Руската експериментална ракета, използвана в Украйна, кара съюзническите стратези да се чудят дали това е само блъфиране или нова мрачна глава в историята войната в Украйна
Миналата седмица Русия предприе нападение срещу Украйна, използвайки нов прототип на оръжие, каквото никога досега не е било използвано в бойни действия.
Балистичната ракета със среден обсег на действие изстреля цели 36 отделни боеприпаса, като удари цели в източния украински град Днепър на 21 ноември.
Новото оръжие предизвика сериозна загриженост от страна на Украйна и съюзническото ръководство, но какво означава то за бъдещето на съюзническата стратегия за Украйна и ядреното възпиране, остават открити въпроси.
Какво точно изстреля Русия?
Ключов въпрос, на който все още няма пълен отговор, е точното естество на новото експериментално оръжие на Русия.
Руският президент Владимир Путин направи телевизионно обръщение след нападението, в което описа ракетата като неядрена хиперзвукова балистична ракета на име „Орешник“, която е предназначена да пробива системите за противовъздушна отбрана.
Администрацията на Байдън и Пентагонът допълнително характеризираха оръжието като система със среден обсег на действие, базирана на руската балистична ракета РС-26 – оръжие с ядрен потенциал, което може да работи или като междуконтинентална, или като ракета със среден обсег на действие в зависимост от полезния си товар.
Междувременно Министерството на отбранителното разузнаване на Украйна излезе с изявление в което се казва, че ракетата е изстреляла шест бойни глави, всяка от които със собствени шест суббоеприпаса, които са поразили цели в Днепър заедно с бараж от други балистични и крилати ракети.
Някои анализатори предполагат, че това означава, че ракетата е носела множество независимо насочващи се носители (MIRV), при които един полезен товар носи множество бойни глави, които могат да се насочат към множество цели независимо една от друга.
Възможно е също така, обаче, множеството бойни глави да са били част от система за многократно връщане в атмосферата (MRV), която е подобна на MIRV, доколкото тя изстрелва множество бойни глави, но се различава по това, че бойните глави не могат да се насочват самостоятелно, а вместо това осигуряват ефект на касетъчна бомба.
По подобен начин, въпреки че Русия описва оръжието като хиперзвукова система, не е ясно какво е значението на термина „хиперзвуков“ в този контекст.
Полезният товар на повечето балистични ракети технически достига хиперзвукова скорост при навлизане в атмосферата от орбита, но това явление обикновено не се обозначава с термина „хиперзвуково оръжие“.
По-скоро терминът най-често се използва за обозначаване на оръжия, които или могат да развиват такива скорости, докато работят в атмосферата (хиперзвукови крилати ракети), или когато полезният товар на балистичните ракети може да бъде ръчно управляван по време на спускането им към целта (хиперзвукови плаващи летателни апарати).
Това определение се усложнява от факта, че експерименталното оръжие се основава на ракетата РС-26, която може да бъде изстреляна по стандартна балистична траектория или в режим на потискане, който ѝ позволява да остане в атмосферата за сметка на значително увеличен разход на гориво.
Допълнително определението се усложнява от факта, че Русия понякога използва термина „хиперзвуков“ за обозначаване на ракети, които просто преодоляват скорост Мах 5, като например системата „Кинжал“, която не е нито крилата ракета, нито може да се похвали с плаващ летателен апарат.
5 Мах (число на Мах) представлява граничната скорост, разделяща свръхзвуковата скорост (под Мах 5) от хиперзвуковата скорост (над Мах 5), 5 пъти по-голяма от скоростта на звука.
Министерството на отбраната, Министерството на военновъздушните сили и Националната разузнавателна служба отказаха да предоставят допълнителни коментари по въпроса, когато бяха запитани дали ракетата е навлязла в орбита.
Ако при атаката от тази седмица наистина е използвана система MIRV, това би било първото регистрирано използване на такава система в бойни действия.
Целта е да се възпре НАТО
Матю Костлоу, старши анализатор в мозъчния тръст „Национален институт за обществена политика“, заяви, че атаката вероятно е била насочена най-вече към това да разколебае НАТО да не доставя допълнителни ракети с далечен обсег на Украйна.
„Използването на тази „експериментална“ ракета от страна на Русия срещу Украйна вероятно е опит да се възпрат Съединените щати и Европа да продължат военната си подкрепа за Украйна“, заяви Костлоу пред The Epoch Times.
По-рано през месеца президентът Джо Байдън намали ограниченията за използване от Украйна на произведени в САЩ ракети с голям обсег на действие срещу цели на руска територия. Досега Украйна е извършила само една такава атака, срещу склад за боеприпаси в руската Брянска област.
Путин заяви, че това е причината за нападението с използване на експерименталното оръжие, въпреки че Съединените щати твърдят, че Байдън е отговорил само на предполагаемото използване от Русия на севернокорейски военни части за атака на украинските позиции в окупирания Курск.
Костлоу заяви, че изстрелването има за цел и да засили решението на Путин да продължи с промяната на руската стратегическа доктрина този месец, която ще позволи на Москва да използва ядрени оръжия срещу всяка ядрена сила, участваща в доставката на оръжия, използвани в големи атаки срещу руската родина.
Въпреки че тази промяна в политиката е недвусмислена заплаха към Съединените щати за продължаващата им подкрепа за Украйна, Костлоу заяви, че достоверността на заплахата е подкопана от честотата, с която Москва обещава ядрено опустошение.
„Тази атака … едва ли ще промени възприятията на правителствата в Европа или Съединените щати, отчасти защото през последните две години Русия отправи безброй ядрени заплахи – толкова много и по толкова дребни въпроси, че влоши ефикасността на собствените си заплахи“, каза Костлоу.
Костлоу добави, че американските и съюзническите стратези все още могат да се поучат от настоящата ситуация, включително колко жизненоважно е принудителното използване на ядрени и конвенционални ракетни удари за руската отбранителна стратегия.
Пол Креспо, президент на мозъчния тръст „Център за американски изследвания в областта на отбраната“, определи изстрелването до голяма степен като ескалация на удара след използването от Украйна на американската система ATACMS в Брянск.
Ядрен потенциал
Креспо заяви, че евентуалното включване на система MIRV ще бъде ясен предупредителен знак за НАТО, че Русия увеличава интензивността на отговорите си на това, което възприема като ескалация от страна на Запада.
„Тези бойни глави са изключително трудни за прихващане“, посочи Креспо.
Креспо, който преди това е работил като морски офицер в Агенцията за отбранително разузнаване на САЩ, също така заяви, че рискът от разполагане на ракета с ядрен потенциал се увеличава от наскоро променената ядрена доктрина на Путин.
„Намаляването на прага за използване на ядрени оръжия, като същевременно се разширява използването на ядрени оръжия по време на война, никога не е добра комбинация“, добави той.
Системите за намаляване на риска, като например американско-руската система за уведомяване, могат да се провалят по време на криза или объркване, а именно продължаващата възможност за продължителна криза прави ситуацията толкова нестабилна и опасна за всички участници, каза Креспо.
Просто казано, при все по-бързото изстрелване на ядрени оръжия и минималното поддържане на комуникация между противниците би било твърде лесно да се сбърка конвенционална ракета с ядрена или обратното.
„В условията на криза нещата може да не са толкова ясни“, посочи още Креспо.
„Използването на балистични ракети с голям обсег на действие с MIRV създава възможност страните от НАТО да объркат конвенционална атака с ядрена.“
Символична демонстрация
Нападението на Русия представлява нещо като символ на предизвикателство срещу продължаващата подкрепа на НАТО за Украйна.
За съюзниците, вземащи решения, не е изгубен фактът, че RS-26 и неговите производни ще бъдат сред оръжията, използвани от Русия за нанасяне на удари по държави от НАТО в случай на война.
Разпространението на оръжия с ядрен потенциал на бойното поле също може да усложни вземането на решения от съюзниците, тъй като Съединените щати разчитат на Русия да предостави предварително уведомление за използването на такива оръжия, за да се намали рискът от ядрена война.
За тази цел прессекретарят на Пентагона Сабрина Сингх каза на репортерите на 21 ноември, че Русия е уведомила предварително Съединените щати за нападението.
Путин също така заяви, че Русия ще продължи да уведомява предварително чуждестранните граждани в Украйна преди извършването на такива удари.
В този смисъл Сингх заяви, че Съединените щати не коригират ядрената си позиция. Пентагонът обаче отказа да предостави допълнителен коментар дали обмисля допълнителни корекции на стратегическата си позиция в отговор на изстрелването. Белият дом не е направил коментар по въпроса.
Засега Путин заяви, че Русия ще реши дали да проведе още бойни изпитания на експерименталната система въз основа на разполагането на ракети на страните от НАТО в региона, като отговори по „огледален начин“.
Американски служител заяви пред The Epoch Times, че крайната цел на баража вероятно е по-скоро символична, отколкото тактическа по характер.
Друг американски служител, запознат с въпроса, заяви по подобен начин, че администрацията на Байдън приема атаката много сериозно, но смята, че заплахата, която представлява новото оръжие, е ограничена.
„Русия вероятно разполага само с няколко такива експериментални ракети“, каза служителят. „[Искам] наистина да отбележа: това беше експериментално оръжие, с което Русия разполага в ограничен брой, и че това не е способност, която Русия е в състояние редовно да разгръща на бойното поле.“
В тази връзка служителят изказа предположение, че Русия може да е използвала този потенциал, за да сплаши Украйна и международните ѝ партньори, но че самата оръжейна система едва ли ще има продължителни последици за украинското бойно пространство или за усилията на съюзниците за възпиране.
Също така, заяви служителят, Съединените щати са информирали Украйна и нейните съюзници за възможното използване на оръжието преди нападението, като по този начин са намалили някои потенциални щети.
„Украйна е устояла на безброй атаки от страна на Русия, включително от ракети със значително по-големи бойни глави от това оръжие“, каза служителят.
В момента администрацията на Байдън усилено оказва помощ на Украйна в областта на сигурността, докато се подготвя да предаде властта във Вашингтон на новоизбрания президент Доналд Тръмп, който обеща да сложи край на войната в Украйна още в началото на мандата си, макар че отказа да уточни как възнамерява да го направи.
Другите партньори на Украйна в Европа засега изглеждат също толкова необезпокоявани и работят, за да поддържат потока от хуманитарна помощ и помощ за сигурност към воюващия Киев.
„Разгръщането на този капацитет няма да промени хода на конфликта, нито ще възпре съюзниците от НАТО да подкрепят Украйна“, заяви говорителят на НАТО Фарах Дакълла в изявление, споделено с The Epoch Times.
Един от служителите на НАТО обаче заяви пред The Epoch Times, че Украйна е поискала извънредно заседание на Съвета НАТО-Украйна в отговор на нападението.
