Брюксел защитава плана като „внимателно премерен“, докато Пекин предупреждава, че може да предприеме контрамерки
На 27 април китайският комунистически режим предупреди Европейския съюз, че ще предприеме „контрамерки“ във връзка с предложената индустриална стратегия „Произведено в Европа“, определяйки я като „институционална дискриминация“ срещу чуждестранни фирми.
Китайското министерство на търговията съобщи, че Пекин е изразил официална позиция и опасения пред Европейската комисия относно предложения Закон за ускоряване на индустрията (IAA).
„Китай счита, че законът налага множество ограничителни изисквания към чуждестранните инвестиции в четири ключови стратегически отрасъла: батерии, електромобили, фотоволтаика и критични суровини“, заяви министерството.
То допълни, че разпоредби като клаузите за „произход от ЕС“ в обществените поръчки и политиките за подкрепа представляват „сериозни инвестиционни бариери и институционална дискриминация“.
Министерството предупреди, че мерките може да нарушават правилата на Световната търговска организация (СТО), и добави, че „ако ЕС пренебрегне препоръките на Китай“, той „няма да има друг избор, освен да предприеме контрамерки и да защити твърдо законните права и интереси на китайските компании“.
В отговор говорителят на Европейската комисия Олоф Гил заяви пред Euronews на 27 април, че „предложенията на блока са внимателно премерени, за да постигнат определени по-широки икономически цели в интерес на нашите граждани“.
„Работим с нашите глобални партньори доколкото е възможно“, каза той. „Готови сме да се ангажираме в диалог и да чуем техните становища.“
През март Европейската комисия представи стратегията си за конкурентоспособност „Произведено в Европа“, известна като „Закон за ускоряване на индустрията“. Целта му е делът на производството в брутния вътрешен продукт на ЕС да нарасне от около 14% през 2024 г. до 20% до 2035 г.
Предложението на Комисията не споменава Китай изрично, а поставя условия в случаите, когато „една трета страна“ контролира повече от 40% от световния производствен капацитет.
Законът предвижда изисквания за проекти на стойност над 100 милиона евро в сектори, в които дадена страна притежава такова господстващо положение.
„Подобни инвестиции трябва да създават висококачествени работни места, да стимулират иновациите и растежа и да генерират реална добавена стойност в ЕС чрез трансфер на технологии и знания, както и чрез спазване на изискванията за местно съдържание“, заяви Европейската комисия в изявление от 4 март. „Те трябва също така да гарантират минимум 50% европейска заетост, като осигуряват, че предприятията и гражданите се възползват от достъпа до единния пазар наравно с инвеститорите.“
Европа остава един от най-големите производствени региони в света, но относителният й дял се е свил през последните две десетилетия, тъй като производството се измества към Азия, и по-специално към Китай.
От около 2001 г., когато Китай се присъединява към СТО, много европейски фирми прехвърлят там трудоемкото производство със средна добавена стойност, за да намалят разходите си.
Според историческите данни на Евростат делът на добавената стойност от преработвателната промишленост в икономиката на ЕС бележи трайна тенденция към намаляване.
През 1995 г. производството представлява около 19,6% от брутния вътрешен продукт на ЕС, а до 2015 г. този дял спада до около 15,9% – резултат от дългосрочното разрастване на услугите за сметка на индустрията.
Към средата на 2020-те години свиването продължава – данните на Световната банка показват, че през 2024 г. производството е представлявало около 14% от брутния вътрешен продукт на ЕС.
През 2024 г. Китай беше третият по големина износен партньор на ЕС (8,3%) и най-големият му вносен партньор (21,3%), съгласно европейската статистика.
На 24 април САЩ и ЕС подписаха меморандум за разбирателство за партньорство в областта на критичните минерали.
Макар и в него Китай да не е споменат изрично, документът е част от по-широките усилия на администрацията на Тръмп за сътрудничество със западните съюзници с цел намаляване на зависимостта от китайския режим в областта на критичните материали.
Китай контролира около 90% от световния капацитет за преработка, топене и разделяне на редкоземни материали, както и за производство на магнитни материали.
Държавният секретар на САЩ Марко Рубио заяви тогава, че споразумението отразява нарастващата загриженост на западните икономики относно концентрацията на веригите за доставки.
„Това ясно показва нарастващото осъзнаване и ангажираност в целия свят – особено сред нашите съюзници на Запад и в Европа – за важността на веригите за доставки и критичните минерали за просперитета на нашите икономики и за националната ни сигурност“, каза Рубио.
Той предупреди, че прекомерната концентрация на доставките в шепа страни представлява „неприемлив риск“.
„Нуждаем се от диверсификация на веригите си за доставки и на източниците, от които набавяме критични минерали“, каза той, като подчерта, че меморандумът „няма да остане просто лист хартия“, а ще бъде изпълнен с „реално съдържание чрез конкретни действия“.
