Фридрих Мерц активно подкрепя идеята за използване на замразените активи на Москва в ЕС за финансиране на военните усилия и възстановяването на Украйна
Германският канцлер Фридрих Мерц заяви на 28 ноември, че необходимостта от използване на замразените руски активи за финансиране на военните усилия на Украйна става „все по-неотложна“.
По време на пресконференция със словенския министър-председател Роберт Голоб в Берлин, Мерц добави, че се надява страните от Европейския съюз скоро да постигнат споразумение по въпроса.
„Смятам, че необходимостта да го направим става все по-неотложна“, каза Мерц.
„Украйна се нуждае от нашата подкрепа. Руските атаки се засилват. Зимата наближава, или по-точно – вече сме в зимата. В тази връзка се надявам да постигнем общо решение в рамките на Европейския съюз.“
Голоб споделя това мнение и заяви, че замразените активи „са най-мощното оръжие, с което ЕС разполага за постигане на мир в Украйна“, според словенското издание Delo.
Руски активи на стойност до 250 млрд. долара бяха замразени в ЕС, след като САЩ и техните съюзници забраниха транзакциите с централната банка и Министерството на финансите на Москва във връзка с руското нашествие в Украйна през февруари 2022 г.
Досега ЕС използва само лихвите, генерирани от блокираните руски активи.
В момента в рамките на ЕС се водят дискусии за намиране на начин за използване на замразените активи за допълнително финансиране на отбраната на Киев и възстановяването на страната, без директно конфискуване заради правни ограничения.
Конкретните подробности за използването на активите все още не са окончателни, но Мерц изложи идеите си за плана през септември, предлагайки ЕС да предостави на Украйна безлихвен заем от почти 140 млрд. евро.
Макар много в блока да подкрепиха идеята, други, включително Люксембург, Белгия и Унгария, както и организации като Европейската централна банка, изразиха опасения.
Основният противник е Белгия, където се намира Euroclear – доставчик на инфраструктурни услуги за финансовите пазари, която държи по-голямата част от замразените руски активи в ЕС.
Миналия месец белгийският министър-председател Барт де Вевер заяви, че ще остане против заема, докато не получи три гаранции от ЕС: пълно споделяне на риска; всяка държава-членка да помага при изплащането, ако парите трябва да бъдат върнати; и всички страни, които са замразили руски активи, да действат заедно.
На 27 ноември Financial Times съобщи, че де Вевер е изпратил писмо до председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, в което предупреждава, че прибързването с идеята може да провали всякакви мирни преговори.
„Прибързаното напредване с предложената схема за заем за репарации ще има като странична последица това, че ние като ЕС фактически ще възпрепятстваме постигането на евентуално мирно споразумение“, написа той.
Европейската комисията потвърди на 28 ноември, че е получила писмото на де Вевер и че се провеждат интензивни дискусии, включително с Белгия.
„Това са неизследвани води, затова е нормално да се задават въпроси и да се споделят опасения. Ние наистина правим всичко възможно да отговорим на тези опасения по задоволителен начин“, каза главният говорител на Комисията Паула Пиньо в отговор на въпрос дали Белгия се опитва да постави допълнителни условия преди да се съгласи със заема.
При обсъждането на въпросите, повдигнати от Белгия в Берлин, Мерц каза, че е разговарял с де Вевер и разбира опасенията му, но подчерта, че „използването на замразените руски активи е необходимо“, съобщи Delo.
Той също така заяви, че всяко решение за използване на активите трябва да бъде взето единодушно.
От своя страна Русия многократно е заявявала, че използването на каквито и да е от замразените й активи за финансиране на Украйна ще се счита за „кражба“ и намекна, че ще отговори по същия начин, ако ЕС се опита да продължи с плана си. Руската Дума прие резолюция на 20 ноември, призовавайки за действия срещу Белгия, Euroclear и „неприятелски настроени инвеститори“, ако активите бъдат използвани.
„Ройтерс“ допринесе за този материал.
