Съветът ще осъществява контрол над Националния комитет за управление на Газа, начело на който е бившият служител на Палестинската автономия Али Абдел Хамид Шаат
Кремъл потвърди на 19 януари, че руският президент Владимир Путин е получил покана да се присъедини към Съвета за мир в Газа на американския президент Доналд Тръмп.
„Президент Путин наистина получи предложение по дипломатически канали да се присъедини към този Съвет за мир. В момента разглеждаме всички детайли на предложението“, заяви говорителят на Кремъл Дмитрий Песков в отговор на въпрос по време на брифинг за медиите, съобщи руската държавна информационна агенция ТАСС.
„Надяваме се да се свържем с американската страна, за да изясним всички подробности.“
Съветът за мир, който ще бъде оглавен от Тръмп, е част от втората фаза на подкрепяното от САЩ споразумение за прекратяване на огъня между Израел и терористичната групировка „Хамас“, чиято цел е да сложи край на войната в Газа.
Съветът ще осъществява контрол над палестинския технократичен комитет, наречен Национален комитет за управление на Газа, начело на който е бившият служител на Палестинската автономия Али Абдел Хамид Шаат.
На 16 януари Тръмп обяви учредителните изпълнителни членове на съвета, сред които са държавният секретар Марко Рубио, специалният пратеник на САЩ Стив Уиткоф, зетят на Тръмп Джаред Кушнер, бившият британски премиер Тони Блеър, изпълнителният директор на частен инвестиционен фонд Марк Роуан, президентът на Групата на Световната банка Аджай Банга и съветникът по националната сигурност на САЩ Робърт Габриел.
Същия ден, в който Русия потвърди, че Путин е бил поканен да се присъедини към органа, близкият съюзник на Москва Беларус разкри, че президентът Александър Лукашенко също е получил подобна покана.
„Тръмп изпрати на Лукашенко писмо, в което предлага на Беларус да стане учредителен член на Съвета за мир – нова международна организация“, съобщи Министерството на външните работи на Беларус в X на 19 януари.
„Позицията на Беларус: готови сме да участваме в дейността на Съвета за мир, като отчитаме и се надяваме, че тази организация ще разшири обхвата и правомощията си далеч отвъд мандата, предложен в инициативата.“
Двете централноазиатски държави Казахстан и Узбекистан също потвърдиха, че са били поканени да се присъединят към съвета.
Други страни, които потвърдиха получаването на покана, са Австралия, Индия, Пакистан, Йордания, Парагвай, Аржентина, Виетнам и Унгария, но все още не е ясно дали ще се присъединят към съвета.
В писмо, изпратено до аржентинския президент Хавиер Милей, което Милей сподели в X, Тръмп заяви, че съветът ще се стреми да „затвърди мира в Близкия изток“ и „да предприеме смел нов подход за разрешаване на глобални конфликти“.
Милей заяви, че за него е чест да се присъедини към съвета като „учредителен член“ и благодари на Тръмп за поканата.
Австралийският премиер Антъни Албанизи заяви пред ABC Radio на 19 януари, че правителството му е получило поканата на Тръмп, но все още не е взело решение, според съобщение от кабинета му.
Унгария и Виетнам заявиха, че са приели поканите да се присъединят към съвета.
Белият дом обяви, че всеки от членовете ще бъде натоварен с управлението на „изграждането на управленски капацитет, регионалните отношения, възстановяването, привличането на инвестиции, мащабното финансиране и мобилизирането на капитал“ в ивицата Газа, което според администрацията е от жизненоважно значение за стабилността и дългосрочния успех на анклава.
Тръмп също така назначи изпълнителния директор на Института за мир „Споразуменията на Ибрахим“ Арие Лайтстоун и Джош Груенбаум за старши съветници, които да управляват ежедневната стратегия и дейност на съвета, и назначи Николай Младенов, български дипломат и бивш пратеник на ООН в Близкия изток, за върховен представител за ивицата Газа.
Администрацията обяви и отделен 11-членен изпълнителен борд, съставен от някои учредители и длъжностни лица от други страни, който ще подкрепя както технократичния комитет, така и офиса на Младенов.
Алдгра Фредли допринесе за този материал.
