Брюксел се съгласи официално да открие процеса с разкъсваната от война държава, както и с Молдова, миналата седмица
Германският външен министър Йохан Вадефул заяви на 10 юни, че е оптимистично настроен преговорите за присъединяване на Украйна към Европейския съюз да започнат скоро.
Вадефул говори по време на съвместна пресконференция в Берлин с унгарския външен министър Анита Орбан.
Орбан заяви, че работи за организирането на среща между унгарския министър-председател Петер Мадяр и украинския президент Володимир Зеленски.
Мадяр, който съвсем наскоро пое кормилото в Будапеща, посочи, че предишните възражения на страната му срещу присъединяването на Украйна към блока може скоро да бъдат преодолени.
Новият унгарски лидер, победил националистическия си предшественик Виктор Орбан на изборите през април, заяви на 2 юни, че двете страни са постигнали споразумение относно правата на унгарското малцинство от 100 000 души в Украйна.
Виктор Орбан беше категорично против присъединяването на Украйна към блока и осъди предполагаемия план на ЕС за ускоряване на присъединяването на разкъсваната от война страна като „открита декларация за война срещу Унгария“.
Украйна настоява за членство в 27-членния ЕС след повече от четири години война.
Всички членки на ЕС се договориха да открият преговори с Украйна и Молдова по първия клъстер от въпроси в рамките на преговорите за присъединяване – това беше обявено миналата седмица.
Украинският министър-председател Юлия Свириденко нарече новината „фантастична“ в публикация в X от 4 юни.
„Ние сме с една крачка по-близо до членството в ЕС: стабилно вървим към целта си“, заяви тя.
Украйна е превърнала членството в стратегически приоритет, тъй като вижда в присъединяването към ЕС начин да се закотви по-здраво в европейските политически и икономически институции.
Киев се стреми към членство в ЕС от дълго време – за пръв път страната изрази тези стремежи още през 1993 г., само две години след разпадането на Съветския съюз и обявяването на украинската независимост.
Украйна официално кандидатства за членство през февруари 2022 г., само дни след като Русия ескалира продължаващия конфликт с пълномащабна инвазия.
Молдовският президент Мая Санду също приветства новината и заяви, че правителството ѝ е ангажирано с провеждането на реформите, изисквани от ЕС.
Всички 27 страни членки гласуваха за започване на преговори, поставяйки двете източноевропейски нации – и двете бивши съветски републики – с крачка по-близо до членство.
Присъединяването към ЕС е многогодишен процес, ръководен от изпълнителния орган на съюза – Европейската комисия (ЕК). Тя оценява изпълнението на 35 набора от критерии, включително финансови системи, прозрачност, земеделски регламенти и права като свобода на словото и вероизповеданието.
В момента десет страни водят преговори за присъединяване с ЕК. Според изпълнителния орган на ЕС блокът би могъл да приеме нови членове в рамките на четири години.
Сред другите страни, тръгнали по дългия път към членство, са Албания, Босна и Херцеговина, Грузия, Косово, Черна гора, Северна Македония, Сърбия и Турция.
Оптимизмът на Вадефул идва след като миналия месец германският канцлер Фридрих Мерц предложи на Киев нов статут на „асоциирана членка“, който би позволил на украински официални лица да участват в срещите на върха на ЕС и в министерски заседания, но без право на глас.
Предложението би създало междинен етап между статута на кандидат и пълното членство.
Германският лидер предложи членките на ЕС да се ангажират с прилагането на клаузата за взаимопомощ към Украйна „с цел осигуряване на реална гаранция за сигурност“.
Анализатори смятат, че подобен път към ЕС би могъл да помогне на Зеленски да представи пред украинците евентуално неизгодно мирно споразумение – особено ако страната не си върне контрола над всички загубени територии или не се присъедини към НАТО.
„Моето предложение отразява конкретното положение на Украйна – страна, която е във война“, написа Мерц. „То ще улесни текущите мирни преговори като част от едно договорено мирно решение.“
Той заяви, че това е „от съществено значение не само за сигурността на Украйна, но и за сигурността на целия континент“.
Мерц призова и ЕС да покаже готовността и способността си да приема нови членове. Това стана, докато лидерите на ЕС се срещнаха с колегите си от Западните Балкани, стремящи се да се присъединят към блока, на 5 юни.
„Европейският съюз трябва да покаже, че е способен и желае да се разширява – и именно това искаме да обсъдим тук“, заяви Мерц. „Разбира се, има цял набор от въпроси, на които трябва да отговорим заедно, но преди всичко трябва да е ясно, че тази част на Европа принадлежи към бъдещето на Европейския съюз.“
Рейчъл Робъртс, Евгения Филаминова и Ройтерс допринесоха за този материал.
