Бериша е обвинен, че злоупотребил със служебното си положение, за да помогне на зет си да приватизира държавна земя и да построи 17 жилищни сгради в Тирана
Специалният съд за корупция и организирана престъпност на Албания започна процеса срещу бившия министър-председател Сали Бериша на 21 юли.
80-годишният Бериша, който в момента ръководи опозиционната Демократическа партия, застана пред съда заедно със зет си и още трима души.
Прокурорите официално повдигнаха обвинения срещу Бериша през септември 2024 г. след близо едногодишно разследване на твърдения, че бившият министър-председател злоупотребил със служебното си положение, за да помогне на зет си Джамарбер Малтези да приватизира държавна земя за построяването на 17 жилищни блока в столицата Тирана.
Бериша отрича обвиненията. Той се яви в прокуратурата на 21 юли, както се изисква на всеки две седмици, но не се яви в съда. Заяви, че ще бъде представлян от адвокатския си екип.
„Присъствието ми или липсата му се определя от адвокатите ми и естествено в съответствие със законите“, каза той пред журналисти. „Това е заседание, на което адвокатите ми ще представят позицията си.“
Бериша заема поста президент от 1992 до 1997 г., след това министър-председател от 2005 до 2013 г., преди да бъде преизбран за депутат на парламентарните избори през 2024 г. Според неговия уебсайт той е първият некомунистически държавен глава в Албания от 53 години.
През май 2021 г. тогавашният държавен секретар на САЩ Антъни Блинкен наложи забрана за влизане в Съединените щати на Бериша, съпругата му Лири Бериша, сина му Шкелзен Бериша и дъщеря му Аргита Бериша Малтези заради предполагаемото му участие в корупция.
„Това решение потвърждава ангажимента на САЩ да подкрепят политическите реформи, които са от ключово значение за демократичните институции на Албания. Съединените щати продължават да подкрепят народа на Албания“, заяви тогава Блинкен. „Държавният департамент ще продължи да използва подобни мерки, за да осигури отчетност на корумпираните участници в този регион и по света.“
Министерството на вътрешните работи на Великобритания също наложи забрана на Бериша да влиза в страната през юли 2022 г. „на основание престъпност и корупция“. Опитите на Бериша да обжалва решението бяха отхвърлени от Специалната апелативна комисия по имиграцията през юни 2024 г.
Присъединяване към ЕС
През май лидерът на Социалистическата партия Еди Рама спечели безпрецедентен четвърти мандат като министър-председател, побеждавайки съперника си Бериша.
Рама, който е на власт от 2013 г., проведе предизборна кампания с обещанието да доведе Албания в Европейския съюз до 2030 г. Представители на ЕС заявиха, че страната трябва да постигне напредък в определени области, за да завърши процеса на присъединяване, включително в борбата с корупцията.
Според Европейската комисия Албания подаде официалната си молба за членство в ЕС през 2009 г. и получи статут на кандидат-член през 2014 г.
На 9 юли Европейският парламент похвали ангажимента на Албания към ЕС, но подчерта пред Тирана „спешната необходимост“ от засилване на реформите. Сред приоритетите са борбата с корупцията и организираната престъпност, както и укрепването на независимостта на съдебната власт и повишаването на медийния плурализъм.
През юли австрийският евродепутат Андреас Шидер заяви: „За да постигне целта си за пълноправно членство в ЕС до 2030 г., от решаващо значение е Албания да продължи добрата работа чрез разширяване на икономическия модел, създаване на работни места и подобряване на модела за социални грижи, както и чрез осъществяване на цялостна и приобщаваща избирателна реформа. Бъдещето на Албания е в ЕС.“
Материалът е подготвен с информация от Асошиейтед прес и Ройтерс.
