„Сурва“ 2025 ще събере над 100 маскарадни групи от България, над 20 чуждестранни състави и десетки ученически групи от Перник
Тазгодишното издание на фестивала „Сурва“ ще се проведе от 24 до 26 януари, а с пълната му програма можете да се запознаете от официалния му сайт https://surva.org/.
Международният фестивал на маскарадните игри „Сурва“ в Перник e най-авторитетната в България и в Европа изява на традиционни народни игри и обичаи с маски. Той популяризира достигнали до днес варианти на древна обредност, част от българската фолклорна традиция. В конкурсната си програма фестивалът среща сурвакари, кукери, бабугери, джамалари и много други. Ежегодно във фестивалната надпревара участват хиляди носители на традицията от всички етнографски райони на България, както и гости от Европа, Азия, Америка и Африка.
Фестивалът се организира от община Перник от 1966 година на национално ниво. Първоначално се нарича фестивал на кукерите и сурвакарите. От 1985 година е с международен статут. През 1995 година Перник е приет за член на Федерацията на европейските карнавални градове. През 2009 година, по време на тържествена сесия на Общинския съвет в Перник, президентът на ФЕКГ (Федерация на европейските карнавални градове) Хенри ван дер Кроон обявява Перник за европейска столица на сурвакарските и кукерските традиции. През 2014 г. Перник и фестивалът „Сурва“ попадат в класацията на списание National Geographic за Световни зимни топ дестинации. През 2015 година обичаят Сурва е включен в представителната листа на ЮНЕСКО за нематериално културно наследство на човечеството.
Маскарадните игри са характерни за цялата територия на България, но имат типологични разлики, а в различните региони маскираните носят различни имена. Двата основни типа маскарадни игри, характерни за страната ни, са сурвакарските и кукерските, които се провеждат в различно време на годината, а общностите, които ги практикуват, са разположени на различни територии. Сурвакарските игри са част от зимния календарен цикъл и се изпълняват по време на обичая или празника „Сурва“ – на 1 януари по новия календарен стил, а в някои селища и региони – на 14 януари, Василов ден по стария календарен стил. Сурвакарските игри са характерни главно за средна, западна и югозападна България, а кукерските – за североизточна, южна и югоизточна България и са свързани главно с предпролетните обичаи в периода на Сирни заговезни.
Маскарадните игри и участващите в тях персонажи имат свои локални специфики и особености, а в различни селища носят различни наименования. Някъде наричат сурвакарите мечкари, в миналото са ги наричали старци, в югозападна България – бабугери и т. н. Кукери е обобщаващо наименование, което се е наложило в страната заради фестивалите и влиянието на медиите. На различни места наричат кукерите старци, дервиши, камилари, джамалари. Типологичните разлики са важни и трябва да се прави разлика между кукерите и сурвакарите, които не само излизат по различно време, но и имат различни ритуали и персонажи, участващи в обичаите.
Хората вярват, че изпълнението на маскарадните ритуали носи здраве. В последните десетилетия маскираните казват, че по този начин гонят злото. В миналото обаче значението на ритуалите е било насочено основно към плодородието. Гоненето на злото има основа и донякъде е вярно, но не съвсем и не така буквално, както вярват съвременните хора. Едната от причините е, че периодите, в които са се маскирали сурвакарите и кукерите, са преходни. Характерен за сурвакарите е периодът на мръсните дни, в които се е вярвало, че излизат вредоносни сили, способни да повлияят негативно върху плодородието и благополучието на общността.
Предпролетните празници отново са в преходен период – от зимата към пролетта, към възраждащата се природа. Вярвало се е, че в тези критични моменти на поява на вредоносни сили, маскиращите се могат да предпазят своят общност, играейки ролята на медиатори. Слагайки маската, са можели да преминават от един свят в друг, да бъдат и тук, и там, и по този начин да помагат. Маскирайки се, те също така са влизали в контакт със своите предци и с природните стихии. Вярвало се е, че чрез силата на тези контакти са запазвали благополучието на общността си.
Тази част от ритуала и вярванията достига до нас в съвременността, но носителите приемат нещата буквално, без знание за миналото и приемайки, че гонят злото. Това не се харесва особено на изследователите. Хората обаче вярват в него и изследователите могат само, когато се обърнат към тях, да разкажат какво е битувало в миналото и в какво се е вярвало. Днес хората са по-практични – вярват, че с благопожеланията и ритуалите, които изпълняват, помагат по някакъв начин. Ритуалите днес се превръщат в празник, преживяване, в част от социалния живот.
Фестивалът в Перник е резултат от културната политика, която държавата води през 60-те години на миналия век с провеждането на големи регионални и национални фестивали (1 година по-рано е първото издание на националния събор в Копривщица). Стремежът е бил чрез подобни фестивали да се опазят различни елементи от традиционната култура, които в този период са започвали да угасват или поне е имало такива опасения. През този период започналата по-рано миграция на населението от селата към градовете е поставила в риск различни жизнени практики, свързани с традиционната култура. Изследователите, наблюдавали тези фестивали, смятат, че те са подпомогнали продължаването на жизнеността на тези практики в страната.
Първоначално фестивалът в Перник се е провеждал през 4 години, в определен период – през 2 години, а в последното десетилетие – ежегодно. Международните групи участват в само в дефилетата, в атрактивния му акцент, но не и в конкурсната програма, предназначена за български групи. Освен маскарадни, в дефилетата участват и чужди карнавални групи, формирани в градска среда и представящи повече градска култура.
Всяка година сурвакарите и кукерите отправят благопожелания към всички нас за здрава и плодородна година. Нека се присъединим към тях като зрители или като участници в тазгодишното издание на фестивала „Сурва“ в Перник, за са утвърдим тази древна традиция!
