Отличеният от Forbes Bulgaria млад учен има регистриран патент за научно откритие в сферата на здравеопазването
По-рано този месец младият български учен Симеон Карпузов беше отличен в категорията “Наука, технологии и здравеопазване” на класацията „30 под 30“ на Forbes. Той е изследовател в екип „Дигитално здравеопазване“ в Институт GATE към СУ „Св. Климент Охридски“ и е единственият млад учен с вече регистриран патент за иновативно научно откритие в полза на хората и грижата за тяхното здраве.
Селекцията „30 под 30“ на българския клон на глобална медийна компания “Форбс” (Forbes), всяка година представя 30 от най-успешните млади хора на България под 30-годишна възраст. Те са доказали, че са лидери в сектори като бизнес, спорт, социално предприемачество, наука, технологии, здравеопазване, култура и медии.
Симеон Карпузов – отличен за 2024 г. от Forbes Bulgaria
Симеон Карпузов има 6-годишен опит като физик в Института по механика към БАН и 3-годишен като инженер в GlobalFoundries, която е третата компания в света за производство на микрочипове и полупроводникови устройства. На базата на практиката си в областта на симулациите, математическото моделиране и лазерната физика, Симеон заедно със свои колеги от направление „Дигитално здравеопазване“ в GATE регистрира патент за метод и система за следене на пациенти чрез видеонаблюдение.
Изобретението подпомага ранното откриване и превенцията на усложнения вследствие на епилептичен припадък. Талантливият изследовател работи и по система за детекция и реакция в реално време при епилептични припадъци, която се тества при петима пациенти в клиника по епилепсия в Нидерландия, както и по изследване на мозъчните мрежи по проект, свързан с ранна диагностика на болестта на Алцхаймер.
Институтът GATE към Софийския университет
Институтът „Големи данни в полза на интелигентното общество“ (GATE) е създаден в края на 2019 г. като автономна структура към Софийския университет „Свети Климент Охридски“ (СУ). Ключов за създаването на института е голям европейски проект по програма Хоризонт (Horizon 2020 WIDESPREAD-2018-2020 TEAMING Phase 2), в който СУ си партнира с Университета Чалмърс, Швеция и компанията Chalmers Industriteknik (CIT), както и съфинансиране по Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“.
Мисията на GATE е да провежда приложни изследвания, да развива иновации и да предлага образование в областта на големите данни и изкуствения интелект в сътрудничество с правителството, индустрията и предприемачите. Основната цел на Института е да създаде европейска екосистема, която да бъде мост между научната общност и индустрията.
Една от важните ниши на институционалното развитие е стартиралата през 2023 г. магистърска програма „Технологии за големи данни“, която привлича иновативния потенциал на можещи и търсещи предизвикателства млади хора, които са избрали да се развиват в сферата на науката за данните.
Учебни и развойни лаборатории на GATE
Освен с платформата за Големи данни, която е сред водещите активи на института, GATE разполага и с 4 иновативни лаборатории, които активно се използват в изследванията и учебния процес. Това са:
- Лаборатория за визуализация – осигурява отлични условия за проучване, експериментиране и валидиране на резултатите от проекта, както и за представяне и разпространение на постиженията и резултатите на Института.
- Лаборатория за обучение – интерактивно учебно пространство, оборудвано с модерни компютърни станции с инсталиран софтуер на водещите компании в областта на големите данни и изкуствения интелект, както и зона за дискусии и срещи.
- Лаборатория за цифрови двойници (Digital Twin Lab) – предназначена за създаване и демонстриране на т.нар. цифрови близнаци на индустриални/бизнес процеси и продукти.
- Лаборатория за данни от градска среда – предназначена за събиране на данни в реално време за околната среда, уличния трафик и др. данни, необходими за моделиране на процеси и обекти в града. Изгражда се на територията на гр. София, съгласувано със Столична община.
Магистърска програма „Технологии за големи данни“ на GATE
Mагистърска програма „Технологии за големи данни“ е съвместна инициатива на Института GATE и Факултета по математика и информатика към СУ „Св. Климент Охридски“. Програмата е структурирана в четири направления (показани на изображението по-долу). Три от задължителните курсове в програмата (Управление и обработка на големи данни, Инженеринг на големи данни и Подходи за споделяне на данни) обхващат различни ключови аспекти от жизнения цикъл на големите данни. Заедно с двата основополагащи курса, които въвеждат изкуствения интелект като теоретична основа за обработка на големи данни (Въведение в науката за данни и изкуствен интелект и ИИ за системи с големи данни), те формират петте базови курса на програмата.
Четирите профили на програмата дават възможност на студентите за специализиране в обработката на различни типове данни: измервателни данни в числов формат, съобщения и документи в текстов формат, финансови и комерсиални записи в транзакционен формат, равнинни и пространствени графики в картографски и геопространствен формат, както и логически модели в полуструктурирани данни като в различните профили се работи и с различни софтуерни системи, подходящи за съхраняване на различните типове данни:
- Postgres (структурирани данни в SQL формат),
- MongoDB (полуструктурирани данни в JSON формат),
- GraphDB (полуструктурирани данни в XML формат) и
- Hadoop (големи структурирани, полуструктурирани и неструктурирани данни във файлов формат).
Повечето от курсовете в магистърската програма включват практически упражнения с използване на езиците за програмиране Java и Python в уникалната за България инфраструктура на Институт GATE. Тази среда е базирана на комерсиален софтуер от технологичния лидер в областта на средствата за обработка на големи данни Cloudera, работещ върху частния облак на Институт GATE под управление на популярната система за работа с облачни контейнери Kubernetes.