Бившият шеф на НАТО призова Европа да подпомогне Тръмп в усилията му да прекрати войната в Украйна
Бившият генерален секретар на НАТО Йенс Столтенберг призова европейските лидери да увеличат ангажиментите си за разходи за отбрана, за да поддържат трансатлантическия алианс силен пред заплахите и да подкрепят усилията на новоизбрания президент Доналд Тръмп за прекратяване на войната в Украйна.
Столтенберг, който ръководеше НАТО от 2014 до 2024 г., написа в статия във Financial Times от 9 ноември, че европейските държави имат решаваща роля за поддържането на целостта на трансатлантическия отбранителен пакт, особено в светлината на подновените призиви на Тръмп за споделяне на тежестта в рамките на алианса.
„Тръмп смяташе, че това не е добра сделка за САЩ. Той вярваше, че съюзниците не изпълняват ангажимента си и първоначално разглеждаше алианса по-скоро като бреме, отколкото като предимство“, написа Столтенберг, добавяйки, че Тръмп е имал право. „Европа наистина беше позволила на силите си да атрофират, а няколко страни бяха станали опасно зависими от руския газ. Тези пропуски по-късно се оказаха скъпи за европейците.“
Размишлявайки върху развитието на НАТО по време на първото президентство на Тръмп, Столтенберг отбеляза, че работните отношения между съюзниците в НАТО са били „добри и надеждни“ при 45-ия президент на САЩ, въпреки първоначалното напрежение. Той добави, че алиансът е станал по-силен, с увеличени разходи за отбрана и подобрени способности.
Въпреки че европейците са станали по-добри съюзници в НАТО, Столтенберг предупреди, че настоящата среда за сигурност изисква още по-големи усилия от европейските страни. В светлината на предизвикателствата пред сигурността, включително руската инвазия в Украйна и нарастващата стратегическа конкуренция с Китай, базовото ниво за това, което трябва да правят европейските членове на алианса, се е променило.
Наричайки ангажимента на съюзниците от НАТО да харчат 2 процента от брутния вътрешен продукт (БВП) за отбрана „под, а не таван“, Столтенберг заяви, че европейските лидери трябва да увеличат усилията си, да поемат повече отговорност и да инвестират повече в отбрана.
„Ако Европа изпълни своята част от сделката, уверен съм, че новата администрация на САЩ ще изпълни своята“, написа той, отбелязвайки, че Тръмп е защитавал политика на сила, докато е бил на власт, и че именно той е решил да достави смъртоносни оръжия на Украйна, включително противотанковите Javelin, които се оказаха решаващи, когато Русия нахлу в Украйна.
Столтенберг призова европейските съюзници на НАТО да „докажат своята стойност“, като помогнат на администрацията на Тръмп в нейния стратегически фокус върху Индо-Тихоокеанския регион, например като предложат специфични способности, от които САЩ могат да се нуждаят в този театър.
„По този начин можем да напомним на новата администрация, че трансатлантическите отношения, далеч от това да бъдат бреме, са ключов стратегически актив в тази епоха на конкуренция между великите сили“, написа той. „Завръщането на Тръмп ни предизвиква да се активизираме и да докажем, че сме истински партньори, а не безплатни ездачи.“
Бившият шеф на НАТО също така каза, че европейските страни трябва да бъдат готови да подкрепят усилията на Тръмп за прекратяване на войната в Украйна, „работейки с Тръмп за постигане на договорено споразумение, което е приемливо за Украйна и не възнаграждава агресията.“
Тръмп е казал, че ако бъде избран, ще сложи бърз край на войната. Въпреки че не е разкрил подробен план – казвайки, че разкриването му би подкопало ефективността му – той е заявил, че ще използва установените си отношения както с руския президент Владимир Путин, така и с украинския президент Володимир Зеленски, за да насърчи двамата воюващи лидери към споразумение.
Както Тръмп, така и неговият кандидат за вицепрезидент, новоизбраният Джей Ди Ванс, призоваха съюзниците от НАТО да поемат по-голям дял от тежестта на отбраната.
До края на 2023 г. 10 от 31 членове на НАТО са достигнали целта за разходи за отбрана от 2% от БВП, въпреки че прогнозите предполагат, че този брой може да се увеличи до 23 от 32 през 2024 г., след присъединяването на Швеция.
Когато Тръмп встъпи в длъжност през 2016 г., пет членове на НАТО изпълняваха минимума от 2%; тази цифра беше нараснала до девет, когато той напусна Белия дом.