Историята на българската писменост е неразделно свързана с хилядолетната българска история. Показателно за нейното значение за нас като народ е фактът, че предците ни са започнали да отбелязват 24 май преди повече от 2 столетия. Свидетелства за честването му са открити в арменска летопис, където се споменава за такова още през 1813 година в Шумен.
Глаголицата – говорещата азбука
Създадена от Константин-Кирил Философ между 855 и 862 година, глаголицата е първата писменост, предназначена за българите и славянските народи. Тя не е просто система за писане – тя е ключът към душата и идентичността на древните българи и славяни. Създадена за превод на богослужебна литература за християнската църква във Великоморавия, глаголицата става неразделна част от културното и духовното издигане на славянските народи.
Глаголицата се състои от около 40 букви, в зависимост от варианта. Тя е фонетична азбука, което означава, че всяка буква представлява конкретен звук. Всяка буква носи в себе си дълбока символика, вдъхновена от геометрията на кръга, кръста и триъгълника.
Глаголицата се изговаря така: Аз, Буки, Веди, Глаголь, Добро, Есть, Живети, Дзело, Земля, И, Йота, Иже, Гервь, Како, Люди, Мислите, Наш, Онъ, Покой, Рци, Слово, Твердо, Укъ, Фертъ, Ха, Отъ, Ци, Черв, Ша, Ща, Еръ, Ер, Ери, Ят! Юнъ! Йо! Ен, Он, Йен, Йон!
Всяка буква носи не само звук, но и значение. Например, „Аз“ означава „аз съм“, „Буки“ – „знания“, „Веди“ – „зная“. Това прави глаголицата много повече от азбука – тя е „говореща писменост“, която изразява дълбоки истини.
Според различни духовни учения, произнасянето и писането на глаголическите букви може да има благотворно влияние върху ума и душата, тъй като всяка буква вибрира с определена честота. Тази азбука е не само средство за общуване, но и отражение на философските и духовни възгледи на своето време. В глаголицата се преплитат християнските идеи и древни езически традиции, създавайки уникална връзка между култури, вяра и знание.
Кирилица
Когато през IX век. Св. Константин-Кирил Философ създава глаголицата, част от учениците на него и Св. Методий, които са прокудени от земите на Великоморавия, получават в България държавна закрила от княз Борис I, за да продължат делото на светите братя. Веднага след приема на Климент, Наум и Ангеларий през 885 година просветителите започват активна дейност за обучаването на нови книжовници.
Климент елиминира недостатъците от глаголицата и създава кирилицата.
Кирилицата е азбука, която превръща България в първопроходник, а българският език в основа на всички славянски езици. И не на последно място – азбуката, без която по време на византийското духовно и османското политическо иго, българският народ най-вероятно е щял да бъде претопен.
Представяме ви 10 факта за кирилицата, оповестени на информационната платформа на сдружение „Българска история“:
1. В оригиналния вариант на кирилицата, съставен от Св. Климент Охридски, има 46 букви за 46-те звука, за разлика от сегашната българска азбука с 30 букви.
2. Най-ранният открит надпис по нашите земи, изписан с кирилица, е от 921 година e в скален манастир близо до село Крепча в България.
3. Наименованието „кирилица“ е регистрирано през 1563 година в превода на Новия завет на хърватски.
4. Днес кирилицата се ползва от около 300 милиона души в цял свят. Освен в България, азбуката е официална в Беларус, Босна и Херцеговина, Киргизстан, Северна Македония, Монголия, Черна гора, Русия, Сърбия, Таджикистан, Украйна, а до 2018 година и в Казахстан. Преди десетилетия азбуката е ползвана и в Туркменистан, Узбекистан и Азербайджан и др.
5. През 2007 година кирилицата става едва третата официална азбука на Европейския съюз след латиницата и гръцката азбука.
6. Анализирайки стореното от княз Борис I и българската държава, френският лингвист Роже Бернар обобщава: „Спасявайки делото на Св.св. Кирил и Методий, България е заслужила признателността и уважението не само на славянските народи, но и на света. И това ще бъде така, докато човечеството влага истинско съдържание в думите напредък, култура и човечност…“
7. До края на 70-те години на ХIХ век кирилицата се е ползвала и в Румъния.
8. По българска инициатива са издигнати 2 паметника на кирилицата – в монголската столица Улан Батор и в близост до изследователската база „Св. Климент Охридски“ на остров Ливингстън, Антарктида.
9. Според някои изследователи е по-правилно новата азбука да се нарича „климентица“, поради факта, че Климент по-скоро създава опростен глаголически шрифт, а Св. Кирил създава цяла азбука.
В статията е използвана информация от https://glagolicabg.com/ и https://bulgarianhistory.org/.
