Русия контролира почти 90 процента от Донбас, докато Украйна ожесточено защитава останалите градове. Защо този източен регион играе ключова роля в преговорите между враждуващите страни?
В средата на август Русия контролираше 88 процента от украинския регион Донбас – включително цялата Луганска област и около 75 процента от Донецк. Украинските сили обаче продължават да държат под контрол няколко ключови райони в Донецк, които защитават с цената на десетки хиляди човешки живота.
Източните области Донецк и Луганск – известни общо като Донбас – имат голямо значение за двете воюващи страни и затова биха могли да станат ключ за решаването на украинския конфликт.
Американският президент Доналд Тръмп води непрекъснати разговори със страните, участващи във войната в Украйна, след срещата на върха в Аляска на 15 август.
Английското издание на Epoch Times научи от европейски източници, запознати с въпроса, че между Тръмп и руския президент Владимир Путин била обсъждана възможността Русия да претендира за целия Донбас. В замяна Москва щяла да гарантира, че няма да предприеме нови военни операции срещу Украйна.
Сред европейските съюзници Германия вече зае позиция по донбаския въпрос. На Украйна „не трябва да се налагат никакви териториални отстъпки“, заяви федералният канцлер Фридрих Мерц в понеделник след завършване на консултациите с американския президент. Ако Русия иска Донбас от Украйна, това е все едно САЩ да се откажат от Флорида, каза Мерц.
Украинският президент Володимир Зеленски заяви на съвместната пресконференция с Тръмп в понеделник във Вашингтон, че такива въпроси трябва да се обсъждат на тристранна среща на върха между него, Путин и Тръмп.
На 16 август 2025 г., ден след срещата на върха в Аляска, украинското външно министерство публикува в X (бивш Twitter) съобщение за ситуацията в Донбас: „Всички тези градове вече са превърнати в руини от руската армия“, гласеше публикацията, придружена от снимки на градове, които преживяха тежки боеве през последните три години.
Украинското правителство пише също, че много от жителите им са загинали или са принудително изселени.
Защо Донбас играе толкова важна роля за Москва и Киев?
През годините Путин неведнъж се заемаше с въпроса за Донбас. Под негово име дори беше публикувано есе, в което подробно разглежда проблема.
Междувременно светът се промени, включително с преходa от демократично към републиканско управление в САЩ. Путин също потвърди в Аляска многократните твърдения на Тръмп, че през 2022 г. нямаше да има военна ескалация, ако той беше президент.
В есето, озаглавено „За историческото единство на руснаците и украинците“ от юли 2021 г., Путин обяснява, че Донбас представлява исторически руска земя, която попаднала в Украйна след разпада на Съветския съюз заради антиruските сили.
По думите му Киев дори нямал „никаква нужда“ от Донбас, тъй като тамошното население никога нямало да приеме реда на украинската държава – ред, който искали да наложат „със сила, блокади и заплахи“. Същевременно Путин посочва, че Минските споразумения – които били „насочени към мирно уреждане на конфликта в Донбас“ – противоречали на концепцията, която той нарича „антируски проект“.
Според Путин антируските сили преследвали целта да превърнат Украйна в противовес на Русия. Този проект обаче можел да се поддържа само ако се създаде както вътрешен, така и външен враг: като вътрешен враг – рускоезичното население в Донбас, като външен враг – самата Русия.
Въпросът за териториалната принадлежност обаче не е само политически, но и икономически. Преди руското нашествие Донбас представляваше един от най-важните стълбове на украинската икономика. Затова областта може да се нарече и съкровищница на страната.
Това би имало голямо значение и за Русия. От една страна, би могъл да представлява ценно притежание за нея, от друга страна – по този начин Украйна би била отслабена икономически в дългосрочен план и зависимостта ѝ от Русия вероятно би се увеличила.
Областта в източна Украйна граничи директно с Русия. Преди почти три века тя е открита като важен район за добив на въглища. Тази особеност прави региона особено привлекателен за двете страни и до днес.
Названието Донбас произлиза от израза „Donets Basin“, което означава „Донецки басейн“, кръстен на едноименната река. През изминалите векове цялата област се превърна във важен промишлен район. От края на XVIII век постепенно възникват фабрики, желязодобивни, стоманодобивни заводи и въглищни мини.
В началото на ХХ век регионът осигуряваше около 90 процента от целия въгледобив в Русия. Благоприятните условия гарантираха работа на безброй работници в предприятията, преди всичко и на руски заселници.
По време на последното официално преброяване през 2001 г. в Донбас живееха предимно украинци. Имаше обаче и значително руско малцинство. И в двете области то съставляваше около 38 до 39 процента от населението. Дори украинското население използва в целия регион преди всичко руски език.
Поради повлияната от Русия идентичност регионът винаги е клонял политически по-скоро към изток. Тук се намираше и родината и властовата база на президента Виктор Янукович, който поддържаше тесни връзки с Русия. След като в началото на 2014 г. той беше свален в резултат на масови протести, в региона избухнаха безредици.
През март 2014 г. Русия пое контрола над Крим след спорен референдум. Западът говореше за нарушение на международното право. Москва от своя страна я определи анексията като законна.
В Донбас впоследствие започнаха боеве между украинските сили и проруските сепаратисти. Този конфликт продължи осем години и според данни на ООН отне живота на около 14 000 души.
Бунтовниците обявиха през април 2014 г. и създаването на независимите народни републики Донецк и Луганск. Преди Путин да започне инвазията в Украйна, той призна отцепническите територии.
От началото на въоръжените сблъсъци през февруари 2022 г. Путин представя защитата на жителите на Донбас като основен мотив за започването „специалната военна операция“. Той многократно заяви, че Донецк и Луганск са помолили Москва за помощ, и неведнъж повтори твърденията – многократно оспорвани от Запада, – че рускоезичното население било подложено от Киев на геноцид.
През септември 2022 г. в Луганск 98 процента, а в Донецк 99 процента гласуваха за присъединяване към Русия. Провеждането на тези гласувания обаче беше посрещнато с остра критика от страна на ЕС, ООН и ОССЕ. Те определиха цялата процедура като нелегитимна – особено с довода, че окупацията на областите от Русия и продължаващите боеве не позволявали демократични условия.
Русия от своя страна призна референдума като напълно законен. Спорът продължава до днес.
Областта Донбас е важна за Киев не само икономически и заради живеещото там украинско население, но и военностратегически.
Елина Бекетова, експерт в Центъра за анализ на европейската политика, обясни тази седмица в „Индипендънт“, че Русия не успява да постигне пробив тук още от 2014 г. Целият регион е силно заминиран, а украинските войски разширяват отбранителните си възможности там от години.
Тя добави: „Не става дума само за окопи, а за дълбока, етажирана отбранителна система с бункери, противотанкови ровове, минни полета и промишлени съоръжения, които са интегрирани в терена. Към това се добавят още стратегически възвишения, реки и градски зони, които правят превземането много трудно.“
Това може да е още една причина защо Зеленски досега отхвърля териториални отстъпки. Той често подчертава, че Донбас може да стане трамплин за бъдеща руска офанзива.
Сега, когато ситуацията се променя и за първи път изобщо се обмислят преговори за териториални отстъпки, целият свят наблюдава с напрежение как ще се развие положението.