• За нас
  • Пишете ни!
четвъртък, 19 юни, 2025
Няма резултати
Виж всички резултати
Epoch Times Bulgaria
  • България
  • Европа
  • САЩ
  • Русия
  • Китай
  • Свят
  • Технологии
  • Култура
  • Начин на живот
  • Дух и съзнание
Epoch Times Bulgaria
Няма резултати
Виж всички резултати
Начало Наука и технологии

Германия: Разработват машина за добив на енергия чрез термоядрен синтез

отНавин Атрапули
3 юни , 2023
NGC 2818

NGC 2818 е красива планетарна мъглявина – газообразна обвивка на умираща слънцеподобна звезда. Тя би могла да предложи поглед към бъдещето, което очаква нашето Слънце, след като прекара още около 5 милиарда години в постоянно изразходване на водорода в ядрото си, а след това и на хелия като гориво за ядрен синтез. (NASA, ESA, Hubble Heritage Team, STScI / AURA)

Германски стартъп си е осигурил финансиране за разработване на машина за термоядрен синтез, която потенциално може да генерира енергия без въглеродни емисии.

Базираният в Мюнхен стартъп Proxima Fusion проектира термоядрени електроцентрали, базирани на концепцията за стеларатора (stellarator), като първата електроцентрала е планирана в рамките на 2030 г., посочи компанията в прессъобщение от 30 май. Stellarator е една от технологиите, които според експертите могат да доведат до реално използване на термоядрена енергия. Компанията е набрала седем милиона евро (7,48 милиона долара) като предварително финансиране.

Съвременните ядрени електроцентрали се основават на ядреното делене (fission), при което се използва енергията, създадена от разделянето на атомите. Енергията от термоядрен синтез (fusion) се получава, когато ядрата на два атома с малка маса се съединят, за да образуват по-голям атом.

Предимството на термоядрения синтез пред атомното делене е, че при него се получава повече енергия, без да се образуват дълготрайни радиоактивни отпадъци. Освен това, за разлика от деленето, енергията от термоядрения синтез не генерира странични парникови газове.

Процесът на термоядрен синтез захранва звездите. За да се осъществи термоядрен синтез на Земята, високоенергийната йонизирана материя, наречена „плазма“, трябва да бъде ограничена с помощта на магнитни полета.

„Токамаци“ и „стеларатори“ са два подхода, които правят това чрез създаване на магнитна „клетка“ в устройства с форма на поничка. 

Думата „токамак“ (съкр. от руския израз „ТОроидальная КАмера с МАгнитными Катушками“) е експериментално устройство с тороидална форма, т.е. подобна на кравай или поничка, в което се създава и удържа високотемпературна плазма (бел. прев.).

Стелараторите използват сложен набор от електромагнити извън плазмата, докато токамаците съчетават външни електромагнити с голям електрически поток в плазмата, което опростява цялостната конструкция, но поражда значителни предизвикателства при контрола.“

Сегашните устройства за магнитно задържане рутинно получават плазма с температура над 100 милиона градуса, което е 10 пъти повече от температурата в ядрото на Слънцето.

Стеларатор срещу Токамак

Въпреки че стелараторите имат по-сложна конструкция от токамаците, те предлагат няколко предимства. Стелараторите могат да работят в стабилно състояние с по-малки оперативни предизвикателства и се разглеждат като „привлекателно решение за управление на прекомерни топлинни натоварвания върху материални повърхности“. Стелараторите също така изискват по-малко вкарана в системата енергия за поддържане на плазмата.

В миналото стелараторите имаха множество недостатъци, много от които бяха отстранени през последните години. „Експерименталният напредък от W7-X и неотдавнашните постижения в моделирането на стелараторите коренно промениха картината“, казва Франческо Сьортино, съосновател на Proxima Fusion.

„Сега стелараторите могат да отстранят ключовите проблеми на токамаците и наистина да се увеличат, като радикално подобрят стабилността на плазмата и достигнат висока производителност в стационарно състояние.“

Въпреки звездните постижения на W7-X, използването на стелараторите за търговска мощност може да отнеме много време – според оценките около 25 години.

Напредък в областта на термоядрената енергия

По време на свидетелските показания на 15 септември пред Комисията по енергетика и природни ресурси на Сената на САЩ, Боб Мумгаард, главен изпълнителен директор на частната фирма за термоядрен синтез Commonwealth Fusion Systems, изрази надежда, че търговските термоядрени електроцентрали могат да бъдат „в мрежата от началото на 2030 г.“.

Проучване на Асоциацията на индустрията за термоядрен синтез през 2022 г. установи, че през тази година секторът е набрал над 4,7 млрд. долара частни инвестиции, което е увеличение с над 2,8 млрд. долара за една година.

Сериозен пробив в областта на термоядрената енергия бе постигнат през декември, когато учени от Lawrence Livermore National Laboratory в Калифорния успяха да задействат реакция на термоядрен синтез, при която се освободи повече енергия от първоначално доставеното количество. За първи път в историята ядреният синтез протича в контролирани условия.

Proxima Fusion е отделен проект, отделил се от Института по физика на плазмата „Макс Планк“ (Max Planck Institute for Plasma Physics – IPP), в който се намира най-модерният стеларатор – Wendelstein 7-X (W7-X). Стартъпът е основан от бивши учени и инженери от IPP, както и от MIT и Google-X.

„Ядреният синтез е предизвикателството на нашето време. Нашата задача ще бъде да го превърнем в търговска реалност. През следващите 12 месеца, в сътрудничество със своите академични и индустриални партньори, Proxima ще се съсредоточи върху завършването на първоначалния проект на термоядрената електроцентрала“, заяви съоснователят на компанията Мартин Куби.

Български учен от Оксфорд за термоядрения синтез

Споделете тази статия

Вашият коментар Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Последвайте ни във Фейсбук

НАЙ-ЧЕТЕНИ ДНЕС

Основател на оркестър „Кантус Фирмус“ и Главен оперативен директор на "Фреш радио груп"

Ректорът на СУ „Климент Охридски“ спрял радио „Класик А“, защото студентите не слушали класика

0
0
Тръмп заявява, че има идеи относно Иран, но засега не поема ангажимент за военна намеса на САЩ

Тръмп заявява, че има идеи относно Иран, но засега не поема ангажимент за военна намеса

0
0
Селска агнешка чорба на баба

Селска агнешка чорба с ориз

0
0
image 2025 06 15 175032014

За и против влизането на България в еврозоната (Част I)

0
0
Проф.д.ик.н. Румен Гечев и доц. Григор Сарийски (Колаж – Станислав Николов)

За и против влизането на България в еврозоната (Част II)

0
0
Снимка: flashlight.bg

Ароматен сироп от бял бъз без варене

0
2
Министър Георг Георгиев прие председателя на вече заличеното сдружение Културен клуб “Иван Михайлов” Люпчо Георгиевски в МВнР

Люпчо Георгиевски, председателят на заличения Културен клуб “Иван Михайлов”, се срещна с министъра на външните работи

0
0

Свързани Публикации

Екипът на Спешното отделение на УМБАЛ „Царица Йоана - ИСУЛ“

Спешното отделение на ИСУЛ с поредно признание

0
0
Българските отбори завоюваха три сребърни и пет бронзови медала на Европейската олимпиада по физика - 2025, София (https://www.mon.bg/)

Българските отбори завоюваха 8 медала на Европейската олимпиада по физика

0
0
Звездното небе над Астрономическата обсерватория в Рожен. Снимка: Михаил Минков

Национална астрономическа обсерватория Рожен – с вход свободен на 8-ми юни

0
0
Илюстрация от The Epoch Times, Shutterstock

Цивилни пилоти свидетелстват за срещи с НЛО

0
0
Ужасяващият начин, по който измамниците клонират гласа ви, за да измамят вашето семейство

Телефонни измамници клонират гласа ви, за да излъжат семейството ви

0
0
Основател на оркестър „Кантус Фирмус“ и Главен оперативен директор на "Фреш радио груп"

Ректорът на СУ „Климент Охридски“ спрял радио „Класик А“, защото студентите не слушали класика

0
0
Законодатели разследват антиимиграционни бунтове в Лос Анджелис за връзки с Китайската комунистическа партия

Законодатели разследват бунтовете в Лос Анджелис срещу антиимиграционните служби за връзки с Китайската комунистическа партия

0
0
Русия удря украинска петролна рафинерия в нов удар по енергийната инфраструктура на Киев

Русия удря украинска петролна рафинерия в нов удар по енергийната инфраструктура на Киев

0
0
Проф.д.ик.н. Румен Гечев и доц. Григор Сарийски (Колаж – Станислав Николов)

За и против влизането на България в еврозоната (Част II)

0
0
image 2025 06 15 175032014

За и против влизането на България в еврозоната (Част I)

0
0
Следваща публикация
Ароматен сироп от рози (pinterest)

Домашен сироп от рози

Epoch Times лого
Facebook X-twitter Goodreads-g Youtube Instagram Telegram
  • Последни новини
  • Направете дарение

35 страни, 21 езика

  • English
  • 中文
  • Español
  • עברית
  • 日本語
  • 한국어
  • Bahasa Indonesia
  • Français
  • Deutsch
  • Italiano
  • Português
  • Svenska
  • Nederlands
  • Русский
  • Українська
  • Română
  • Česky
  • Slovenščina
  • Polski
  • Türkçe
  • فارسی
  • За нас
  • Авторски права
  • Условия за ползване
  • Пишете ни!
  • Поверителност на информацията
  • България
  • Свят
  • Китай
    • COVID-19 и Ваксинация
  • Култура и изкуство
  • Наука и технологии
  • Начин на живот
  • Мнения
  • За нас
  • Авторски права
  • Условия за ползване
  • Пишете ни!
  • Поверителност на информацията

Copyright © 2024 Epochtimes.bg | Всички права запазени Epochtimes.bg не носи отговорност за съдържанието на външни сайтове

Няма резултати
Виж всички резултати
  • България
  • Европа
  • САЩ
  • Русия
  • Китай
  • Свят
  • Технологии
  • Култура
  • Начин на живот
  • Дух и съзнание

© 2019 Epoch Times България.

Epoch Times Bulgaria