Истинското образование започва не в класната стая, а у дома – там, където за първи път се пробуждат сетивата, въображението и любовта към истината у детето
Кога започва образованието? Когато детето за първи път прекрачи прага на детската градина? Или когато за първи път отвори книга? Или когато за първи път зададе важен въпрос? Бих казал, че то започва преди всички тези моменти, колкото и важни да са те. Образованието е отваряне на цялата личност към светлината на реалността, така че тялото, умът и душата да бъдат изпълнени със сиянието на битието. И тази светлина започва да блести – ставайки все по-ярка, като ранните сутрешни слънчеви лъчи – още в ранна детска възраст. Ето защо процесът на образованието започва много преди да бъде отворена първата учебна книга.
Нашият специализиран, механичен, конвейерен образователен модел ни е научил да мислим за образованието единствено като за учене от книги, технически знания и професионална подготовка, но то е много повече от това (въпреки че включва тези елементи). Истинското образование формира цялостната личност – от тялото през емоциите, паметта и въображението до интелекта – и това формиране започва в дома още в самото начало на живота.
Аристотел учи, че всяко знание започва от сетивата, и именно поради това първото ниво на образованието се осъществява чрез тялото и неговия непосредствен контакт със заобикалящия свят. Педагогът Джон Сеньор – позовавайки се на Аристотел и други традиционни мислители – очертава три основни етапа на образованието, които следват един след друг, макар и да се припокриват в голяма степен.
Първият етап е гимнастическият, в който учениците развиват физическите и сетивните си способности, настройват телата си към света и се учат да чуват, вкусват и виждат шума, ритъма и пулса на природата.
Вторият етап е поетичният – тук сетивните преживявания от първия етап разпалват въображението, което се развива чрез поезия, песен, танц, изкуство, митология и подобни, като насочва погледа нагоре – към великите дела от миналото и тайните на природата, като например звездите.
Третият етап е философският, където учениците се потапят най-дълбоко в абстрактното мислене и придобиването на мъдрост. Тя вече може да се изгради върху здравата основа, положена в първите два етапа – развитото тяло, изградените емоции, въображението и паметта.
Ученик и изследовател на Сеньор, отец Франсис Бетел, го изразява така в „Джон Сеньор и възстановяването на реализма“: „Гимнастиката започва с опит и завършва с наслада; поезията или музиката започват с наслада и завършват с удивление; философията започва с удивление и завършва с мъдрост.“ По думите на самия Сеньор, цитирани от Бетел, „първите два етапа на образованието позволяват на ума да се събуди“, за да се възползва истински от търсенето на мъдрост на най-високо ниво.
С оглед на тази рамка можем да разберем защо гимнастическият и поетичният етап на образованието започват много преди началото на формалното обучение и продължават да се проявяват – в и извън класната стая – през целия живот. Именно затова домашната среда, която предлагаме на децата си, е толкова важна – тя вече започва да оформя телата, сетивата, въображението и емоциите им. Както пише Бетел: „Именно тук [в дома] получаваме първите добри или лоши впечатления, които формират душата ни.“ За Сеньор е изключително важно да подхранваме умовете на децата със здравословни, красиви, благородни и възвисяващи сетивни стимули – от картините, които виждат, през музиката, която чуват, до предметите, които докосват с ръцете си.
Въпросът тогава е как да изградим домашна среда, която подкрепя здравословното развитие на детето в гимнастическия и поетичния аспект. За щастие, стъпките са прости и продиктувани от здравия разум, макар че е рядкост хората да подхождат към домашната среда с подобна целенасоченост.
Отец Бетел, опирайки се на идеите на Сеньор, дава някои насоки. На първо място, домът трябва да бъде близо до природата – ако не на село, то поне с достъп до природни пространства наблизо, като например парк. Той добавя: „Самият дом трябва да бъде от естествени материали, прост и привлекателен, с хармонични дървени мебели и ръчно изработени предмети.“ Хората се раждат с вродена близост към природата и естествените материали, а използването им в дома започва да възпитава у детето тази здрава връзка с творението.
Сеньор и Бетел също препоръчват да се живее сред животни и да се полагат грижи за тях – диви и домашни, – защото те събуждат у децата удивление, чувство за отговорност и радостта от общуването между живите същества.
Свободното време също трябва да се прекарва близо до природата и да има по-скоро активен, отколкото пасивен характер – разходки сред природата, рисуване, спорт, катерене по дървета, строене на крепости и прочее.
По същия начин въображението на малките деца трябва да бъде подхранвано с пълноценни истории, герои, детски стихчета и поеми – „градина от стихове“, в която те могат да се разхождат свободно, за да перифразираме заглавието на известната стихосбирка за деца на Робърт Луис Стивънсън.
Малко неща подхранват въображението и оформят светогледа на децата така дълбоко, както историите и изкуствата. В този свят малките деца могат да бъдат въведени съвсем естествено – достатъчно е родителите им да им четат на глас. Сеньор пише: „Дванадесетте години формално обучение по четене и съчиняване в съвременните училища са жалък заместител на навика към поезията и прозата, който може да се изгради само чрез четене на глас на най-доброто вечер след вечер… Най-доброто обучение по писане е доброто четене и добрият разговор.“
С други думи, Сеньор се застъпва за домашна среда, пропита с изкуство, занаяти, природа, истории, песни и други традиционни занимания.
Задачата на ранното детско образование не е сложна, макар че понякога е трудна. Тя се свежда до насочването на погледа на детето към първичните неща в живота – дървета, трева, птици, вода, музика, майки, бащи, семейство, герои, злодеи, смелост, любов, надежда – и до помагането му да открие доброто в тях. Да му покажем как да се наслади на сладкия, животворен нектар, който извира от творението – като чистия сок на кленовете в ранна пролет или лепкавия мед от кошерите на сънливите пчели в края на лятото.
Това е тиха и търпелива задача, която включва едновременно предпазване на детето от негативни влияния и отваряне към положителни. Добрият възпитател, особено в този ранен етап, е онзи възрастен, който отваря прозорците, за да влезе слънцето, и поддържа стъклата чисти, за да не се изкривява и замърсява светлината.
Но тъкмо тук възпитанието дори на съвсем малко дете се оказва най-трудно. То изисква своеобразно вътрешно преображение от страна на родителя или учителя. За да създаде физическа и духовна атмосфера на доброта и пълноценност, той трябва да се заеме с изкореняването на потенциални източници на замърсяване в собствения си живот – химикали, преработена храна, технологична зависимост, консуматорство, евтини развлечения и прочее.
Въпреки всички трудности, това е прекрасно призвание и дар – еднакво ценен за родителите, колкото и за децата. Защото в учудените очи на детето уморените очи на родителя могат да видят света отразен – може би по-ясно от всякога. А призивът да възпитаваме детето е винаги и призив да се самовъзпитаваме – в непрестанно завръщане към това, което наистина има значение.
