Aмериканска компания вече изпраща балони със серен диоксид в стратосферата, НАСА обмисля издигането на лед в атмосферата
Според правителства и световните организации като ООН, Земята е твърде гореща и продължава да се нагорещява, а усилията за намаляване на въглеродния диоксид нямат достатъчен ефект.
Геоинженерни решения
„Светът преминава горната граница от 1,5 °C и се насочва към много по-високи стойности, освен ако не бъдат предприети мерки за повлияване на енергийния дисбаланс на Земята“, посочи през януари Джеймс Хансен, бившият директор на Института за космически изследвания „Годард“ на НАСА.
Дехидриране на атмосферата
Така, за да спечелят повече време, на 28 февруари учени от НАСА и Националната океанска и атмосферна администрация на САЩ (NOAA) публикуваха доклад, в който подробно се описва решение, наречено „умишлено дехидриране на стратосферата“, или казано на по друг начин, издигане със самолет на товари лед на височина над 17 000 километра и разпръскване на ледени частици в горните слоеве на атмосферата.
„Това постига много малък ефект“, посочва водещият автор Джошуа Шварц, физик-изследовател в лабораторията за химически науки на NOAA. „Чистите водни пари не образуват лесно ледени кристали. Това, което помага е наличието на „семе“, например прахова частица, около която да се образува лед.“
Изследователите съобщават, че чрез разпръскване на малки частици, или така наречените ледени ядра, в области на атмосферата, които са едновременно „много студени и свръхнаситени с водни пари“, водните пари в атмосферата ще „замръзнат“ и ще изпаднат от атмосферата като ледени кристали, охлаждайки планетата.
Предложението е известно като геоинженерство – и съвместният план на НАСА и NOAA далеч не е единствената идея, която е прескочила от страниците на научната фантастика в мейнстрийма на науката.
Слънчев щит
Ищван Сапуди, астроном в Института по астрономия към Хавайския университет, се е насочил към друго геоинженерство, което по същество представлява гигантски чадър или, както той го нарича, „привързан слънчев щит“, който да предпазва Земята от част от слънчевата енергия.
„Всеки слънчев щит работи, като блокира малка част, около 1-2 %, от слънчевата светлина, достигаща до Земята“, посочва г-н Сапуди пред The Epoch Times. „Това е почти неоткриваемо количество, когато се гледа към Слънцето, но според климатичните модели то все пак би охладило атмосферата до прединдустриалните температурни нива.“
„По-конкретно, привързаният слънчев щит е решение, което е по-леко, а следователно и по-евтино, от много от традиционните конструкции.“
Отразяващи облаци
Технологичните предприемачи Люк Исман и Андрю Сун от компанията Make Sunsets вече са предприели действия и създават отразяващи облаци на голяма височина, като пускат балони, пълни със серен диоксид, в стратосферата, което те наричат стратосферно аерозолно инжектиране (SAI).
„С оглед на бързото трансформиране на нашия свят в резултат на изменението на климата е изключително важно да дадем приоритет на действията пред думите“, заявяват от Make Sunsets на своя уебсайт.
„Ние вярваме, че SAI е незабавното и необходимо решение за охлаждане на планетата и ни дава време да преминем към по-устойчиво бъдеще.“
Геоинженерингът на климата може да е опасен
Но учени като Кристофър Есекс, почетен професор по приложна математика и физика в Университета на Западно Онтарио и бивш директор на неговата програма по теоретична физика, заявиха, че въглеродният диоксид (CO2) не е причината за по-високата температура на Земята и че подобни геоинженерни мерки са „изключително опасни“.
„Преди време ръководех панела за климата към Световната федерация на учените“, посочи той пред The Epoch Times. „Тогава проведохме заседание, на което представихме точно защо геоинженерството е изключително опасно. Това е безумна идея.“
Иън Кларк, почетен професор в катедрата по науки за Земята и околната среда в Университета на Отава, повтори думите на проф. Есекс.
„Геоинженерингът на климата е много страшна перспектива“, сподели той пред The Epoch Times. „Това е нещо, което трябва да бъде отнесено към сферата на фантазиите и научната фантастика.“
Оксфордската програма за геоинженерство определя геоинженерството като „умишлена широкомащабна намеса в естествените системи на Земята с цел противодействие на изменението на климата“.
Слънчев щит – „за“ и „против“
Според г-н Сапуди изменението на климата е надвиснала заплаха, а парниковите газове, като CO2, са основната причина за тази заплаха.
На 31 юли 2023 г. той публикува доклад, в който излага предложението си за привързан слънчев щит, който той нарича управление на слънчевата радиация.
„Управлението на слънчевата радиация (SRM) е геоинженерен подход, който има за цел да намали количеството на слънчевата радиация, поглъщана от Земята, за да смекчи последиците от изменението на климата”, пише г-н Сапуди в доклада си.
„Двете стратегии, предложени за SRM, включват добавяне на прах или химикали в земната атмосфера, за да се увеличи отразената част от слънчевата светлина, или намаляване на постъпващата от космоса радиация със слънчеви сенници или прах.“
Той се застъпва за слънчев щит, защото смята, че той е по-малко рисков.
Когато беше помолен да коментира твърдението на проф. Есекс, че геоинженерството е „изключително опасно“, г-н Сапуди посочи: „Космическото геоинженерство, особено ако е модулно и с обратим дизайн, носи по-малък риск от земните SRM, инжектиращи прах или химикали в атмосферата, и [е] значително по-малко рисковo от това да не се прави нищо.“
„Като се има предвид това, което знаем днес, и известните рискове, свързани с изменението на климата, един привързан слънчев щит близо до точката на Лагранж L1 на 1,5 милиона километра от нас не би представлявал очевиден риск за Земята. Ползата е в предотвратяването и дори обръщането на негативните ефекти от изменението на климата“.
НАСА определя точките на Лагранж като „позиции в космоса, при които изпратените там обекти са склонни да останат на място“ поради противоположните гравитационни сили. Агенцията е идентифицирала пет такива точки.
Г-н Сапуди призна, че може да има неизвестни рискове и заяви, че предложението му ще трябва да бъде подложено на по-подробно научно изследване, последвано от предварително инженерно проучване.
„Такова проучване ще определи най-подходящото място, дизайна, материалите и т.н. На този етап може да се направи количествена и задълбочена оценка на риска и да се вземе решение [дали да се пристъпи към изпълнение]“, каза той.
„По принцип всеки голям проект преминава през много нива на анализ на риска, разходите и ползите, докато се оформя проектът, и всички установени пречки спират проекта. В крайна сметка ще бъде реализиран само най-рентабилният и най-безопасният проект, ако има такъв.“
Но проф. Есекс, който създава първия си компютърен модел на климата през 70-те години на миналия век и е председател на Академичния консултативен съвет на Фондацията за политика на глобалното затопляне, казва, че част от проблема със слънчевия щит е, че той разглежда климата от инженерна, а не от научна гледна точка.
„Може би ще успеете да генерирате някакъв правдоподобен аргумент за определяне на действителния парасол (слънчобран) и излизане в космоса“, каза той. „Но частта, която не разбирате, е как климатът ще реагира на него.“
„Тъй като сме прокарвали тази пропаганда като способна да реши даден проблем, той започва да изглежда като инженерен проблем, при който можете да правите проби и грешки и да видите дали работи или не. Но проблемът с климата не е инженерен проблем; той е фундаментален научен проблем. … Той е много по-фин и сложен.“
Професор Есекс обясни, че слънчевата радиация преминава през атмосферата и макар някои да смятат, че радиацията причинява затопляне в този момент, това не се случва. Вместо това късовълновата радиация попада върху Земята, която нагрява повърхността, а след това земята излъчва тази енергия като дълговълнова радиация в атмосферата, увеличавайки температурата.
„С парасола те се опитват да контролират късовълновата радиация“, твърди проф. Есекс. „И това е косвен начин да се контролира това, което се случва с дългите вълни, инфрачервените лъчи.“
„Хората обичат да мислят, че Земята е като тухла и става твърде гореща, затова трябва да я охладим – глобално кипене, това е лозунгът – ама това е нелепо. Става дума само за нагнетяване на тревога и страх, така че хората да се съгласят с нещата и да не се питат какво се случва.“
„В атмосферата се случват толкова много неща. Тя е сложна, проводима и бурна.“
Балони от сяра – „за“ и „против“
Подобно на слънчевия щит, отразяващите аерозоли попадат в определението за управление на слънчевата радиация или SRM (Solar Radiation Management). Но за разлика от слънчевия щит, отразяващите аерозоли не са модулни или незабавно обратими.
Make Sunsets пълни балони със SO2, пуска ги и след това ги пука, щом достигнат стратосферата, за да освободи газообразното съдържание. Според Make Sunsets ефектът е подобен на вулканичните изригвания.
„Емисиите от вулканични изригвания охлаждат Земята в продължение на милиони години, като например връх Пинатубо през 1991 г. Ние просто имитираме майката природа. … През 1991 г. връх Пинатубо, стратовулкан, охлади Земята с 0,9F или 0,5C за повече от година“, се посочва на уебсайта на компанията.
Досега групата е пуснала 49 балона от април 2022 г. насам и твърди, че е „неутрализирала 13 791 тон-години затопляне“. Тя твърди, че нейните „облаци“ от сяра остават в небето между шест месеца и три години, „в зависимост от височината и географската ширина, на която ги пускаме“.
През 2020 г. група учени от Масачузетския технологичен институт съобщават, че освобождаването на отразяващи аерозоли в стратосферата „може да има други дълготрайни ефекти върху климата“.
„Слънчевото геоинженерство би променило значително траекториите на екстратропичните бури – зоните в средните и високите географски ширини, където бурите се формират целогодишно и се направляват от струйното течение през океаните и сушата“, се казва в техния доклад.
„Нашите резултати показват, че слънчевото геоинженерство няма просто да обърне промените в климата. Вместо това то има потенциала да предизвика нови промени в климата.“
Но, Make Sunsets твърдят, че без смекчаване на последиците, като например отразяването на аерозолите, „ще загинат десетки милиони хора, а 20 % от видовете могат да изчезнат“.
„Смятаме, че най-доброто време за тестване на място и разширяване на мащаба на стратосферно аерозолно инжектиране или SAI е сега“, заявява групата.
Организацията твърди, че е установила контакт с ФБР, Федералната авиационна служба и NOAA.
„Те са наясно с нашия бизнес и дейности“, се казва на нейния уебсайт.
Проф. Есекс посочва, че проблемът с добавянето на отразяващи аерозоли е още по-сложен, отколкото повечето хора си мислят.
„Ако поставите повече обекти в небето, те не просто поглъщат и разсейват [радиацията]. Получавате неща, които се връщат обратно към вас“, каза той.
„В зависимост от това какви обекти и къде се намират – на каква височина са – това ще повлияе на това дали се затопля или охлажда. Може да прави и двете.“
Проф. Есекс обясни, че ако облаците са достатъчно високи, те помагат за охлаждането на атмосферата, като излъчват радиация в космоса, вместо да я отразяват обратно към Земята. По подобен начин достатъчно високият CO2 охлажда атмосферата, вместо да я нагрява, тъй като има по-малко поглъщане между него и пространството.
„Това зависи от мястото, където се намира в атмосферата“, посочва той.
„Трябва да извършите целия експеримент с радиационния трансфер, за да разберете това правилно. И няколко групи се занимават с това, но се сблъскват с много проблеми с публикуването на изследванията, защото понякога стигат до отговори, които не съвпадат с наратива им.“
Взимане на решения при риск и неопределеност
Проф. Есекс заяви, че прости корекции могат да променят и начина, по който водата се движи в и извън атмосферата.
„Всичко, което е необходимо, е малка промяна на правилното нещо и можете да получите напълно различни метеорологични модели. И тогава може би няма да можете да отглеждате земеделските култури, които сте отглеждали преди, и ще възникнат проблеми в ежедневието, с които никога преди не сте се сблъсквали“, каза той.
„Това може да стане и в двете посоки – студеното може да стане топло, влажното може да стане сухо, а сухото може да стане влажно, и тези промени могат да настъпят на цялата Земя.“
Make Sunsets признава рисковете, свързани с впръскването на отразяващи аерозоли в атмосферата, включително разрушаването на озона, но заявява, че „науката и математиката ни подкрепят“.
„Моделирането показва леко, но значимо изчерпване на озона. Макар че ще следим това отблизо, важно е да се отбележи, че най-лошите сценарии за изчерпване на озона възлизат средно на 5-10%“, се казва на уебсайта на компанията.
„Това е по-малко от половината от това, което са причинили хлорофлуоровъглеводородите, и може да бъде поне частично компенсирано от намаленото положително въздействие на глобалното затопляне върху озона.“
В края на 70-те години на миналия век учените предупреждават, че химикали, създадени от човека, като хлорофлуоровъглеводородите (CFCs), разрушават озона. След това, през 1985 г., бе потвърдено наличието на дупка над Антарктида, което доведе до увеличаване на опасенията от рак на кожата, увреждане на екосистемите и загуба на растения и култури. През 1989 г. правителствата приеха Виенската конвенция за защита на озоновия слой, която осигури рамката на Монреалския протокол, който в крайна сметка доведе до постепенното спиране на използването на вещества като фреоните.
„Около 99 % от веществата, които разрушават озона, са премахнати от употреба и защитният слой над Земята се попълва. Очаква се озоновата дупка в Антарктика да се затвори до 2060 г.“ заяви Програмата на ООН за околната среда във връзка с усилията.
„Всяка година около два милиона души се спасяват от заболяването рак на кожата, а ползите са и в по-широк план, тъй като много от озоноразрушаващите газове също така повишават глобалните температури.“
Проф. Иън Кларк от катедрата по науки за Земята и околната среда в Университета на Отава заяви, че впръскването на аерозоли в стратосферата е опасно, и то не само поради ефекта върху трасетата на бурите.
„Извършихме много работа, за да се опитаме да изчистим атмосферата“, каза той. „Законът за чистотата на въздуха се занимава с неща като азотен оксид, серни горива, дизелово гориво и други подобни. И тогава те искат да отменят цялата тази работа? Струва ми се доста безразсъдно.“
„А ние не искаме да имаме по-хладна планета! Искам да кажа, че историята ни казва, че европейската цивилизация е процъфтявала при по-топъл климат. И знаете ли, че това, което наблюдаваме – с валежите, поставянето на рекорди и всичко останало, както и последиците от по-топлата планета – е много по-добро условие, отколкото това, което се случва, когато нещата замръзват по-рано и за по-дълго. Селското стопанство е застрашено. Транспортът е компрометиран. Когато е по-студено, всичко е компрометирано.“
Нито Люк Исман, нито Андрю Сун отговориха на молбата на The Epoch Times за коментар.
Управлението на слънчевата радиация не е нещо ново, нито пък е единственият начин, чрез който някои търсят начин да контролират климата.
Професор Есекс посочва, че е виждал идеи за геоинженерство, излагани от учените още от 90-те години на миналия век, а други възможни „решения“ са включвали генериране на филтри с желязо за предизвикване на цъфтеж на водорасли в океана, изгаряне на серен диоксид от кораби за генериране на облаци в морето и използване на артилерията на военноморските сили на САЩ за изстрелване на прах в стратосферата.
„Въображението на всички е доста обширно“, посочва той.
Професор Есекс вярва, че в крайна сметка правителствата ще искат да „контролират метеорологичното време с данъчна политика“.
„В общи линии това е крайната цел на играта. Геоинженерството е просто още едно усилие да се опитаме да контролираме времето“.
Мненията, изразени в тази статия, не отразяват непременно възгледите на Епок Таймс България.
