Регистрово проучване сред 45 569 деца свързва много нисковъглехидратните режими с по-добър контрол на кръвната захар и по-ниски дози инсулин
Децата с диабет тип 1, които приемат много малко въглехидрати, имат по-добър контрол на кръвната захар и се нуждаят от по-малко инсулин в сравнение с тези на стандартен хранителен режим, сочи мащабен анализ на регистрови данни.
Резултатите бяха представени на годишната среща на Европейската асоциация за изследване на диабета в Милано, Италия, от изследователи от Германия и САЩ.
Екипът анализира 25-годишни регистрови данни за 45 569 деца на възраст от 1 до 17 години.
Включени бяха деца, при които приемът на въглехидрати е бил документиран най-малко два пъти в рамките на година или повече. Те бяха разделени според дела на въглехидратите от изчисления им дневен калориен прием:
Много нисковъглехидратен режим: под 10% от всички калории (219 деца, средно проследяване 2,18 години)
Нисковъглехидратен режим: от 10% до под 26% (4837 деца, средно проследяване 2,4 години)
Стандартен прием на въглехидрати: 26% или повече (40 513 деца, средно проследяване 3,67 години)
Какво установи проучването
Анализът установи, че при децата в групите с много нисък и нисък прием на въглехидрати увеличението на индекса на телесната маса е по-малко. Това означава, че те са останали по-близо до здравословно тегло в сравнение с децата в групата със стандартен прием на въглехидрати.
В края на периода на проследяване изследователите установиха, че средните нива на кръвната захар през предходните два до три месеца са по-ниски в групите с много нисък и нисък прием на въглехидрати и са се повишили по-слабо с течение на времето в сравнение с тези при децата, приемали стандартно количество въглехидрати.
Същият резултат е установен и при базалния инсулин – дългодействащия вид инсулин, който покрива основните нужди на организма между храненията и е един от двата вида инсулин, обичайно предписвани при диабет тип 1.
Показател, който съчетава нивата на кръвната захар с необходимото на човек количество инсулин, също е бил по-нисък в тези групи в края на проследяването. По-ниската стойност показва по-добър контрол на кръвната захар без употреба на толкова много инсулин, посочиха изследователите.
Те също така не откриха доказателства, че много нисковъглехидратните режими са свързани с тежка хипогликемия или диабетна кетоацидоза (DKA) – тежко повишение на кръвната захар при недостатъчно инсулин за овладяването ѝ. При недостиг на инсулин организмът не може да използва захарта като гориво и разгражда мазнини, което води до натрупване в кръвта на киселинни вещества, наречени кетони.
Диабетната кетоацидоза не бива да се бърка с кетозата – нормално и сравнително безвредно състояние, при което организмът изгаря мазнини за енергия, защото въглехидратите са ограничени. И при двете състояния има кетони, но при кетозата все още има достатъчно инсулин, за да поддържа нивата им под контрол.
Предишни проучвания са установили подобни резултати при възрастни и деца, спазващи много нисковъглехидратен режим, но изследователите са искали да разберат дали такъв режим може да предизвика други здравословни усложнения при децата, като например забавяне на растежа.
Много нисковъглехидратният режим е показал само метаболитни ползи и не е повлиял растежа на децата, нито е довел до по-висок риск от хранителни дефицити, висок холестерол или ниска кръвна захар, каза пред The Epoch Times водещият изследовател Кристиан Денцер от Катедрата по педиатрия и юношеска медицина към Университетския медицински център в Улм, Германия.
Въпреки че резултатите са коригирани спрямо пола, възрастта, миграционния произход и продължителността на диабета, изследователите не са могли да изключат възможността други фактори, включително хранителният режим, за който участниците сами са съобщили, да са повлияли констатациите.
Анализът се основава на база данни за деца с диабет, която разчита на самостоятелно подадени данни за храненето, затова изследователите не са могли да наблюдават действителните хранителни навици на участниците.
Безопасни ли са много нисковъглехидратните режими?
На практика много нисковъглехидратният режим означава рязко ограничаване на храни с високо съдържание на въглехидрати, като хляб, паста, ориз, зърнени закуски, плодове, печива и сладкиши, и по-голямо разчитане на белтъчини, мазнини и зеленчуци без скорбяла, каза Денцер.
Семействата, които следват такъв подход, могат да заменят храни като зърнени закуски, хляб, гофрети или пица с алтернативи, приготвени от яйца, млечни продукти и брашна от кокос или ядки, добави той.
Семействата, които обмислят подобен режим, трябва да се консултират със специалист по диабет, който познава този подход, за да се гарантират достатъчно хранителни вещества, здравословен растеж и безопасно управление на инсулина, посочи Денцер.
„Това определено не е режим, който да се изпробва на случаен принцип у дома, като поредния нов здравен трик“, каза пред The Epoch Times д-р Виктория Фин, сертифициран ендокринолог в Ню Йорк и сътрудник на LabFinder.com, която не е участвала в проучването.
Ограничаването на въглехидратите би довело до „значително“ намаляване на дозата инсулин, затова в процеса трябва да участва целият ендокринологичен екип на детето – детският ендокринолог, специалист по обучение за диабета и диетолог, запознат с диабет тип 1, каза тя.
„От решаващо значение е да се помни важността на коригирането на дозите инсулин, използването на непрекъснато проследяване на глюкозата и редовното проследяване от медицинския екип“, заяви тя и добави, че децата с диабет на много нисковъглехидратен режим трябва да бъдат преглеждани по-често, с редовна проверка на растежа, теглото, кръвните мазнини и цялостното хранене.
„Ако всичко се прави под строго наблюдение, пациентите могат безопасно да очакват реални ползи“, каза тя.
Дълга история и възобновен интерес
Ограничаването на въглехидратите се използва за подпомагане на хора с диабет още от XVIII век, но губи популярност, след като инсулинът става достъпен.
Съвременните терапии обаче не постигат оптимални резултати и повечето хора с диабет остават изложени на висок риск от усложнения.
През последните години нисковъглехидратните режими отново набират популярност, особено при диабет тип 2, като ранните изследвания сочат възможни ползи за теглото, контрола на кръвната захар и други здравни показатели.
Критичен преглед от 2015 г. установи, че ограничаването на въглехидратите може да понижи кръвната захар след хранене и да намали необходимото количество инсулин повече от други хранителни промени както при диабет тип 1, така и при диабет тип 2. То може също да подобри други фактори, свързани със сърдечното и метаболитното здраве.
