Главната мед. сестра на УМБАЛ „Александровска“ – за призванието, признанието и цената на грижата
Във всяко човешко общество, откакто свят светува, праведни религии и духовни учения са проповядвали усъвършенстване на личността на основата на общочовешките ценности. В тях винаги се е кореняло милосърдието или милостта.
Високо компетентна и практически умела, днешната медицинска сестра, дълбоко в разбирането ни остава милосърдна, каквато някога е била. Защото от нашата сестра винаги ще очакваме милосърдие, състрадание, доброта.
На Международния ден на медицинските сестри, 12 май, разговаряме с Албена Бонева, главна медицинска сестра на Александровска болница. За призванието и признанието, за спасяването и промяната на животи, за това как изглежда тази професия отвътре и какво поддържа силата й.
Албена Бонева е родена в гр. София през 1968 г. Придобива магистърска степен по специалностите „Здравен мениджмънт“ и „Социални дейности“ във Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“ (1998) и завършва втора магистратура – „Управление на здравните грижи“ към Факултет по обществено здраве на Медицински университет, София (2019). От 1.09.2021г. е главна мед. сестра на УМБАЛ „Александровска“. Член е на ръководството на Регионалната колегия на БАПЗГ – София. Тя активно участва в управлението на съсловната организация и в организирането на продължаващо обучение за медицински кадри. Активно защитава правата на медицинските сестри ,като участва в преговори за по-високо заплащане и по-добри условия на труд в сектора.
Г-жо Бонева, какво означава Международният ден на медицинските сестри за Вас?
Всяка година на 12 май отбелязваме Международния ден на сестринството – датата, на която е родена Флорънс Найтингейл, основателката на модерното сестринство. За мен този ден е много повече от символична дата – той е повод за признание към безценния труд на медицинските сестри, към тяхната всеотдайност, търпение и висок професионализъм. Това е ден, в който обществото трябва да си припомни колко важна е ролята ни в грижата за пациентите и в цялостния лечебен процес.
Как започна Вашият път в медицината и как стигнахте до позицията главна сестра в Александровска болница?
Моят път в медицината започна още в ранна възраст, тъй като майка ми беше медицинска сестра. Още като дете имах възможност да видя отблизо какво означава тази професия – не само като знания и умения, но и като призвание. С времето това се превърна в съзнателен избор. За мен „медицинска сестра“ е професията и идентичността, докато „главна сестра“ е длъжност, която носи допълнителна отговорност.
Какво означава тази роля за Вас – повече усилия, повече грижа за хората…?
Ролята на главната сестра е свързана с цялостна отговорност – както за пациентите, така и за медицинския персонал. Това означава да следя за качеството на грижите, за организацията на работа, за условията, в които работят колегите. В ежедневието си се стремя да бъда опора и посредник – между ръководството и екипите, между изискванията и реалността. Основното ми правило е, че всичко, което правим, трябва да бъде в полза на хората.
Може ли да се каже, че административното израстване в една професия е за сметка на чисто професионалните умения?
Не бих казала. Административното израстване не е за сметка на професионалните умения – напротив, именно те са основата, върху която се надгражда. Един добър ръководител в здравеопазването трябва да познава работата „отвътре“, да има практически опит и да разбира предизвикателствата на професията. Това прави управлението по-ефективно и човешко.
Какво е най-голямото удовлетворение, което тази професия Ви носи?
Най-голямото удовлетворение идва от възможността да помагаме – от проявата на милосърдие, от денонощните грижи за пациентите, от малките и големите победи в борбата за човешкото здраве. Усещането, че си бил полезен в труден момент, че си допринесъл за нечие възстановяване, е незаменимо.
А кое е най-трудното, за което рядко се говори?
Едно от най-трудните неща е балансът между професията и личния живот. Често се налага да пренебрегваме собствените си семейства, да отсъстваме дълго от дома си, да работим в празнични дни и нощи. Това е жертва, която не винаги се разбира и приема лесно от близките ни.
Как изглежда един Ваш работен ден като главна сестра?
Работният ми ден започва рано – обикновено съм в болницата още в 6:30 ч. Денят преминава в срещи, координация на дейности, решаване на текущи и понякога неотложни проблеми, свързани с персонала и пациентите. Работата е динамична и често непредвидима, а краят на деня рядко идва навреме.
Каква е ролята на медицинската сестра в живота на пациента извън чисто медицинската грижа?
Ролята е изключително съществена. Медицинската сестра често е човекът, който прекарва най-много време с пациента – тя е не само професионалист, но и източник на подкрепа, разбиране и спокойствие. В много случаи ние сме връзката и с близките на пациента, което прави ролята ни още по-важна.
Има ли история или момент от практиката Ви, който никога няма да забравите?
В практиката си съм преживяла много силни и незабравими моменти. За 38 години стаж съм се сблъсквала с различни критични ситуации – спешни случаи, реанимации, моменти, в които всяка секунда е решаваща. Но най-силно остава благодарността в очите на пациентите и техните близки – тя е най-голямата награда.
Какви са най-сериозните проблеми, с които се сблъскват медицинските сестри в наши дни?
Един от най-сериозните проблеми е недостигът на кадри. Броят на медицинските сестри е под критичния минимум, което затруднява работата и увеличава натоварването. Друг сериозен проблем е възрастовата структура – голяма част от колегите са в пенсионна или предпенсионна възраст, което поставя под въпрос устойчивостта на системата.
Какво държи хората в професията въпреки това?
Това, което задържа хората в професията, е любовта към нея. Това е призвание, което трудно може да бъде заменено. Въпреки трудностите, много от нас остават, защото вярват в смисъла на това, което правят.
Как се отразява недостигът на кадри на работата и на пациентите?
Недостигът на кадри е сериозен проблем не само у нас, но и в международен мащаб. Той води до по-голямо натоварване на персонала, риск от претоварване и затруднения в осигуряването на оптимална грижа за пациентите.
Доколко тази професия е привлекателна за младите хора и какво би ги задържало в България?
За да стане професията по-привлекателна, е необходимо младите хора да бъдат насърчавани още от ранна възраст да се насочат към нея. Нужно е да се създадат по-добри условия за обучение, развитие и реализация, както и ясна перспектива за професионално израстване в страната.
Какво бихте искали да се промени, за да стане професията по-привлекателна?
Необходими са целенасочени краткосрочни, средносрочни и дългосрочни мерки за преодоляване на кадровия дефицит. Държавата трябва да има активна роля чрез политики, които подобряват условията на труд, възнагражденията и възможностите за развитие.
Какво Ви дава сили да продължавате в трудни моменти?
Трудните моменти ни помагат да оценим доброто в живота. Силата идва от вътрешната устойчивост, от подкрепата на близките, от вярата и надеждата. Важни са също волята, чувството за отговорност и ясното съзнание за смисъла на нашата работа. Осъзнаването, че всеки ден носи нови възможности, също ни помага да продължим напред.
Ако можехте да се върнете назад, бихте ли избрали отново този път?
Да, без колебание бих избрала отново професията „медицинска сестра“. Това е работа, която трябва да се върши с любов и отдаденост – иначе няма как да бъде истинска.
Какво бихте искали обществото да разбере по-добре за работата на медицинските сестри?
Бих искала обществото да осъзнае колко значима е ролята на медицинската сестра в лечебния процес – не само като изпълнител на медицински дейности, а и от чисто човешка гледна точка.
Как може тази професия да получи още повече признание?
Признанието е резултат както от личните усилия на професионалистите, така и от системни промени. Важно е да се стимулира продължаващото обучение, специализацията, участието в научни форуми и по-активното присъствие в публичното пространство, където да се споделят успехите и значимостта на професията.
Вашето послание към колегите Ви на този ден?
Пожелавам на всички колеги да бъдат здрави, силни и вдъхновени! Благодаря им за неуморния труд, за отдадеността и за човечността, която влагат всеки ден! Вярвам, че заедно можем да продължим да отстояваме стойността на нашата професия.
