Икономическата блокада на САЩ срещу Иран оказва косвен натиск върху Пекин. Анализатори твърдят, че по този начин Тръмп си осигурява преговорна позиция преди срещата на върха със Си.
Докато САЩ засилват икономическия натиск, за да принудят иранския режим да се откаже от стремежа си към ядрено оръжие, Вашингтон разшири хватката си спрямо Техеран, както и спрямо Пекин – основен опорен стълб на иранската икономика чрез незаконна търговия с петрол. Анализатори твърдят, че това се дължи отчасти на усилията на американския президент да укрепи позициите си преди планираното посещение в Пекин в средата на май.
На 15 април Вашингтон стартира операция „Икономически гняв“ с цел пресичане на приходните потоци на Иран.
На същия ден иранският президент Масуд Пезешкиан заяви, че САЩ „възнамеряват първо да сринат [Иран], а след това да се заемат с Китай“ – думи, изречени при приемането на китайски хуманитарни доставки в Техеран. Два дни по-рано беше започнала американска морска блокада на Иран.
Изказването на иранския президент може да е опит на по-младши партньор да обоснове нуждата от по-голяма подкрепа, но в него има „елемент на истина“, заяви Уилям Ли, главен икономист в консултантската компания Global Economic Advisors.
„Крайната цел тук е Китай“, каза той пред The Epoch Times. По думите му САЩ искат да „лишат Китай от евтин петрол“.
В рамките на икономическата кампания за максимален натиск Министерството на финансите на САЩ предупреди две китайски банки за възможни вторични санкции заради подкрепата им за иранската икономика и наложи санкции на голяма независима китайска нефтопреработвателна рафинерия – Hengli Petrochemical (Dalian) Refinery Co.
В края на април американските въоръжени сили задържаха кораб без националност в Индийския океан. Съдът се е насочвал към Югоизточна Азия, превозвайки милиони барели ирански петрол, вероятно предназначен за Китай.

В продължение на последните десетилетия Пекин купува по-голямата част от иранския петрол въпреки американските санкции. Петролните приходи крепят иранската икономика, като средствата се насочват към армията. Освен това Китай разполага с евтин енергиен източник и платформа за търговия в китайски юани, което му позволява да заобикаля американските санкции в доларовата система.
Пресичането на финансовия поток към иранската армия означава ограничаване на приходите й от износ на петрол, чийто основен купувач е Китай. За разлика от китайските държавни предприятия, които избягват да купуват ирански петрол от страх да не изложат големите китайски банки на вторични санкции, независимите нефтопреработвателни рафинерии – известни като „чайници“ – разчитат основно на Иран като доставчик.
На 24 април Министерството на финансите на САЩ наложи санкции на такъв „чайник“. Компанията Hengli е сред най-големите клиенти на ирански петрол и е осъществил сделки с Иран за милиарди щатски долари, посочи Министерството на финансите. Мярката срещу Hengli беше част от поредица действия, насочени срещу „сенчестия флот“ и незаконната търговия с ирански петрол.

„Сенчестият флот“ е мрежа от остарели танкери, които превозват петрол, прикривайки произхода и местоназначението му. „United Against Nuclear Iran“ (Обединени срещу ядрения Иран) – базирана в САЩ организация – е проследила над 500 кораба, обслужващи иранската петролна търговия през последните години. Прехвърлянията от кораб на кораб обикновено се извършват на изток от Сингапурския проток, близо до Малайзия, за ирански петрол, предназначен за Китай, обяснява Рей Пауъл, директор на инициативата „Sealight“ в Центъра за иновации в националната сигурност Gordian Knott към Станфордския университет.
Рафинерийният капацитет на Hengli е около 400 000 барела на ден, сочат данни на Kpler – компания, която проследява глобалните потоци на петрол, газ и корабоплаване. Това представлява около една трета от дневния внос на Китай от Иран. Друга аналитична компания, Vortexa, отчете китайски внос на ирански петрол между 1,4 и 1,7 милиона барела на ден миналата година и 1,2 милиона барела на ден тази година.
Компанията се намира в Далиан, като Kpler изчисли, че близкото пристанище е приемало средно по 202 000 барела ирански петрол на ден миналата година и по 253 000 барела на ден дотук тази година.
„[Hengli е] по-голяма и следователно потенциално по-дълбоко вкоренена в китайската банкова система в сравнение с предишни цели“, заяви Макс Мейзлиш, изследовател към Фондацията за защита на демокрациите.
Наред с банковата система, китайският „чайник“ е дълбоко заплетен в политиката и икономиката на режима.
Доклад на държавните медии от 2018 г. разкрива, че Hengli е дъщерно дружество с миноритарно участие на Sinochem Group, известна днес като Sinochem Holdings – конгломерат, управляван от комисия към Държавния съвет на Китай.
В доклада председателят на Hengli представя компанията като енергиен шампион на инициативата „Един пояс, един път“ – емблематичната геополитическа платформа на китайския лидер Си Цзинпин за икономическа и военна експанзия.
В документ, подаден до Шанхайската фондова борса на 27 април, Hengli заяви, че „никога не е осъществявала търговия с Иран“ и че „компанията ще продължи да използва канали за снабдяване със суров петрол, уреждани в юани“, като се позовава на официалното наименование на китайската валута – ренминби.

Ако Hengli наистина не е купувала ирански петрол, нямаше да е необходимо да издава подобен меморандум в защита срещу санкциите, в който специално се подчертава уреждането на доставките в китайски юани, заяви Джун Г. Ляо – журналист и експерт по Китай.
На 2 май китайското Министерство на търговията издаде разпореждане за блокиране на американските санкции срещу Hengli и четири други „чайника“, санкционирани от САЩ преди войната с Иран.
В отговор американският държавен секретар Марко Рубио заяви пред The Epoch Times на 5 май: „Ако пренебрегнете нашите санкции, ще се сблъскате с вторични санкции.
„Ние не правим тези неща за показ.“
Прихващане на танкери от „сенчестия флот“
Китайските митнически служби спряха да отчитат вноса на петрол от Иран през 2022 г., а по-голямата част от китайските покупки на ирански петрол се прикриват като внос от Малайзия.
Към момента над 160 милиона барела ирански суров петрол се намират в морето, като поне 140 милиона барела са извън зоната на блокадата, заяви пред The Epoch Times Ема Ли, пазарен анализатор във Vortexa.
Въпреки това Вашингтон предприема стъпки и за да попречи на този петрол да генерира приходи за Иран.
На 20 и 21 април американските военни прихванаха танкера за суров петрол без националност M/T Tifani – „един от най-добре документираните танкери от сенчестия флот“, по думите на Пауъл.
Корабът беше спрян в Индийския океан близо до Малдивите, докато се е насочвал на изток. След задържането сменил курса си, а крайното му местоназначение остана неизвестно. САЩ не разкриха никакви планове относно съдбата на кораба.
На борда на Tifani е имало около 2 милиона барела ирански суров петрол, съобщиха американските власти. Стойността на товара надхвърля 200 милиона долара, според оценки на TankerTrackers.com.

Тези кораби променят маршрутите си, като плават покрай бреговете на индийските и пакистанските териториални води, за да избегнат американската блокада – добре знаейки, че САЩ няма да навлязат в тези води, за да я наложат. Веднага щом обаче танкерите от „сенчестия флот“ излязат от непосредствената зона на блокадата, те навлизат в открития Индийски океан.
След прихващането на Tifani в Индо-Тихоокеанския регион танкерите от „сенчестия флот“ „не могат да бъдат сигурни, че ще достигнат местоназначението си“, посочва Пауъл. Той обаче смята, че този възпиращ ефект е временен.
На 22 април американските военни задържаха друг петролен танкер без националност – Majestic X, в Индийския океан между Шри Ланка и Индонезия, приблизително на същото място, където беше спрян Tifani. И двата кораба фигурираха в американския санкционен списък. Majestic X се е насочвал към Жоушан, Китай.

Надвисналата китайска военна подкрепа
Освен петрол, Китай може би доставя и оръжие на Иран. На 12 април Тръмп заплаши с 50-процентно мито върху китайските стоки, ако подобни съобщения се потвърдят.
Два дни по-късно китайското Министерство на външните работи обеща да предприеме ответни мерки срещу всякакви нови американски мита.
Седмица по-късно американското CENTCOM прихвана M/V Touska – контейнеровоз под ирански флаг. Без да назовава кораба, Тръмп заяви в интервю за CNBC на 21 април, че САЩ са заловили кораб с „подарък от Китай“, който „не е бил никак приятен“.
„Бях малко изненадан, защото имаме много добри отношения и смятах, че имам разбирателство със… Си“, каза той. „Но добре. Така върви войната, нали?“
Според Ники Хейли, бивш посланик на САЩ в ООН, Touska е превозвал химически прекурсори за ракети.

Галия Лави, заместник-директор на Центъра за политика между Израел и Китай към Института за изследвания в областта на националната сигурност в Израел, заяви пред The Epoch Times, че военното участие на Китай в иранския конфликт ще остане ограничено до доставки на материали с двойна употреба.
Причината е, че Китай не иска Иран да използва тези оръжия срещу негови стратегически партньори в региона – като Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства, обясни Лави. Освен това Китай не иска да изгуби лице, ако оръжията му се окажат по-слаби от израелските и американските в реален бой, добави тя.
Докато Пекин се стреми да ограничи прякото си военно участие, Вашингтон дава ясен сигнал, че дори косвената подкрепа за Иран ще има своята цена.
На 8 май Държавният департамент на САЩ обяви санкции срещу три китайски компании за предоставяне на сателитни снимки, използвани за ирански военни удари срещу американски сили по време на войната с Иран.
„Съединените щати ще продължат да предприемат действия срещу китайски субекти, подкрепящи Иран, и ще гарантират, че след операция „Епична ярост“ Иран няма да може да възстанови чувствителните си програми за разпространение на оръжия“, заяви Държавният департамент на САЩ. „Нападенията срещу американски военнослужещи и партньори няма да останат без отговор.“
Изграждане на преговорни позиции преди срещата на върха
Мейзлиш, който преди това е работил по санкциите в американското Министерство на финансите, посочи, че последните действия на САЩ съвпадат по време с предстоящата среща на върха между Тръмп и Си в Пекин.
Той обърна внимание, че мярката включва необичаен едномесечен гратисен период, в рамките на който другите субекти да прекратят отношенията си с Hengli. Това означава, че санкцията е обявена преди срещата на върха, но ще влезе в сила едва в края на май.
Според Мейзлиш определянето на Henlgi като санкциониран субект от страна на Министерството на финансите е „значимо, но не достатъчно“.

„Министерството на финансите се е насочило към поредния китайски чайник, но истинският лост за натиск е в ръцете на банките – те движат парите и са много по-тясно обвързани с китайската икономика и държавните предприятия“, каза той пред The Epoch Times.
Финансовите санкции са мощен инструмент, но анализаторите се разминават в оценките си за подходящия момент на тяхното прилагане.
Според Йе Яо-юан, професор по международни отношения в Университета „Св. Томас“ в Хюстън, все още не е дошло времето за сериозни действия от страна на САЩ.
Той посочи, че на Тръмп може да му трябват още няколко месеца, за да уреди войната с Иран, но постигнато мирно споразумение между Съединените щати и Иран вероятно ще бъде значителен удар за Китай. С лишаването от достъп до евтин ирански петрол развитието на изкуствения интелект в Китай и цялостната икономическа перспектива на страната ще бъдат отслабени от по-високите енергийни разходи, каза той. Междувременно по-големият контрол на САЩ върху цените на петрола ще даде на Тръмп допълнителен лост за удължаване на примирието с Китай относно редкоземните елементи.
Според Global Change Data Lab, неправителствена организация със седалище във Великобритания, около 20% от общото енергийно потребление на Китай идва от петрол.

В резултат на срещата между Тръмп и Си в Южна Корея през октомври 2025 г. Пекин се съгласи да замрази за една година контрола, който би забранил износа на каквито и да било редкоземни елементи, добити в Китай или произведени с китайска технология за преработка. Това условие се отнася за повечето редкоземни елементи в света.
Reuters съобщи, че китайските рафинерии получават отстъпка от около 10 долара на барел за ирански петрол. При 1,5 милиона барела на ден и отстъпка от 10 долара на барел, The Epoch Times изчислява годишните спестявания на Китай от ирански петрол на около 5 милиарда долара.
Т.нар. „чайници“ (малки независими рафинерии) представляват около една четвърт от рафиниращия капацитет на Китай. Според старши анализатора на суров петрол Сю Мую от Kpler, тези „чайници“ са под натиск да затворят, ако Пекин не предостави значителни субсидии, тъй като нарастващата цена на иранския петрол ги поставя в неблагоприятно положение.
Йе смята, че Вашингтон използва финансови санкции като лост в преговорите, но няма да предприеме сериозни действия, докато не постигне значително по-голяма независимост във веригата за доставки на редкоземни елементи. Той прогнозира, че този период ще бъде около пет до седем години.

Според него основната стойност на срещата между Доналд Тръмп и Си Дзинпин е да облекчи тревогата на глобалните пазари, че най-могъщите държави в света няма да станат напълно враждебни една към друга. В момента двете страни всъщност нямат повече пространство за преговори, за да се отклонят от схемата „чипове срещу редкоземни елементи“, добави той.
Въпреки това, засилващите се финансови санкции отварят нов прозорец за преговори за Вашингтон, според Ляо. По думите ѝ Съединените щати едва сега се подготвят. Пекин също знае, че истинската уязвимост не са „чайниците“, а китайските банки, каза тя.
















