Росатом, руската държавна корпорация за атомна енергия, вече строи пет нови реактора.
Руската държавна корпорация за атомна енергия „Росатом“ обяви на 15 септември, че планира да построи 38 нови ядрени реактора в цялата страна.
Изпълнителният директор на „Росатом“ Алексей Лихачов представи плана по време на 69-ата сесия на Генералната конференция на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) във Виена, Австрия.
МААЕ наблюдава атомната енергетика в световен мащаб и отчита пред Съвета за сигурност и Общото събрание на ООН.
Лихачов съобщи на конференцията, че руският президент Владимир Путин е поставил цел „делът на ядрената енергия в енергийния баланс на Русия да нарасне от днешните малко под 20% до 25% до 2045 година“.
„Съгласно генералния план за производство на електроенергия трябва да построим 38 ядрени енергоблока с голяма, средна и малка мощност в Русия“, каза той. „С други думи – да удвоим реакторния си парк.“
Според МААЕ Русия вече строи пет нови ядрени реактора.
Това са реакторите „Курск 2-1“ и „2-2“, които се изграждат в АЕЦ „Курск 2“ в Западна Русия, реакторите „Ленинград 2-3“ и „2-4“ в строеж в АЕЦ „Ленинград“ на южното крайбрежие на Финския залив, и реакторът „БРЕСТ-ОД-300“ – пилотна демонстрационна инсталация от четвърто поколение с оловно охлаждане на бързи неутрони, която се строи в Северск, Сибир.
„Постигнахме много досега, но предстои още много работа“, добави Лихачов. „По-конкретно – преходът към серийно строителство на АЕЦ и разработването на ядрени енергийни системи от IV поколение със затворен горивен цикъл.“
Той подчерта, че „Росатом“ се фокусира специално върху малките АЕЦ и че компанията е „готова да участва активно в разработването на приложими международни норми и разпоредби“ заедно с МААЕ.
По време на изявлението си Лихачов използва случая да критикува някои държави-членки на МААЕ за това, че „активно политизират въпроса със Запорожската АЕЦ в рамките на Агенцията“.
„Запорожска“ е руското наименование на Запорожие в Украйна, а тамошната АЕЦ е под контрола на Москва, откакто руските сили я превзеха в първите седмици на инвазията в Украйна през февруари 2022 г.
Киев и Москва многократно се обвиняваха взаимно в атаки срещу централата. Лихачов отново направи това по време на речта си във Виена, заявявайки пред конференцията, че „единствената реална заплаха за ЗАЕС и нейния персонал идва от безотговорните действия на киевските въоръжени сили, които почти ежедневно обстрелват инфраструктурата на ЗАЕС и спътниковия град Енергодар“.
Украинският представител на конференцията – министърът на енергетиката Светлана Гринчук, заяви, че „продължаващата окупация“ на централата от Москва създава „безпрецедентни рискове за ядрената безопасност и сигурност“.
„Непрекъснатите ракетни атаки, атаките с планиращи бомби и дронове нанесоха тежки щети на енергийната система и гражданската инфраструктура на Украйна, убиха цивилни и създават постоянни рискове за Украйна, Европа и глобалната рамка за мирно използване на ядрената енергия“, добави тя.
Гринчук заяви, че понастоящем централата функционира под заплаха, която надхвърля структурните и процедурните й възможности.
„След установяването на военен контрол върху Запорожската АЕЦ Руската федерация допусна системни и критично опасни нарушения в техническото функциониране на това ядрено съоръжение“, каза тя.
Гринчук призова държавите-членки на МААЕ да предприемат всички възможни мерки за осигуряване на „незабавни възстановителни работи“, като подчерта, че сегашните условия вече са „пряка предпоставка за ядрена авария“.
От началото на войната МААЕ следи ситуацията в централата. Според генералния директор на агенцията Рафаел Гроси са изпратени над 200 мисии с участието на близо 200 служители в атомните електроцентрали в Украйна.
МААЕ продължава да присъства на място във всички обекти, заяви Гроси на конференцията.
„Нашите служители активно подпомагат операторите в спазването на Седемте стълба на ядрената безопасност и сигурност и Петте принципа за защита на Запорожската АЕЦ, и редовно информираме международната общност за ситуацията във всеки обект“, каза Гроси.
