„Противно на информацията в медиите и прессъобщенията на екологичните организации, глобалното затопляне не дава основание за регулиране на въглеродните емисии“
ООН предупреждава, че за да се запази „планетата обитаема“, Земята не бива да се затопля с повече от 1,5°C над прединдустриалните нива.
Според НАСА ако не успеем да запазим това ниво, може да се стигне до редица катастрофи, включително увеличаване на сушите и бедствията, повече заболявания и смъртни случаи заради горещините, по-малко храна и повече бедност.
За да предотвратят предстоящите бедствия и да ограничат повишаването на глобалната температура, през 2016 г. 194 държави-членки и Европейският съюз подписаха Парижкото споразумение на ООН – правно обвързващ международен договор, чиято цел е „значително намаляване на глобалните емисии на парникови газове“.
След подписването на споразумението глобалните разходи за проекти, свързани с климата скочиха главоломно.
През 2021 г. и 2022 г. световните данъкоплатци са изразходвали средно по 1,3 трилиона щ. д. (2,35 трилиона лв.) за такива проекти на година, по данни на консултантската група с нестопанска цел Climate Policy Initiative.
Това е над два пъти повече от разходите през 2019 г. и 2020 г., които възлизат на 653 млрд. щ. д. (1,182 млрд. лв.) годишно. Тази цифра е значително по-висока от похарчените 364 млрд. щ. д. (660 млрд. лв.) годишно през 2011 г. и 2012 г., се посочва в доклада.
Въпреки вложените средства, Националната агенция за океански и атмосферни изследвания (NOAA) на САЩ съобщи, че 2023 г. е била най-горещата година в историята.
По данни на станциите за наблюдение на климата на NOAA през 2023 г. средната температура на повърхността на сушата и океана на Земята е била с 1,35°C по-висока от средната температура в прединдустриалния период.
„2023 г. не само е най-топлата година в 174-годишния климатичен рекорд на NOAA – тя е и най-топлата досега“, заяви Сара Капник, главен учен на NOAA и добави: „Затоплянето на планетата означава, че трябва да сме подготвени за последиците от изменението на климата, които се случват тук и сега, като екстремни метеорологични явления, които стават по-чести и по-сериозни.“
Но все повече учени в областта на климата твърдят, че показанията на температурите са погрешни и че изливащите се трилиони долари се основават на проблем, който не съществува.
Такова е и мнението на метеоролога Антъни Уотс, висш експерт по околна среда и климат в The Heartland Institute, създател на климатичния уебсайт Watts Up With That и ръководител на проучване, което анализира климатичните станции на NOAA.
Той твърди, че повече от 90% от станциите за наблюдение на температурата са с топлинно отклонение. Уотс коментира пред The Epoch Times, че малкото останали измерителни станции, които нямат такова отклонение е, „защото те са например извън града – в полето, като земеделска изследователска станция, която съществува от 100 години“. Според него базата данни на NOAA е „затрупана с купища данни с отклонения. И това няма как да се коригира.“
Метеорологът Рой Спенсър е съгласен с това.
„Данните от повърхностните термометри продължават да имат фалшиви ефекти на затопляне, дължащи се на градския топлинен остров, който се увеличава с течение на времето“, обяснява Спенсър.
Той е главен изследовател в Университета на Алабама, ръководител на американския научен екип на Advanced Microwave Scanning Radiometer на спътника Aqua на НАСА и носител на медал за Изключителни научни постижения на НАСА за работата си по сателитния мониторинг на температурата.
Рой Спенсър също така твърди, че компютърните климатични модели, използвани за стимулиране на промените в енергийната политика, са още по-неточни.
Според подполковник Джон Шевчук, сертифициран консултант-метеоролог, проблемите с отчитането на температурата надхвърлят топлинното отклонение. Пенсионираният подполковник е бивш старши офицер по метеорология във Военновъздушните сили.
„След като видях много доклади за корекциите на NOAA в температурните данни на Историческата климатологична мрежа на САЩ (USHCN), реших сам да сваля и анализирам данните“, коментира подполковник Шевчук пред The Epoch Times.
„Успях да потвърдя това, което и други са открили. Очевидно е, че като цяло температурите в миналото са по-хладни, докато тези в настоящето са по-топли.“
Експертът твърди, че NОАА и НАСА са коригирали историческите данни за температурите по такъв начин, че миналото да изглежда по-студено, като по този начин правят сегашната тенденция на затопляне по-изразена.
Неправилно отчитане на температурата
Според американската Агенция за опазване на околната среда (EPA) ефектът на градския топлинен остров води до по-високи температури в районите, където има повече сгради, пътища и други форми на инфраструктура, които поглъщат и след това излъчват слънчевата топлина.
Агенцията изчислява, че „дневните температури в градските райони са с 1 до 3°C по-високи от температурите в отдалечените райони, а нощните температури са по-високи с до около 1,6°C.
Вследствие на това NOAA изисква всички нейни станции за наблюдение на климата да бъдат разположени най-малко на 30 м от бетон, асфалт и от сгради.
Но през март 2009 г. метеорологът Антъни Уотс публикува доклад, който показва, че 89% от станциите на NOAA са имали проблеми с топлинното отклонение, тъй като са били разположени на по-малко от 30 м от инфраструктурни съоръжения, а много от тях са били сложени край писти на летища.
„Открихме станции, разположени до вентилаторите на климатици, заобиколени от асфалтови паркинги и пътища, на нагорещени покриви и в близост до тротоари и сгради, които поглъщат и излъчват топлина“, уточнява Уотс.
„Открихме 68 [измервателни] станции, разположени в пречиствателни станции за отпадъчни води, където процесът на разграждане на отпадъците води до по-високи температури, отколкото в околните райони.“
Докладът заключава, че температурната база данни на САЩ е ненадеждна и тъй като се счита за „най-добрата в света“, глобалните температурни бази данни също са „компрометирани и ненадеждни“.
След публикуането на доклада на Уотс, Службата на генералния инспектор на САЩ (OIG) и Службата за правителствена отчетност (Government Accountability Office) потвърдиха неговите констатации и обещаха, че NОАА предприема стъпки за решаване на проблема.
Въпреки всичко, Антъни Уотс храни съмнения, че NOAA ще спази обещанието си и през април и май 2022 г. той и екипът му отново посещават много от същите температурни станции, които са наблюдавали през 2009 г.
Той публикува на 27 юли 2022 г. своите констатации от новото проучване, които сочат, че още по-голям брой – приблизително 96%, от температурните станции на NOAA не отговарят на собствените стандарти на агенцията.
„Най-голямото отклонение е ефектът на градския топлинен остров. Това, което се случва е, че тъй като топлината се задържа от повърхностите и се отделя във въздуха през нощта, ниската нощна температура не е толкова ниска, колкото би могла да бъде ако термометърът бе извън града и в полето.“
Той обяснява, че с течение на годините около станциите с термометрите се изгражда все повече инфраструктура, а през нощта асфалтът и бетонът отделят абсорбираната топлина и повишават температурата.
Експертът също така твърди, че въпреки уверенията на NОАА и НАСА, че могат да коригират данните си, за да отчетат ефекта на градския топлинен остров – отклонението е невъзможно да бъде преодоляно, тъй като проблемът засяга 96% от станциите на повърхността.
Уотс уточнява, че малкото термометри, разположени в климатични станции, които не са повлияни от топлинно отклонение, показват наполовина по-нисък процент на затопляне, отколкото настоящите докладвани отчитания.
Преходна температура
Второто основно нарушение, установено от Антъни Уотс е отчитането на преходната температура, т. е. краткотрайни температурни промени, които могат да доведат до фалшиви показания.
Според експерта NOAA започва да подменя живачните си термометри в средата и края на 80-те години на миналия век. Днес по-голяма част от техниката на компанията се състои от електронни термометри, които могат да измерват температурата за секунди.
„Но те записват само най-високата и най-ниската температура за деня, а те могат да бъдат изкривени просто заради вятъра“, твърди Уотс.
„Например, може да имате един от тези температурни сензори, поставен в близост до паркинг, който е на изток от термометъра, а вятърът през целия ден да духа предимно от юг. Но изведнъж посоката на вятъра се променя, което може да се дължи на различни неща. Като промяна в метеорологичните условия. Или да е причинена от нещо, което блокира вятъра от юг, като например ремаркето на спрял наблизо камион.
„И така, вятърът внезапно се измества от изток, преминава през паркинга и вдига тази лъчиста топлина. Термометърът ще реагира на това в рамките на секунда или две. И ще отчете висока температура заради този порив на вятъра, която не е задължително да отразява времето през този ден. Това е аномалия. Същото нещо може да се случи и през нощта.“
Според Уотс преходната температура е толкова добре известен проблем, че Метеорологичният офис в Обединеното кралство и Австралийското метеорологично бюро са изоставили високотехнологичната си мрежа и обновяват измервателната си техника, за да получат по-точни показания.
Самата NОАА посочва на своя уебсайт, че температурните показания на агенцията не са точни и добавя допустима грешка към своите температури.
Нито NOAA, нито НАСА са отговорили на искането на The Epoch Times за коментар относно преходните температурни аномалии, както и твърдението на Антъни Уотс, че коригирането на топлинното отклонение е невъзможно.
Коригиране на минали температурни данни
Националната агенция за океански и атмосферни изследвания на САЩ също така коригира историческите температурни данни.
„Обикновено, когато се коригират грешки в данните, се очкава по-случаен резултат в корекциите на данните – както нагоре, така и надолу. Но вместо това резултатите показват систематичен процес на охлаждане в миналото и затопляне в настоящето“, коментира подполковник Шевчук.
Пример за това е станцията в Рейкявик в Исландия.
Запис от февруари 1936 г. на станцията в Рейкявик показва средна температура от -0,2°C за месеца и средна годишна температура от 5,78°C, според анализ на температурата на повърхността на Института за космически изследвания „Годард“ (GISTEMP). Първоначалните месечни данни на GISTEMP са известни като v2, или версия 2.
През 2019 г. NОАА пуска актуализирана версия на своя софтуер – GISTEMP v4.
Тя показва, че средната температура на станцията в Рейкявик за февруари 1936 г. е -1,02°C , а средната годишна температура е 5,01°C . Това е корекция в посока понижение с 0,82°C за месеца и 0,77°C за годината след актуализацията на софтуера.
При сравняване на месечните данни на GISTEMP v2 с месечните данни на v4 се наблюдава цялостно захлаждане в миналото.
„Невероятно е, че диапазонът на корекциите на данните надхвърля 2 градуса по Фаренхайт, което е значително по отношение на настоящите температурни тенденции“, посочва подполковник Шевчук.
„NОАА също така прилага много необичаен процес на последващи корекции на данните, при който периодично се връща и коригира отново коригираните преди това данни. Това затруднява намирането на основната истина, която изглежда по-скоро като подвижни пясъци“.
В отговор на молбата на The Epoch Times за коментар относно корекциите на историческите данни, представителят за връзки с обществеността на NOAA Джон Бейтман е заявил, че се е свързал с един от експертите по климата на Националните центрове за информация за околната среда (NCEI) на NOAA, който е отговорил: „NCEI прилага корекции, за да отчете историческите промени в местоположението на станциите, температурния инструментариум, практиката на наблюдение и в по-малка степен условията на разположение. Нашите подходи са документирани в рецензираната литература. В национален мащаб коригираните данни са в съответствие с Климатичната референтна мрежа на САЩ (USCRN), която разполага с безупречни местоположения.“
От НАСА не са отговорили на молбата на The Epoch Times за коментар относно корекциите на историческите данни.
Сателитни данни
За да получат по-точни данни за променливите температури на повърхността на Земята, Рой Спенсър и климатологът Джон Кристи са разработили набор от данни за глобалната температура от микровълнови данни, наблюдавани от спътници.
Джон Кристи е професор по атмосферни науки в Университета на Алабама в Хънтсвил и директор на Earth System Science Center, и заедно със Спенсър е носител на медал за Изключителни научни постижения на НАСА за работата си по сателитно наблюдение на температурата.
Те започват проекта си през 1989 г. и анализират данни от 1979 г. насам. Според спътниковите данни от 1979 г. до днес температурата на Земята се повишава с постоянен темп от 0,14°C на всеки 10 години.
И макар че 2023 г. е била най-горещата година в историята поради линейните тенденции на затопляне, те твърдят, че това не е причина за обществена паника.
„Да, оказва се, че 2023 г. е била най-топлата за последните около 100 години. Но цифрите имат значение. Повишението не е достатъчно голямо, за да се усети“, посочва Рой Спенсър. Той същото уточнява, че една година е индикатор за времето, а не за климата. И че това, „което има значение, е дългосрочната тенденция, да речем много десетилетия“.
Експертът е съгласен, че данните от 2023 г., добавени към данните за 45 години от 1979 г. насам, не променят общата тенденция на увеличение с 0,14°C на всеки 10 години.
„Вярвам, че както сателитите, така и термометрите показват тенденция към затопляне, особено от 70-те години на миналия век насам“, посочва той. „Но интензитетът на тази тенденция е значително по-нисък от това, което предвиждат климатичните модели, а именно тези модели се използват като аргумент за промени в енергийната политика и намаляване на емисиите на въглероден диоксид.“
Подполковник Шевчук е съгласен, че сателитните данни за температурата са по-прецизни и показват много по-ниска тенденция на затопляне, отколкото тенденцията на затопляне на повърхността, представена от NOAA.
„Спътниковите данни са по-добър показател за изменението на глобалната температура, тъй като [те] не са повлияни от традиционните проблеми, свързани с местоположението на станциите за измерване на температурата на повърхността, нито от многобройните форми на коригиране на данните на NOAA“, коментира той.
Рой Спенсър публикува доклад на 24 януари, в който се разглеждат неточностите в климатичните модели.
„Затоплянето на глобалната климатична система през последния половин век е средно с 43% по-ниско от това, което показват компютърните климатични модели, използвани за насърчаване на промените в енергийната политика“, се казва в доклада.
„Противно на информацията в медиите и прессъобщенията на екологичните организации, глобалното затопляне не дава основание за регулиране на въглеродните емисии.“
Спенсър заяви, че обществеността е била подведена да вярва, че моделирането е „доста точно“, но към моделите са добавени редица допълнителни променливи, които водят до по-високи температурни стойности.
„Настоящите твърдения за климатична криза неизменно са резултат от доверието в моделите, които показват най-голямо затопляне, а не в действителните наблюдения на климатичната система, които разкриват незабележими промени през последния век или повече“, заключава експертът.
