Управниците трябва да са родолюбци – да представят по най-добрия начин наследството на страната си и да защитят историята й
Към Част I
Осъзнава ли българският туристически бизнес ролята си на лост за утвърждаване на българщината? Хотелите ни от висока категория не разполагат с щатни екскурзоводи. Върху нощните шкафчета в стаите няма флаери, запознаващи с културно-исторически забележителности и културни събития в съответните райони… Смятате ли, че държавата би могла да стимулира подобни практики?
Д-р Св. К.: Въпросът Ви е резонен и има не един отговор. Факт е, че голяма част от българските хотели не се занимават с популяризиране на културно-историческото ни наследство. 90% от туристическия бизнес в България е частен. Ако един собственик на хотел, ресторант или туристически комплекс не желае да създаде предпоставки или среда, в която клиентите му да бъдат запознати с културно-историческите ни забележителности, и ако не ги използва за привличане на клиенти, няма как това да се осъществи.
Д-р В. Д.: По повод подобна на тази Ваша провокация през 2025 година написах статия, която разглежда въпроса дали световните хотелиерски марки (брандираните хотели) могат да въплътят идентичността на дестинациите си и правят ли го. Проучването ми показа, че ако го правят, получават добавена стойност за себе си. Ако не го правят, няма да печелят по-малко. Но ще загубят от изживяването. Много добро впечатление ми направи фактът, че голяма част от брандираните хотели, т.нар. висококатегорийни, вероятно се повлияват от независимите хотели в луксозния сегмент на България и включват в интериора си огромен брой елементи от традиционната ни култура. Във фоайето на един 5-звезден хотел например видях огромен чипровски килим, произведен от чипровски майстори и носещ голяма част от идентичността на местността, в която се намира хотелът.
Права сте за нещата, които споменахте. Те обаче не се осъществяват с воля на държавата. За да се проведе дадена политика в определено общество, е необходимо на първо място обществото да е приело и да желае тя да се проведе, да се осъществи промяна. На второ, всички участници да са съгласни с нея. На трето място е взимането на общодържавно решение.
Означава ли това, че на този етап нашето общество…
Д-р В. Д.: Не счита това за важно, за съжаление.
Преди години разговарях с български вътрешен министър. Попитах го дали можем да направим интерактивна карта на България, базирана на Google maps и включваща културните обекти на България. Идеята беше от нея един турист да може, намирайки се на дадено място за една седмица, да узнае какво би могъл да прави в района, когато на третия ден започне да скучае – вече е бил на процедури, на плаж и т.н. Нещо като виртуален екскурзовод. Подобна информация е достъпна в някои блогове и световни сайтове. Но въпреки че технологично е лесно и осъществяването му не е скъпо, такъв инструмент все още не е създаден.
Назначаването на екскурзоводи е практика на „Балкантурист“, основно на хотели, предлагащи услугата All inclusive. Днешният турист от висока категория обикновено е индивидуален и потребява тези услуги (в това число и висококвалифицирани екскурзоводи) строго индивидуално. Ако искаме да продаваме скъпа туристическа услуга, не трябва да се стремим към масов туризъм. Напротив, трябва да предлагаме все повече индивидуални услуги. След пандемията от Covid-19 тенденцията е хората да търсят изживявания, различни от масовия, групов туризъм, от пълната услуга, за която плащаш туристически пакет и получаваш всичко. В този случай любопитството се задоволява дори преди да си достигнал дестинацията и се елиминира част от очакването. А то всъщност е елемент от изживяването.
Това, което носи културният туризъм, трудно би могло да стигне до масовия турист, който се настанява в хотела, получава три пъти дневно храна и често не му се налага да го напуска. Единственият достъп за него е чрез консумацията на допълнителни услуги, налични предимно във висококатегорийни хотели. Идеята на културния туризъм е, че неговият потребител използва хотела и допълнителните услуги в него за удобство, но любопитството му се задоволява от дестинацията.
Изследванията сочат, че тъй като този потребител е платежоспособен и високо образован, той е достатъчно критичен и към хотелската услуга. Посещава основно хотели от висока категория с услуга от най-високо качество. А ние имаме проблеми с предлагането на такава услуга поради дефицит на кадри. Преди всичко, за да можем да мотивираме повече хора да се образоват и да работят в туризма, трябва да го превърнем в привлекателна индустрия. В развитите държави той заема 30% от икономиката. У нас, за жалост – около 10%. Но потенциал има. България е богата на всякакъв вид туристически услуги. Достатъчно е да вземем пример от по-развитите от нас държави в тази сфера.
Съществува ли все пак държавна директива, която да насочва българските хотелиери в посока популяризиране на културно-историческото ни наследство?
Д-р Св. К.: Лично аз не съм чул за такава. Добър пример за участието на държавата в това отношение е Приморско. В последните години там много се разви музеят. В близост е Тракийското светилище Бегликташ https://www.youtube.com/watch?v=q3p_U0aN9Fs, което става все по-популярно. Посетих го на 21 юни 2024 г., самото равноденствие. През един много малък отвор в скала наблюдавахме изгрева на слънцето. 90% от посетителите около мен бяха чужденци. Това е заслуга на общината – поддържайки мястото, създава условия то да бъде посещавано. На територията на светилището се организират концерти и оперни постановки. Това, от своя страна, мотивира хотелиерите да популяризират чрез брошури в хотелите си мястото и събитията през сезона. Когато мястото е добре поддържано и привлича туристи, частният бизнес е мотивиран да го използва като средство за привличане на клиенти за различни видове туризъм. Местната власт трябва да участва в процеса.
Друга възможност е приемането на закон, който да дава възможност на меценати да възстановяват и поддържат културно-историческото ни наследство или да управляват обекти, които на този етап държавата не е заинтересована да управлява, и така да генерират туристически интерес. Въпрос на средства и мотивация. Туристическият бизнес няма интерес да развива нещо непопулярно. Но когато то стане популярно, е мотивиран да го препоръчва. Самите гости на хотелите питат какво си заслужава да посетят в региона.
Усеща ли съвременният ни туристически бранш, че класическите културни мероприятия са средство за привличане на туристи от висока категория в България?
Д-р Св. К.: Не съм убеден в това. Както вече казах, има практика на места с културно-историческо значение да се поставят оперни спектакли, посещавани от много чуждестранни и български туристи с висока култура. Но това не е възприето масово. В голямата си част местният туристически бизнес не използва класически представления като опера, балет, симфонични концерти и обединяващи ги фестивали за привличане на клиенти от висока класа, които предпочитат това изкуство, за осигуряване на печалба в дългосрочен план. Факт е обаче, че български туристи посещават често подобни мероприятия в чужбина.
Фрагменти от трите вечери на „Опера на светилището 2022“. Видео – Държавна опера Бургас
Възможно ли е България да липсва в тази класация поради геополитически причини?
Д-р В. Д.: Такава мисъл е напълно допустима. Има държави, дори в рамките на ЕС, които приемат България за конкуренция. Те познават наследството ни. Такава е Италия. По време на обучение разговарях с техен евродепутат в неформална среда. „Вашата минерална вода ще се развие толкова, колкото да не представлява опасност за нашата услуга. Вашият културен туризъм ще се развие в симбиоза с нашия, защото ние сме свързани“, ми каза тя любезно. С моите познания и опит в този тип комуникации обаче разбрах, че италианците няма да подкрепят развитието ни, дори напротив. Те са развили туризма си до такава степен, че вече се стремят да го ограничават, да го правят все по-скъп. Тъй като провеждат все повече добри практики в тази посока, ние по-скоро ги догонваме. Вместо да се конкурираме с тях, трябва да дадем възможност за развитие на нашия туризъм и да го стимулираме.
На първо място трябва да се създаде национален културен бранд. Вече е направено усилие за това и ако напишете в Google „Културен туризъм в България“, веднага ще се появи прекрасната брошура на Министерството на туризма. В нея всичко е написано приказно, снимките са чудесни. Но световното ни брандиране все още не се е осъществило.
Трябва ни дигитална платформа. Нашите студенти направиха такъв проект. Много от тях избират подобни теми за дипломните си работи.
Можем ли да твърдим, че липсата на България в тази класация е поради липса на родолюбие от страна на бизнесмените в туризма и на политиците ни?
Д-р В. Д.: Не съм съвсем съгласна да отнесем отговорността към липса на родолюбие. Много хора дават мило и драго за развитието на България като туристическа дестинация. Аз съм един тях. В продължение на години съм участвала в какви ли не подобни каузи.
Д-р Св. К.: Когато историческото наследство на една страна е известно в световен мащаб, хората са мотивирани да я популяризират. Управниците трябва да бъдат родолюбци, за да могат да покажат по най-добър начин наследството на страната си. Успеят ли в това, особено когато историята им е не на 200 – 300, а на хиляди години, каквато е нашата, те не само ще повдигнат духа на нацията си, но и ще респектират държавите по света.
Парадокс е фактът, че други страни с древна история, напр. Иран, са по-респектирани към нашата история и артефактите ни, отколкото сме ние самите. Видео от иранския Национален музей показва карта от 700 – 800-тната година, изложена на стена. На нея е видно, че тогава са съществували 3 империи, една от които е Българската империя. Иранците проявяват уважение към това. Ние трябва да популяризираме историята си, а управниците ни трябва да се борят тя да бъде призната. Мнозина са запознати с нея на местно ниво, но тя трябва да бъде използвана за прослава на България по света. Това ще генерира туристически интерес и средства за възстановяването на културно-историческите ни обекти.
Не случайно Рилският манастир е светлина в нашата култура и традиция. Всяка година той е посещаван от над 1 млн. души, в т.ч. от различни народности и изповядващи различни религии. В него обаче управниците ни влагат средства.
Достатъчно родолюбиви ли са младите хора, с които работите, за да успеят да ни включат в класации като тази на Visual Capitalist?
Д-р Св. К.: През последните години в работата ми със студенти наблюдавам, че младите хора се пробуждат по отношение на културата и историята ни. Предпоставка за това е фактът, че много от тях обикалят свободно и активно света и са мотивирани да узнаят какво сме му дали. Посещавайки съседни страни, Западна Европа, Америка, Азия, те се запознават с тяхното културно-историческо наследство и започват да търсят и оценяват нашето. При общуване с чужденци им се иска да бъдат равностойни. Когато в интернационална среда кажеш „Ние имаме Пловдив или Тракийско златно съкровище на хиляди години…“, се чувстваш горд. Това е стимул за много млади хора да обикалят страната и да опознават богатото ни културно-историческо наследство.
Дигиталните платформи и социалните мрежи допринесоха още повече за това. Младежите си разменят снимки и впечатления, взаимно се мотивират. Те са много креативни – създават интересни клипове и видеа за нашите забележителности по специфичен романтичен начин, вдъхновяващ цялото ни общество да пътешества и открива природата и историята ни. Много от тях се сдобиха с книжката за стоте национални туристически обекта, събират печати и споделят преживяванията си.
Д-р В. Д.: Младите хора са родолюбиви. Искат да осъществят света, който са видели, в България. Създадоха проект за Музей на занаятите в София с идеята да доведат в него чрез рекламни материали българските занаяти, за да могат туристите, посещаващи столицата ни за няколко дни, да влязат, да видят, да пипнат и пробват. А после да пожелаят и да се отправят към друга дестинация и така да влязат дълбоко в страната. Представиха този проект на кръгла маса в НБУ Четвърта кръгла маса за развитието на туризма събра екперти и представители на местната власт – Новини – Нов български университет, свързана именно с културния туризъм. На нея присъстваха 3 районни столични кмета, които бяха дълбоко заинтригувани и помолиха за съдействие проектът да бъде споделен с тях, за да се опитат да го осъществят. Така че за това има воля. От една страна, много често липсват пари, а от друга – туризмът не ни е приоритет, защото непрекъснато имаме „други“ държавни или общински проблеми.
Можем обаче да направим някои усилия, които не струват пари. В България се провеждат все повече и повече събития. Много от младежите в нашия университет имат силно желание да организират различни културни събития по родните си места. Това е впечатляващо. Няколко дипломни работи бяха във вид на проекти за събития. Наша студентка направи проект за виното във Видин с две събития, посветени на винените сортове от района. Предаде го в общината и разбрах, че може да бъде осъществен. Партньорството на академичната среда, студентите и общините трябва да се засили. Защото, докато чакаме държавниците да се сетят, ние бихме могли да свършим много работа.
И да ги изпреварите?
Д-р В. Д.: Това не е състезание. Всички работим за едно. България има съдържание. Необходими са й глас, послание и визия. Всички – студентите, ние, преподавателите, политиците, инфлуенсърите – можем да бъдем част от този културен разказ. Това всъщност се извършва, но много бавно.
На студентите най-често казвам: „Дестинациите, които светът познава и помни, не са тези, които имат най-много забележителности, а тези, за които е разказано най-много“.
Според Националната комисия за ЮНЕСКО България e на трето място в Европейския съюз – след Гърция и Италия – по брой и разнообразие на открити паметници на културата.
Регистрираните недвижими паметници на културата в страната са над 40 000, а в държавните и общински музеи се съхраняват повече от 5 млн. движими културни ценности. Седем паметници на културата и два природни обекта са от световно значение и са включени в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО.
Културният афиш на страната свидетелства за активната й артистично-творческа среда на високо световно ниво.
Какви трябва да са приоритетите на Министерството на културата и Министерството на туризма на една страна, богата с всичко това, ако не присъствието й на първи места в класации за култура и наследство по света?
