Единият подход дава приоритет на реакцията при пандемия и ваксините, докато другият се фокусира върху предпоставките за добро здраве, като например хранене, санитарни условия и икономическо развитие
Под патронажа на Световната здравна организация (СЗО) през май беше подписано международно споразумение за превенция, готовност и реагиране при пандемия.
Не всички държави обаче подкрепят инициативата. Според САЩ, агенцията на ООН е станала корумпирана, подчинена на специални интереси и се е отклонила от основната си мисия.
Въпреки че делегацията на Съединените щати отсъстваше от 78-ата Световна здравна асамблея в Женева – където държавите членки одобриха първото в света пандемично споразумение със 124 гласа „за“ и 11 въздържали се (между които България) – министърът на здравеопазването на САЩ Робърт Ф. Кенеди младши направи видео обръщение.
„Призовавам световните министри на здравеопазването и СЗО да приемат нашето оттегляне от организацията като сигнал за събуждане. Не става дума за това, че президентът Тръмп и аз сме загубили интерес към международното сътрудничество – изобщо не“, посочи Кенеди, добавяйки, че Съединените щати вече са в контакт със „сходно мислещи“ държави. Той предложи алтернативна глобална система, като покани колегите си министри на здравеопазването от цял свят да си сътрудничат извън границите на „умиращата“ СЗО.
През януари президентът Доналд Тръмп подписа изпълнителна заповед, с която постави началото на едногодишния процес на оттегляне от агенцията. Първата администрация на Тръмп започна този процес през 2020 г., но Джо Байдън обърна посоката.
В изявление СЗО заяви, че се надява Съединените щати да преразгледат решението си, като изтъкна успешното партньорство, което от основаването си през 1948 г. „е спасило безброй животи и е защитило американците и всички хора от заплахи за здравето“, като посочи и текущите реформи.
Без солиден план предложението на Кенеди може би няма да привлече много партньори освен Аржентина, която също се оттегли от СЗО. Но критиките му към агенцията сочат към много по-дълбок дебат за бъдещето на световното обществено здравеопазване.
В дългата сянка на COVID-19 се наблюдава все по-силна тенденция към приоритизиране на реакцията при пандемии – милиарди долари за ваксини, наблюдение и високотехнологични опити за откриване и контрол на болести, включително такива, които все още не съществуват.
В свят на ограничени ресурси тази парадигма често се разминава с друга, която дава приоритет на промоцията на здравето – по-тривиален подход за укрепване на местните здравни системи и справяне с основните фактори, като хранене, санитарни условия и икономическо развитие.
Програмата на администрацията на Тръмп „Да направим Америка отново здрава“ (Make America Healthy Again – MAHA), с нейния фокус върху цялостната промоция на здравето и основните причини за хроничните заболявания, философски съответства на втория подход.
В същото време излизането ѝ от СЗО и съкращаването на чуждестранната помощ, включително ликвидирането на Американската агенция за международно развитие (USAID), предизвикват шокови вълни в системата.
Отстъплението на Съединените щати поражда опасения, че възникналият вакуум във властта може да даде допълнителни правомощия на авторитарни правителства, като Китай, и на специални интереси, като фармацевтичните компании.
Но някои вътрешни хора казват, че ходът на администрацията на Тръмп може най-накрая да наложи да се направи равносметка за системната дисфункция, разкрита от пандемията COVID-19 и за системата за финансиране, която позволява на специални интереси да диктуват посоката на глобалното здравеопазване.
Следващата пандемия
В подкаст от април базираната в Женева организация Health Policy Watch интервюира Тулио де Оливейра, експерт вирусолог, който ръководи Центъра за реагиране и иновации при епидемии към Университета Стеленбош в провинция Западен Кейп в Южна Африка.
Де Оливейра има заслуга за ръководенето на екипите, които първи откриха двата варианта бета и омикрон на SARS-CoV-2.
Той изрази мнение, че Съединените щати са сгрешили, като са напуснали СЗО.
„Току-що излязохме от една пандемия и това струваше на световната икономика трилиони долари“, заяви експертът. Според него САЩ отделят по-малко от 1 процент от БВП за световното обществено здраве, но една пандемия ще им струва много повече от 1 процент годишно. Той отбеляза също, че птичият грип се разпространява бързо, като унищожава популациите на птиците и повишава цената на яйцата и птичето месо.
В края на май администрацията на Тръмп анулира договор с Moderna за над 700 млн. долара за разработване, тестване и лицензиране на ваксини за подтипове на грипа, включително вируса на птичия грип H5N1.
Ваксината срещу птичи грип на Moderna използва посланическа рибонуклеинова киселина (mRNA), която се използва и в нейните инжекции COVID-19.
Директорът по комуникациите на HHS Андрю Никсън заяви пред The Epoch Times в имейл, „Реалността е, че технологията на мРНК остава недостатъчно тествана и ние няма да харчим пари на данъкоплатците, за да повтаряме грешките на предишната администрация, която скри от обществеността основателни опасения за безопасността.“
От американските Центровете за контрол и превенция на заболяванията твърдят, че настоящият риск за общественото здраве от H5N1 е нисък, без предаване от човек на човек, и следят огнища при домашни птици и млечни крави.
Де Оливейра заяви, че се надява Съединените щати и други държави – включително Обединеното кралство, което седмици по-рано обяви, че ще намали около 40% от бюджета си за чуждестранна помощ – да преразгледат въпроса.
През последните години международните организации, включително СЗО, Световната банка и Г-20 – форум за икономическо сътрудничество между най-големите икономики в света – поискаха десетки милиарди долари годишно финансиране за пандемии, основно за разработване на ваксини, наблюдение и цифрови технологии.
Някои експерти обаче твърдят, че техните оценки на риска се основават на неверни или слаби данни и са свързани с алтернативна цена за традиционните програми.
„Силно преувеличени“
„Цялата информация за рисковете от пандемии и рисковете от епидемии, на която се основават тези съобщения, е невярна“, сподели пред The Epoch Times д-р Дейвид Бел, лекар по клинично и обществено здраве, който е прекарал повече от две десетилетия в областта на глобалното здраве, включително като медицински служител и учен в СЗО.
Бел, заедно със свои колеги от университета в Лийдс анализира доказателствата, които СЗО и други организации използват, за да оправдаят разходите за пандемии. Те твърдят, че в резултат от няколко проучвания са установили, че доказателствата често се представят погрешно, за да се преувеличат заплахите от спекулативни патогени, които все още не съществуват – т.нар. болест Х – или от съществуващи, които вече имат успешни механизми за контрол.
„Прегледахме внимателно съобщенията на СЗО за всичко това и техните цитати и доказателства – както и тези, [използвани от] Световната банка, Г-20 и др. Всички те дават силно преувеличени или неверни сведения за рисковете от пандемии“, заяви Бел.
Неговата изследователска група, REPPARE (Re-Evaluating the Pandemic Preparedness and REsponse Agenda), която се финансира от Института Браунстоун, твърди, че данните, които тези организации използват, за да обосноват инвестициите в пандемията, показват, че рискът вероятно намалява.
От деветте заболявания, които СЗО е определила за спешни научни изследвания и разработки поради техния епидемичен потенциал, едното е COVID-19; едното все още не съществува (болест Х), а само едно от останалите седем – вирусът Ебола, е предизвикало епидемия с повече от 10 000 смъртни случая в регистрираната история.
Доклад на Г-20 от 2021 г. определя пандемиите и изменението на климата като основни проблеми на човешката сигурност на нашето време и отбелязва, че през последните две десетилетия на всеки четири до пет години са се наблюдавали големи глобални огнища на инфекциозни заболявания.
Но според Бел, ако се премахнат COVID-19 и H1N1 (свински грип) от 2009 г., общата тежест на всички епидемии, за които се отнася периодът между 2000 и 2020 г., е по-малко от 26 000 смъртни случая.
„Свинският грип убива по-малко хора, отколкото обикновено сезонният грип, а ние вече имаме добре установени механизми за наблюдение на грипа“, пишат Бел и съавторите. „В този контекст COVID-19 изглежда по-скоро като отклонение, отколкото да отразява тенденция.“
Докато групата на Г-20 твърди, че 15 млрд. долара годишно е абсолютният минимум, който светът трябва да инвестира в превенция на пандемии, Бел е на мнение, че общата сума, която се изисква, е по-скоро 34 млрд. долара или 171 млрд. долара за пет години.
В доклад от май 2024 г. за разходите за готовност за пандемии той предупреди, че очакваните разходи за превенция на пандемии – които могат да достигнат до 55 % от световните разходи за чуждестранна помощ за развитие в областта на здравеопазването – заплашват да изместят оскъдните ресурси от „високоефективни“ инвестиции в по-тежки заболявания.
Де Оливейра и СЗО не са отговорили на изпратените по имел запитвания на The Epoch Times относно анализа на Бел и свързаните с него въпроси.
Основна мисия, променящи се приоритети
Докато се инвестират милиарди в спекулативно планиране на пандемии, най-големите настъпващи заплахи за болести през 2025 г. не са неидентифицираните вируси, а същите „бавни пандемии“, с които СЗО се бори от десетилетия – туберкулоза, ХИВ и малария. Това сочат данни на GAVI, публично-частния алианс за ваксини, чийто член-основател е СЗО.
Според СЗО тези „болести на бедността и маргинализацията“ все още убиват повече от 2 милиона души всяка година; през 2023 г. туберкулозата ще бъде водещият убиец на инфекциозни болести, изпреварвайки COVID-19.
„Много по-вероятно е да умрете от туберкулоза, от малария, от диария, ако сте недохранени и микроелементите ви са изчерпани“, коментира Бел, като обясни, че храненето е било основен фокус на СЗО, но оттогава финансирането е намаляло.
„Ако искате да изградите устойчивост срещу пандемии и всички други болести, първото нещо, което трябва да направите, е да обърнете внимание на храненето“, твърди експертът. „Не постигаме голям напредък в борбата с тези големи болести-убийци.“
Той изтъкна факта, че маларията убива предимно деца на възраст под 5 години, а туберкулозата и ХИВ засягат предимно възрастни на млада и средна възраст, както и деца, докато COVID-19 е засегнал предимно възрастни хора.
„И така, къде бихте вложили ресурсите си? Не в COVID. Но точно това направи СЗО и причината за това е, че имаше финансов императив да го направи“.
Според прогноза на Precedence Research се очаква световният пазар на ваксини да се увеличи от 91,97 млрд. долара през 2025 г. до 161,4 млрд. долара до 2034 г.
Той също така добави, че когато става въпрос за чуждестранна помощ за развитие, исканията за помощ за пандемии са повече от три пъти по-големи от общите разходи за малария. Междувременно нови организации като GAVI, Vaccine Alliance и Coalition for Epidemic Preparedness Innovations се занимават изключително с пандемиите и ваксините.
Във видео, публикувано в X на 26 юни, Кенеди критикува GAVI, че пренебрегва безопасността на ваксините и си партнира със СЗО, за да спомогне за цензурирането на инакомислещите и задушаването на свободата на словото по време на пандемията COVID-19. Той заяви, че Съединените щати няма да предоставят по-нататъшно финансиране на организацията, докато тя не оправдае 8-те милиарда долара, които Съединените щати са ѝ предоставили от 2001 г. насам.
Финансовите дарения са основен фактор
В по-широк план контекстът за промяна на приоритетите на СЗО е свързан с начина на финансиране на организацията.
Тъй като агенцията става все по-зависима от „определени“ доброволни вноски – от частния сектор, правителствата, а сега и от публично-частни алианси – тези целеви средства вече съставляват по-голяма част от бюджета ѝ, отколкото основните такси, плащани от държавите членки.
Например през 2024-2025 г. „Фондация Гейтс“, която е вторият по големина общ вносител в СЗО след Съединените американски щати, представлява най-големият доброволен специфичен дарител, следвана от GAVI и Съединените американски щати.
„Ако се върнете 40, 50 години назад, целият акцент беше хоризонтално базираното здравеопазване, при което се набляга на контрола от страна на общността и на основните фактори за добро здраве, като хранене, хигиена, условия на живот“, каза Бел.
Сега, каза той, фокусът се е насочил към стокови отговори на болестите, като например ваксини, прилагани от вертикално контролирана и все по-централизирана бюрокрация.
Според Бел СЗО е движещата сила на тази промяна, а „финансиращите организации.“
Елизабет Пол, експерт по глобални здравни системи, която е прекарала десетилетия на терен в развиващите се страни, заяви, че това е значително отклонение от основната мисия на СЗО.
„Вместо да бъде един вид нормативна агенция, която наблюдава и помага на страните да подобрят работата на здравните си системи, сега тя се превръща просто в изпълнителна агенция за приоритетите на донорите“, посочи Пол, която е и доцент във Факултета по обществено здраве към Свободния университет в Брюксел, както и директор на неговия изследователски център за здравни политики и системи.
„И разбира се, съществуват конфликти на интереси поради влиянието на корпорациите, особено на фармацевтичната индустрия.“
Тя отбеляза, че ваксините обикновено се разглеждат като единственото решение в подготовката за пандемии.
„Вижте какво се случи с COVID-19 – имаше невероятен бюджет за ваксини и почти нищо за укрепване на здравната система в по-широк план или за лечение. Съществува един вид мит, че ваксините са ефикасни, рентабилни и единственото решение. И хората забравят за цялостната приемственост на здравните грижи.“
Ловци на болести срещу радетели за здраве
Елизабет Пол е на мнение, че това разминаване в глобалните приоритети в областта на общественото здраве стои основно идеологическо разделение.
„В нашия бизнес има два вида хора: тези, които се борят с болестите, и тези, които насърчават здравето“, твърди тя и добавя, че е много по-лесно да се убедят обществеността и финансиращите организации да се борят с дадена болест, но те напълно забравят, че има и други болести и че има първопричини за болестите.
Според нея, изолирайки болестите в отделни групи, здравните експерти могат да пропуснат основните условия, които предпазват населението от всички патогени.
„Как се подготвяте или предотвратявате пандемии? Обикновено това трябва да става само чрез укрепване на здравните системи. Ако имате добра здравна система и населението е здраво – както е в програмата „Да направим Америка здрава отново“ – тогава сте подготвени за бъдещи пандемии“, категорична е Пол.
Тя също подчерта, че социално-икономическите и политическите фактори са в основата на тежестта на заболяванията и смъртността.
„Повечето глобални здравни проблеми се дължат на социалните, икономическите и политическите детерминанти на здравето, на огромното неравенство и на всички рискови фактори. Това е политическо, а не технологично“.
Колапс или реформа?
Оттеглянето от СЗО и съкращаването на американската помощ за други области ще се отрази на здравните програми по света в краткосрочен план, но в крайна сметка може да се окаже полезно, смятат някои експерти.
Прекратяването на помощта от страна на САЩ е удар по някои програми за борба с ХИВ програми, които са изчезнали напълно, а финансирането на програми за борба с туберкулозата е намаляло почти наполовина, според свидетелства, дадени пред сенатската комисия по външни отношения през май.
Други наблюдатели изтъкват, че бюджетният дефицит в СЗО ще наруши програмите за ваксинация, майчино и детско здравеопазване, и готовността за спешни случаи в развиващите се страни, а САЩ ще загубят достъп до наблюдение на болестите. Това посочва редакционна статия от март в International Journal of Health Policy and Management.
Проблемите на агенцията обаче предхождат оттеглянето на САЩ. Дори и с тяхната подкрепа, най-критичните инициативи на СЗО са хронично недофинансирани – проблем, който според Бел се изостря от отклоняването на средства за превенция на пандемии и от приоритетите, определяни от донорите.
Кризата с глада в световен мащаб се разраства; през 2023 г. Световната програма по прехраната отчита рекорден 64-процентен недостиг.
Глобалният фонд за борба със СПИН, малария и туберкулоза, с който СЗО си партнира – и в който Съединените щати ежегодно внасят десетки милиарди долари – се сблъсква с периоди на хроничен недостиг на средства и е подложен на критики заради лошо управление и предполагаеми измами.
USAID също беше обект на обвинения в измами, разхищения и злоупотреби, според изявленията на Белия дом и обвиненията на Министерството на правосъдието.
Според Елизабет Пол оттеглянето на Съединените щати ще бъде лошо за страните, които разчитат на програмите на СЗО в краткосрочен план, но ще принуди организацията да премахне излишъците, включително персонала в централата в Женева и регионалните й офиси.
Според нея последните съкращения вече са подобрили нещата, тъй като много от програмите, които се съкращават, поначало не са били много ефикасни или ефективни.
Без Съединените щати – които са предоставили 1,28 млрд. долара на СЗО през двугодишния период 2022-2023 г. – СЗО е принудена да направи съкращения и да увеличи членските вноски, които сега ще съставляват 40 % от бюджета.
Ща запълни ли Китай вакуума?
Някои експерти се опасяват, че авторитарните държави ще запълнят създалия се вакуум.
Кенет Бърнард, гостуващ сътрудник в Института Хувър към Станфордския университет, коментира пред KFF Health News през януари, че оттеглянето от СЗО оставя празнина в световното лидерство в областта на здравеопазването, която ще бъде запълнена от Китай, „което очевидно не е в най-добрия интерес на Америка.“
Администрацията на Тръмп има проблема с факта, че Съединените щати осигуряват най-голям дял от финансирането на СЗО, докато други страни като Китай упражняват „неправомерно влияние“ върху дейността ѝ.
Китай исторически е внасял много по-малко средства от САЩ, в съотношение с размера на населението му – през 2024-2025 г. се предвиждаше да даде 175 млн. долара под формата на задължителни такси, в сравнение с 261 млн. долара, дадени от Америка. Наскоро Китай обеща 500 млн. долара под формата на доброволни средства през следващите пет години.
Бел заяви, че теоретично, предвид размера на населението си, би било подходящо Китай да има по-голямо влияние в СЗО, стига организацията да играе консултативна роля, а не да налага здравните програми на държавите.
Въпреки че Съединените щати и други страни се позоваха на опасения относно суверенитета при приемането на окончателния проект на договора за пандемиите, СЗО заяви, че не предоставя правомощия за насочване на националното или вътрешното законодателство – и по-конкретно не може да налага изисквания, включително забрани за пътуване, задължителни ваксинации, терапевтични или диагностични мерки или блокиране на достъпа.
Напускането на СЗО от страна на САЩ разочарова мнозина от световния здравен сектор, които смятат, че това е само символичен жест, който няма да наложи промяна.
Финансово и корпоративно влияние?
Дейвид Бел подчерта, че проблемът е по-голям от договора и дори от самата СЗО.
„Има много големи финансови и корпоративни институции, които стоят зад идеята, че трябва да даваме приоритет на [пандемиите] и да влагаме публични средства в тази област, за да могат частните компании да правят много пари от това. Има много начини за убеждаване на държавите.“, твърди експертът.
Той се опасява, че по-малките държави ще бъдат затруднени да изразяват несъгласие. „Много е трудно да се противопоставите на това ако финансовите институции започнат да ограничават достъпа до финансиране, например, освен ако не въведете мандати, не оформите наблюдението си и т.н.“
Макар да е съгласна, че позоваването на Кенеди на принципите на „Да направим Америка отново здрава“ представлява шанс за цялостно преразглеждане на глобалното здравеопазване, според Елизабет Пол съществуващата система трябва да бъде реформирана. Дейвид Бел от своя страна заяви подкрепата си към стремежа на Кенеди към алтернатива.
Д-р Мохамед Ламин Драме, експерт по системи и политики в областта на общественото здравеопазване, работил за СЗО и различни европейски правителства в цяла Африка заяви, че според него оттеглянето на САЩ може да бъде възможност за африканските страни да увеличат вътрешното си финансиране за обществено здраве, да се съсредоточат върху дипломацията и да привлекат инвестиции.
„Приветстваме това, което прави Бил Гейтс, но ние си имаме Бил Гейтс в Африка“, заяви той, визирайки собствените милиардери на континента. Африканците, живеещи извън континента, изпращат у дома 95 млрд. долара под формата на парични преводи всяка година, от които 1 или 2 процента могат да доведат до сеизмична промяна в националните здравни системи.“
Той припомни пандемията от ХИВ: Съвместната програма на ООН за ХИВ/СПИН беше създадена през 1996 г., след като СЗО се забави да реагира на надвисналата криза.
„Мисля, че структурата на СЗО трябва да се преосмисли“, твърди Драме. „Тя не трябва да продължава да работи по същия начин.“
