Свикнали сме да приемаме образованието като даденост, а ходенето на училище като обичайна част от ежедневието на децата ни, но не навсякъде по света подрастващите са благословени с такава съдба. В Бангладеш над четири милиона деца са принудени да работят от най-ранна възраст, за да издържат семействата си. Те пропускат детството си и порастват преждевременно, изложени на рискове от злоупотреби и влошено физическо и емоционално здраве. Но най-тъжното от всичко е, че губят своя шанс за развитие като личности и надеждата за едно по-светло бъдеще.
За някои от тях това се променя, когато фотографът GMB Akash от Дака се заема да отрази историите им, оставащи невидими за западния свят.
Израствайки в близост до най-големия квартал на „червените фенери“ в Бангладеш, Акаш от малък разсъждава върху проблема на маргинализираните и експлоатирани групи. Решава, че иска да научи повече за живота им и да го документира. „Фотоапаратът ми се превърна в паспорт, без който не бих могъл да отида на местата, които посетих“ – споделя Акаш.
Акаш прекарва 17 години, отразявайки тежката ситуация с детския труд в Бангладеш. Виждайки отново и отново лицата на деца, принудени да работят, за да издържат семействата си, фотографът осъзнава, че животът им не се променя.
Акаш решава да се намеси и с малки стъпки да извади децата от работното поле и да им предостави възможност за образование. Чрез собствени средства и събрани дарения помага на семействата да стартират печеливш малък бизнес и ги обучава как да го направят успешен и устойчив, така че да не се налага на децата им да работят.
Създава 150 различни бизнеса за 150 семейства, с което внася огромна промяна в живота им
„За да измъкна децата от фабриките и тухлените полета трябваше родителите им да получат възможност да спечелят достатъчно пари, за да издържат семейството си и децата им да тръгнат на училище“ – обяснява той.
„Да накарам работещите деца да влязат в учебно заведение не беше лесна задача. Много пъти ми се налагаше да ходя от врата на врата и да моля родителите им да ги изпращат на училище. Накрая успях да убедя някои от родителите за важността на образованието и да ги мотивирам. Не беше никак лесно. Трябваше да поема пълната финансова отговорност за тези деца и всички разходи като входните такси, таксите за обучение, учебниците, храната и дрехите, а също и да компенсирам родителите им с цялата сума пари, която децата биха спечелили ако работеха, вместо да учат. Трябваше да поема и всички разходи на децата, за да гарантирам, че ще продължат да ходят на училище!“- разказва фотографът.
„По Божията воля съм записал общо 30 работещи деца в училище и ги наблюдавам много внимателно. Редовно посещавам домовете и училищата им, за да преценя положението им. Надявам се, че след няколко месеца ще мога да запиша още десет от работещите деца в училище“ – пояснява той.
Вълнуващата поредица от снимки
на деца, извадени от ситуацията на принудителен труд и понастоящем ученици, с която се овенчават усилията на Акаш, е публикувана в социалните му платформи. Снимките му разказват историиите на спиращите дъха детски трансформации. „От щастие всички те блестят като звезди с новите си учебници“, пише той.
Акаш също така предоставя стипендии на стотици кандидат-студенти, раздава дрехи и сандали на нуждаещите се и неща от първа необходимост на възрастни двойки без собствени деца. „Винаги, когато получавам пари, се опитвам да помогна на хората“ – обяснява той.
Страстта на Акаш му спечелва над 100 международни награди за фотография. Днес той оглавява Института по фотография на GMB Akash в Дака и – с подкрепата на няколко партньора – селска училищна сграда за деца от осем села, които нямат достъп до образование.
„Този селски клон на училището беше създаден преди пет години с 30 нетърпеливи ученици – споделя Акаш. – До момента учениците са 160, а учителите – десет.
„За мен е голямо удоволствие да споделя тези лъчезарни лица с вас, приятели, защото без вас нищо от това нямаше да е възможно“ – пише Акаш в социалните платформи.
Източници: Bored Panda, My Modern Met
Помогнете на своите приятели да научат за сайта ни. Споделете тази статия с тях.