|
Getting your Trinity Audio player ready...
|
Профсъюзът на полските фермери, недоволен от две селскостопански мерки на ЕС, предложени на 31 януари, обяви обща стачка.
Полските фермери от профсъюза „Солидарност“ („Solidarność”) планират обща стачка, която ще започне този петък с блокада на граничните пунктове между Полша и Украйна, присъединявайки се към подобни протести в цяла Европа.
Миналата седмица председателите на земеделския профсъюз „Солидарност“ единодушно приеха резолюция, с която се обявява обща стачка на фермерите в цялата страна, се посочва в изявление на профсъюза.
Стачката ще започне на 9 февруари с блокада на всички гранични пунктове между Полша и Украйна, заедно с блокади на пътища и магистрали в цялата страна между 9 февруари и 10 март, се казва в изявлението на профсъюза от миналия четвъртък.
„Търпението ни се изчерпа. Позицията на Брюксел в последния ден на януари 2024 г. е неприемлива за цялата ни селскостопанска общност“, се казва в изявлението на синдиката.
„Освен това пасивността на полските власти… по отношение на вноса на селскостопанска продукция и хранителни продукти от Украйна не ни оставят друг избор, освен да обявим обща стачка.“
„Солидарност“ също така поиска от полското правителство да гарантира рентабилността на полското селско стопанство и да възстанови полския агропреработвателен сектор, тъй като според нея те не са защитени от „Европейската зелена сделка“, която се прилага в момента.
„Полските семейни ферми са в основата на продоволствената сигурност на страната“, заяви синдикатът. „Ние се борим за нашето общо благо, което е да защитим полските семейни ферми, често пъти ферми на няколко поколения, от срив и банкрут.“
Европейската зелена сделка е инициатива на Европейския съюз за борба с изменението на климата и влошаването на състоянието на околната среда, които ЕС счита за „екзистенциална заплаха за Европа и света“, според политическото изявление на Европейската комисия.
„Европейската комисия [изпълнителният орган на ЕС] прие набор от предложения, за да направи политиките на ЕС в областта на климата, енергетиката, транспорта и данъчното облагане подходящи за намаляване на нетните емисии на парникови газове с поне 55% до 2030 г. в сравнение с нивата от 1990 г.“, като крайната цел е „до 2050 г. да няма нетни емисии на парникови газове“, се казва в изявлението.
Земеделските производители във Франция, Белгия, Португалия, Гърция и Германия протестират срещу ограниченията, наложени им от мерките на ЕС за справяне с изменението на климата, нарастващите разходи и нелоялната конкуренция от чужбина. Полските земеделски стопани са особено активни по отношение на въздействието на евтиния внос на храни от съседна Украйна.
Протест на фермери пред Европейския парламент
Реакции на съобщението за протест
Европейската комисия заяви, че се вслушва внимателно в опасенията, изразени от земеделските стопани по време на протестите, които се провеждат в няколко държави членки.
„Във връзка с конкретните опасения, изложени от земеделските стопани в момента, Комисията преценява възможните следващи стъпки“, написа говорител на Комисията в отговор на искане за коментар, изпратено по електронната поща от Ройтерс.
Полският министър на земеделието Чеслав Шекерски заяви в интервю за RMF FM миналата събота, че полското правителство ще се опита да спре блокадите на пътища и вече е поискало среща със синдикатите на земеделските производители.
Министърът заяви пред RMF FM, че фермерите „протестират в името на добра кауза“, тъй като зърното, изнасяно от Полша, е изтласкано от пазарите от по-евтиното зърно от Украйна.
Правителството води двустранни разговори с Украйна, а също и с ЕС, но се нуждае от повече време, тъй като встъпи в длъжност едва преди седем седмици, посочи Шекерски пред RMF FM.
Бившият полски министър на земеделието Артур Балаж и председател на Европейския фонд за развитие на полските села заяви в интервю за „Полско радио 24“, че селскостопанското производство в Украйна не отговаря на фитосанитарните разпоредби на ЕС и на правилата за хуманно отношение към животните.
За земеделските производители от ЕС обаче спазването на селскостопанските стандарти на Съюза представлява голяма част от производствените разходи, заяви Балаж пред полската радиостанция и добави, че само ЕС може да реши този проблем.
Концесия на ЕС за екологизиране
На 31 януари Европейската комисия предложи да позволи на земеделските стопани от ЕС да се отклонят за една година от някои правила на ЕС в областта на селското стопанство, приети през 2023 г., се посочва в изявление.
Правилото на ЕС, което задължава земеделските стопани да държат 4% от обработваемата си земя под угар или непродуктивна, ще бъде временно заменено с правило, изискващо от земеделските стопани да отделят 7% от земята си за отглеждане, без използване на пестициди, на азотфиксиращи култури – като леща, грах или фавас – и междинни култури, се казва в изявлението. „Междинните култури са растения, които растат между две основни култури“ и могат да служат като фураж за животните или зелен тор.
Земеделските стопани, които спазват новото правило, все още ще имат право на субсидии от ЕС, се казва в изявлението.
В изявлението си Европейската комисия признава трудностите и несигурността, с които се сблъскват производителите поради метеорологични явления като суши, горски пожари и наводнения в различни части на Съюза, високите цени на енергията и суровините поради руската инвазия в Украйна, както и инфлацията и повишените разходи за живот.
„Днешната мярка предлага допълнителна гъвкавост на земеделските стопани в момент, в който те се справят с множество предизвикателства“, заяви председателят на Европейската комисия.
Копа и Коджека (Copa and Cogeca), организацията на земеделските производители и земеделските кооперативи в ЕС, заявиха в изявление, че решението на ЕС да позволи на земеделските производители да се отклонят от задължението да държат част от земята си под угар или непродуктивна, е дошло късно в селскостопанския календар и е ограничено.
Според Европейската комисия мярката ще бъде приета след одобрението ѝ от членовете на ЕС чрез гласуване.
В изявлението си Copa и Cogeca призовават държавите членки на ЕС да „засилят допълнително това предложение“.
Ограничаване на вноса от Украйна
В последния ден на януари Европейската комисия също така предложи да се поднови спирането на вносните мита и квоти за украинския износ за ЕС за още една година, но да се ограничи вносът на чувствителни селскостопански продукти от Украйна – птиче месо, яйца и захар – на нива от 2022 г. и 2023 г., се посочва в изявление.
Ако вносът на тези продукти надхвърли средните обеми на вноса през 2022 г. и 2023 г., „ще бъдат наложени отново мита, за да се гарантира, че обемите на вноса няма да надхвърлят значително тези от предходните години“, се казва в изявлението.
ЕС отмени вносните мита върху украинския износ през 2022 г. след нахлуването на Русия, заяви Комисията.
Предложената от ЕС мярка за създаване на механизъм за ограничаване на нарастващия внос на някои храни се приветства от Copa и Cogeca, но членовете ѝ я намират за недостатъчна, се казва в изявлението на организацията.
Copa и Cogeca заявиха, че изключването на зърнените и маслодайните култури от механизма за ограничаване на вноса от Украйна е „неприемливо“.
„Макар да смятаме, че е дълг и интерес на ЕС да продължи да подкрепя Украйна, трябва да се намери ефективно решение на настоящата ситуация, свързана с въздействието на вноса върху производителите от ЕС“, заявиха Copa и Cogeca.
В изявлението се казва, че двата законодателни органа на ЕС – Европейският парламент и Съветът на Европейския съюз, в чийто състав влизат министри от всяка държава членка, ще разгледат предложението.
Организацията призова двете институции да включат зърнените и маслодайните култури в мярката и да използват средногодишните стойности от двете предходни години – 2021 г. и 2022 г. – като база за ограничаване на вноса от Украйна.
Copa и Cogeca поискаха също така всички продукти, внесени над този праг, да бъдат изнасяни извън ЕС.
Ройтерс допринесе за този материал.
