Световният университетски шампион в паралелния гигантски слалом – сноуборд Тервел Замфиров, студент в Лесотехническия университет във факултет „Ветеринарна медицина“, беше награден от ректора доц. д-р Христо Михайлов с парична награда в размер на 3500 лв. за постигнати високи спортни резултати. Ректорът поздрави и д-р Анатолий Замфиров (баща и личен треньор на Тервел), както и всички специалисти от катедрата по физическо възпитание и спорт, които се грижат за здравето и спортното развитие на студентите от ЛТУ.
Пред журналистката Милена Кръстанова Тервел Замфиров говори за живота си като студент в Лесотехническия университет и световен шампион, за личния си опит и мотивация. Младежът вярва, че балансът между спорт и наука е неговият личен път към успеха.
Световната си титла Тервел коментира с думите: Щастлив съм. Когато човек види резултата от труда си, винаги се радва. Да спечеля състезание с толкова висок ранг означава, че екипът ни си върши добре работата. Университетските зимни игри ми дадоха шанс, който може да имаш само на подобен форум – да представлявам страната си, университета си и ветеринарната медицина. Именно това прави тази победа още по-специална за мен.
- Как съчетаваш интензивната подготовка за състезания по сноуборд с обучението по ветеринарна медицина?
Спортът ме е научил на дисциплина, трудолюбие и педантичност. Тези качества пренасям и в обучението си. След всяка тренировка уча и след всеки ден в университета тренирам. Когато съм на лагер в чужбина, уча много сериозно и се старая да не изоставам с материала. Тук идва и голямата роля на моите колеги и преподаватели. Те проявяват огромно разбиране относно пътя, който съм избрал и ми пращат материали, от които да се подготвям, държат ме в течение с темите, които вземаме, разясняват ми неясното и винаги са насреща, когато имам нужда. Тяхната подкрепа означава много за мен и се радвам, че мога да разчитам на нея. Забелязвал съм че при по-дълги тренировъчни или изпитни сесии, когато едно от нещата взема превес, се получава едно зацикляне и продуктивността ми спада. Според мен балансът между спорт и обучение е ключ към успеха и в двете области.
- Каква е значението на Лесотехническия университет в твоята спортна кариера?
В Лесотехническия университет се уча, развивам в интересни за мен области, изграждам се като личност и като бъдещ лекар. Тук ставам все по-знаещ и по-можещ с всеки изминал ден и изграждам приятелства за цял живот. За моята подготовка като спортист е много важна мотивацията ми и средата, в която се намирам. В университета съм сред приятели, сред хора, споделящи моите цели и виждания, и заедно учим и напредваме в област, която е вълнуваща и интересна за всички нас. Това ме зарежда с положителни емоции и ме кара да се чувствам пълноценно, което пренасям в спортната си подготовка. Искам да отправя специални благодарности на ректорското ръководство и Академичния съвет на Лесотехническия университет за невероятните подаръци – два сноуборда, с които мога да тренирам и да защитавам честта на университета на европейски и световни първенства за студенти!
- Кои са най-големите предизвикателства, пред които си изправен в момента?
Спортът, който съм избрал е борба с часовника – такъв е и животът ми. От 10-ти януари до 7-ми февруари в графика ми са записани 6 изпита и 5 състезания. В такива моменти нервите ми са изпънати като струна и мозъкът ми работи на пълни обороти. Да успея да покажа най-доброто от себе си на всяко едно от тези предизвикателства е много трудно и изисква страхотна подготовка, огромна концентрация и много дисциплина. Да успея да остана фокусиран в задачите, които ми предстоят, представлява сериозна трудност и изисква много лишения. Изпитанията пред мен не свършват и с колкото и да се справя, няма време за празнуване и почивка, защото предстоят още и още. Аз се радвам на този труден етап, защото ме учи на много и ми дава увереност за следващите изпитания пред волята ми. С всяка битка трупам опит и си вадя поуки, които ме правят по-добър за следващата.
- Каква е ролята на твоето семейство в твоя успех, в твоята спортна кариера и върху твоето решение да учиш ветеринарна медицина?
Идвам от семейство с традиции както в медицината, така и в спорта. И двамата ми родители са ветеринарни лекари и бивши спортисти, като до ден днешен спортуват и се радват на природата. Както се очаква крушата не пада по-далеч от дървото – отгледан в спорта и израснал в лекарско семейство, аз съвсем естествено тръгнах по този път. Родителите ми ме възпитаха на любов към природата, към активния живот и учението. Баща ми ме научи да карам сноуборд, когато бях още дете и до ден днешен е мой треньор и най-важен съветник и учител в живота. Всичките ми братя и сестри спортуват, състезават се и ме подкрепят всячески. Моето семейство ми е дало пример, посочило ми е пътя и ме подкрепя на всяка крачка.
- Какви са твоите планове за участие в други международни състезания?
Още тази година ми предстоят значителни стартове – две световни купи, световно първенство за младежи и световно първенство за мъже. Следващата година ще участвам в стартовете от световната купа и силно се надявам да намеря място и на Олимпийските игри в Милано през 2026-та година.
- Какво би посъветвал всички, които искат да последват твоите стъпки и да постигнат успех?
Като млад спортист, опитващ се да постигне успехи на международната сцена ще кажа това, което казвам и на малките си братя: Ако искате по-добро бъдеще, трябва да го създадете. Вземете съдбата си в свои ръце, вярвайте, борете се, стремете се към прогрес и не се отказвайте пред трудностите.
- Как виждаш бъдещето си – дали ще продължиш да се занимаваш професионално със сноуборд или ще се фокусираш върху кариерата си като ветеринарен лекар?
Аз смятам, че спортът и науката си помагат и се потенцират по невероятен начин. Истината е, че в големия спорт работата на ума е по-важна от тази на тялото. Сноубордът дава шанс за голямо спортно дълголетие и се надявам да успея да се възползвам от това. Спортната ми кариера не ми пречи да уча ветеринарна медицина, не вярвам да ми пречи и да я работя някой ден. Мисля, че умението да съчетавам нещата ще ми помогне да съм както спортист, така и лекар на най-високо ниво.
Спортът ме е научил да се целя високо и ми е дал самочувствие, че мога да съм по-добър от чужденците, разбрал съм че нещата стават и в България и че човек сам е затворник на страховете си и на ниските си цели. В бъдещето си във ветеринарната медицина аз ще се стремя към най-високото ниво и ще вложа цялото си сърце, ум и душа в това да стана най-добър, защото така съм научен от спорта и защото лекарската професия е мисия и всеки лекар е длъжен да бъде възможно най-знаещ и можещ, за да бъде максимално полезен на пациентите си. Истината е, че колкото и да не искам и колкото и далече да ми се струва това, в един момент ще трябва да прекъсна състезателна дейност, поради простата причина, че ще остарея. Но нищо няма да ми пречи да съм лекар и на 60. Аз осъзнавам, че спортът е до време и затова ще работя усилено по проекта да стана добър лекар и от друга страна ще гледам да взема максималното от спорта, докато съм млад, мотивиран и здрав!
Използвани са информация и снимки от сайта на Лесотехническия университет в София.
