Острата вражда между технологичните милиардери произтича от твърденията, че Алтман е предал нестопанската мисия на компанията
Многогодишното противопоставяне между собственика на Tesla Илон Мъск и главния изпълнителен директор на OpenAI Сам Алтман ще бъде разгледано следващата седмица във федерален съд в Оукланд, Калифорния. Девет съдебни заседатели ще трябва да решат дали Алтман и останалите са предали основателската мисия на OpenAI – да бъде нестопанска лаборатория за изкуствен интелект в служба на общественото благо.
Изходът може да има огромно значение – не само за OpenAI, създателя на ChatGPT, чиято стойност в момента се оценява на 852 милиарда долара и който се готви за публично предлагане на акции, но и за по-широката, зашеметяващо рискована надпревара за развитие на изкуствения интелект и завладяване на търговския пазар.
Мъск, съосновател на OpenAI от 2015 г. и един от първите инвеститори, заведе дело срещу съоснователите Алтман и Грег Брокман. Твърди, че те са го измамили с десетки милиони долари чрез фалшивото обещание, че проектът ще остане с отворен код и без цел печалба – и ще служи като предпазен клапан срещу „сериозната заплаха“, която представлява движеното от печалба развитие на изкуствения общ интелект (AGI).
AGI обикновено се дефинира като хипотетичната точка, в която изкуственият интелект достига или надминава човешките когнитивни способности и започва да действа самостоятелно. Много експерти предупреждават, че това би представлявало екзистенциална заплаха за човечеството.
Мъск твърди, че Алтман и Брокман тайно са планирали да преобразуват организацията в търговска корпорация с подкрепата на Microsoft – основен инвеститор, на когото OpenAI е предоставила изключителен лиценз за своя флагмански продукт.
„Г-н Алтман накара OpenAI радикално да се отклони от първоначалната си мисия и утвърдената практика да предоставя технологиите и знанията си на обществото“, се твърди в съдебния иск на Мъск.
„Алтман постави примамката и закачи Мъск с показен алтруизъм, след което обърна сценария, когато технологията на нестопанската организация се доближи до AGI и печалбите се задаваха на хоризонта“, се казва още в иска.
OpenAI отвръща, че Мъск е бил съгласен с необходимостта от търговска структура за набиране на достатъчен капитал, но се оттеглил, когато останалите основатели отхвърлили идеята именно той да я ръководи.
„Воден от завист, от съжаление, че е напуснал OpenAI, и от желание да провали конкурентна компания за изкуствен интелект, Илон прекара години в тормозене на OpenAI чрез безпочвени съдебни дела и публични нападки“, написа компанията на официалния си уебсайт в текущия си коментар по случая.
Бурна история
През 2023 г. бордът на OpenAI уволни Алтман, заявявайки, че е изгубил доверие в него, тъй като той „не е бил последователно откровен“. Мъск твърди, че възстановяването му на поста само дни по-късно – след като мнозинството от членовете на борда подадоха оставки – е било организирано от Microsoft.
В отговора си на обвиненията в антиконкурентно поведение спрямо OpenAI, Microsoft заяви, че антитръстовите обвинения на Мъск са „лишени от доказателства“ и „нямат никакъв смисъл“.
Същата година Мъск основа xAI и пусна Grok в конкуренция с ChatGPT на OpenAI. През февруари 2025 г. той оглави враждебна, но неуспешна оферта за придобиване на активите на OpenAI за 97,4 милиарда долара. Според насрещните искове на OpenAI, това е „фиктивна оферта“, целяща да провали набирането на средства и планираното преструктуриране на компанията.
Процесът идва след години на все по-ожесточени разпри в X и в медиите около скъсването на отношенията между бившите партньори и последвалото им съперничество.
Той съвпада и с период, в който ръководството на Алтман е под засилено внимание – след разпускането на два екипа по безопасност в OpenAI, както и след твърдения, че е заблуждавал ръководители и членове на борда относно протоколите за безопасност и е демонстрирал „трайна склонност към лъжа“. Тези твърдения са документирани във вътрешна кореспонденция от главния учен на компанията Иля Суцкевер от 2023 г., а наскоро и в материал на списание New Yorker.
„През последните години културата и процесите, свързани с безопасността, отстъпиха място на лъскавите продукти“, написа Ян Лайке, бивш ръководител по безопасността в компанията, в публикация от 2024 г. в X, с която обяви напускането си.
OpenAI създаде търговско дъщерно дружество през 2019 г., а като част от преструктурирането си през 2025 г. прехвърли към него интелектуалната си собственост и служителите си. Фондацията – нестопанското й подразделение – запазва 26-процентен дял и „продължава да контролира“ корпорацията, според OpenAI.
Microsoft запазва 27-процентен дял в корпорацията.
Мъск настоява OpenAI да бъде върната към статут на нестопанска организация, да й бъдат присъдени обезщетения в размер на над 100 милиарда долара и Алтман и Брокман да бъдат отстранени от ръководните си постове.
Вътрешни документи
По времето на основаването на OpenAI през 2015 г., Алтман изразява сериозна загриженост, че свръхчовешкият машинен интелект представлява „най-голямата заплаха за оцеляването на човечеството“ – така поне се твърди в иска на Мъск.
Двамата се споразумяват да изградят лаборатория, способна да се конкурира с Google – тогава най-мощният играч в областта – но изцяло с отворен код и с филантропична насоченост, функционираща като противотежест на AGI, движен от комерсиални интереси.
През 2017 г. Брокман, Алтман и Суцкевер стигат до извода, че преминаването към търговски статут ще бъде необходимо условие за постигането на AGI. Мъск предлага проектът да остане нестопански, но да бъде обвързан с Tesla като нейна „дойна крава“.
Вътрешната кореспонденция от онзи период, разкрита в съдебни документи, хвърля светлина върху аргументите, които двете страни възнамеряват да изтъкнат около спорната хронология на решението за преструктуриране в търговска корпорация.
OpenAI твърди, че неспособността на Мъск да си спомни ключови разговори за бъдещето на компанията от 2017 г. може да се дължи на употребата на наркотици на фестивала „Бърнинг Ман“. Освен това компанията твърди, че връзката му с бившия член на борда Шивон Зилис е служила като негласен канал към компанията – включително в периода, когато бордът одобрявал инвестициите на Microsoft, за които Мъск сега твърди, че нарушават благотворителния тръст на OpenAI.
Междувременно Мъск твърди, че личните дигитални дневници на Брокман разкриват как той и Алтман са се сговорили да го заблуждават относно посоката на развитие на компанията, докато същевременно продължавали да приемат неговото финансиране.
В отговор на ултиматума на Мъск Алтман заявил, че остава „ентусиазиран“ по отношение на структурата на нестопанска организация.
Малко по-късно Брокман записал в дневника си, че преминаването към търговски статут вероятно ще доведе до „много неприятна борба“, че Суцкевер смята за неморално да изгонят Мъск и че версията на Мъск „основателно ще бъде, че в крайна сметка не сме били честни с него – че сме искали да продължим като търговска организация, просто без него.“ Така се казва в съдебните документи.
В друг запис, фигуриращ в съдебните документи, Брокман отбелязва: „Би било погрешно да му отнемем нестопанската организация. Да я превърнем в B Corp без него – това би било доста морално банкрутиране. Пък и той наистина не е идиот.“
Съдия Ивон Гонзалес Роджърс се позова на бележките на Брокман – които според нея могат да се тълкуват като умисъл за заблуда – в решението си от 15 януари, с което отхвърли искането на OpenAI за съкратено съдебно решение.
В публикация от 16 януари в X Брокман намекна, че името Мъск е селектирал информация от личния му дневник, като е извадил цитатите от контекста им.
„Илон и ние бяхме се съгласили, че следващата стъпка за мисията на OpenAI е преминаването към търговска структура. Контекстът показва, че тези откъси всъщност са били за това дали да приемем драконовските условия на Илон“, заяви Брокман.
Изкуствен общ интелект
През 2023 г. Мъск се присъедини към повече от 1000 изследователи и технологични лидери, подписали отворено писмо с призив за шестмесечен мораториум върху разработването на системи, по-мощни от ChatGPT-4. Алтман до голяма степен отхвърли писмото като „лишено от повечето технически нюанси“ и като „неподходящ начин“ за справяне с проблемите, свързани с безопасността.
Част от претенциите на Мъск се основават на твърдението, че GPT-4 (Generative Pre-Trained Transformer) вече е постигнал ранна форма на AGI.
„Той разсъждава по-добре от средностатистическия човек“, се посочва в съдебния иск.
В статия от 2023 г. изследователи на Microsoft съобщават, че GPT-4 е способен да решава нови и сложни задачи в широк спектър от области с резултати, „поразително близки до човешкото ниво“, и може „основателно да се разглежда като ранна, макар и все още непълна версия на система за AGI“.
OpenAI дефинира AGI като момента, в който изкуственият интелект ще „превъзхожда хората в по-голямата част от икономически значимата работа“.
В подкаст от 22 април Алтман и Брокман заявиха, че гледат на процеса като на възможност да представят своята версия на събитията.
„Мисля, че е лудост това, което прави“, каза Алтман за Мъск. „Но съм доволен, че можем да обясним всичко на света и да затворим тази страница.“
По въпросите за безопасността и бъдещето на човечеството Алтман заяви, че OpenAI все повече залага на „итеративно внедряване“ – подход, който той описа като „разбиране как да пускаме продукти, които стават все по-безопасни с нарастването на залога“.
С наближаването на прага на AGI обещанието на Алтман, че технологията ще създаде безпрецедентно богатство, ще победи болестите и ще донесе полза на цялото човечество, изглежда все по-далечно – особено за работещите в технологичния сектор.
Миналата седмица Meta обяви съкращаването на около 8 000 служители – около 10% от си персонал в глобален мащаб – и закриването на още 6 000 позиции, и това въпреки мащабните инвестиции в изкуствен интелект. За нуждите на обучението на своите AI системи компанията планира да внедри софтуер за проследяване на движенията на мишката и натискането на клавиши от служителите, съобщи Reuters.
Други големи технологични компании, сред които Microsoft и Amazon, също наскоро обявиха съкращения в условията на засилени инвестиции в изкуствен интелект.
От началото на годината досега са съкратени над 92 000 служители в технологичния сектор, сочат данните на сайта Layoffs.fyi.
Подборът на съдебните заседатели в процеса в Оукланд започна на 27 април.
