният живот на Елена Троянска“ (1927). Той заминава за Англия и основава филмовата си компания London Film Productions.
Дотогава Александър се доказва като изключително успешен режисьор, сценарист и продуцент. Оттам нататък показва способностите си на ръководител на студио или магнат. Магията на формулата на Корда се оказва екипната работа, особено семейната.
И двамата му по-малки братя работят с него на отделни етапи във филмовия бизнес в Унгария и Германия. Едва в London Film Productions обаче и тримата братя разгърщат напълно потенциала си. Золтан се утвърждава като режисьор, а Винсънт работи по художественото оформление. Работейки заедно, те допълват талантите си.
„Личният живот на Хенри VIII“
Александър иска да направи типично британски блокбастър и намира идеалния сюжет в историята на крал Хенри VIII. „Личният живот на Хенри VIII“ (1933) поставя Англия на картата на киното, превръща много от участващите актьори в звезди и утвърждава кариерата и на тримата братя Корда.
За екстравагантното си изпълнение в главната роля британският театрален актьор Чарлз Лоутън получава първата номинация за „Оскар“ за актьор в неамерикански филм. В ролята на една от многобройните съпруги на Хенри, истинската съпруга на Лоутън Елза Ланчестър получава високо признание за комичното си изпълнение.
Непозната евразийска красавица привлича вниманието на публиката с краткото си, но незабравимо изпълнение като нещастната Ан Болейн. Александър превръща индийската актриса в звезда, дава ѝ името Мерл Оберон и се жени за нея.
Това е вторият път, когато той нарушава правилото си, че режисьорът никога не бива да се влюбва в главната си актриса, след като по сходен начин преименува, превръща в звезда и се жени за унгарската актриса Мария Корда.
Екип от братя
През останалата част от десетилетието тримата братя работят заедно по поредица от високо оценени филми. Семейството обаче е изключително важно за този унгарски род, както пише синът на Винсънт и биограф на семейството Майкъл Корда. Без приноса и на тримата братя нямаше да съществуват нито London Film Productions, нито наследството на Корда.
И Золтан, и Винсънт през годините опитват сили в няколко области на филмовата индустрия, работейки като оператори, монтажисти и сценаристи. Сега откриват своите специалности и всеки от тях получава високо признание сам по себе си.
През 30-те години Золтан си изгражда име като режисьор, получавайки признание от критиката за „Сандърс от реката“ (1935) и „Момчето със слона“ (1937), преди да режисира най-високо оценения си филм – приключенската драма „Четирите пера“ (1939).
Винсънт започва да получава признание за художественото си оформление в началото на 40-те години, когато заради Втората световна война Корда преместват част от продукциите си в САЩ. През 1940 г. той печели „Оскар“ за най-добро художествено оформление за „Крадецът от Багдад“ – първата съвместна британско-американска продукция на братята; номиниран е и за „Тази Хамилтънова жена“ (1941) и „Книга за джунглата“ (1942).
Докато Винсънт и Александър продължават да работят в Англия през втората половина на 40-те години, Золтан прекарва остатъка от живота си в Холивуд. „Книга за джунглата“ е последният филм, по който и тримата братя работят в продължение на много години.
Съвсем подходящо, те отново се събират за „Буря над Нил“ (1955), римейка на Золтан на предишния му хит „Четирите пера“, който се оказва последният филм и за двамата по-големи братя. Приносът и на Александър, и на Винсънт обаче не е посочен в надписите. Александър умира на следващата година, а Золтан се оттегля поради влошено здраве.
Александър завършва кариерата си така, както я започва – със и за своето обичано семейство. Въпреки всички свои странности братята Корда са свеж пример за семеен бизнес във филмовата индустрия.
