Почти две години след трагедията в Нови Сад сърбите гласуваха с най-високата избирателна активност от разпадането на Югославия насам
Студентската листа, израснала от протестното движение на сръбските студенти, печели предсрочните парламентарни избори в Сърбия на 25 октомври. По данни на Републиканската избирателна комисия (РИК) към сутринта на 26 октомври, при обработени около 97% от избирателните секции, листата получава 52,65% от гласовете. Листата „Александър Вучич – Обединена Сърбия“, водена от управляващата Сръбска прогресивна партия, събира 39,22%.
Още в изборната нощ Александър Вучич призна поражението: „Ясно е, че загубихме тези избори.“ Той заяви, че партията му ще уважи волята на избирателите. Така приключва управлението на Сръбската прогресивна партия, която е на власт от 2012 г.
Резултатите към момента
| Листа | Гласове | Дял |
|---|---|---|
| Студентска листа | 2 246 423 | 52,65% |
| „Александър Вучич – Обединена Сърбия“ | 1 673 241 | 39,22% |
| „Фактор на стабилността“ (Ивица Дачич) | 92 532 | 2,17% |
Данни на РИК от 8135 от общо 8392 секции, сутринта на 26 октомври
Независимата наблюдателска организация ЦРТА, която прави собствено преброяване на гласовете в представителна извадка от секции, дава 51,47% за Студентската листа и 40,42% за листата на Вучич.
Според прогнозата на агенциите „Ипсос“ и ЦеСИД разпределението на 250-те места в Народната скупщина ще бъде:
| Листа | Депутати |
|---|---|
| Студентска листа | 140 |
| „Александър Вучич – Обединена Сърбия“ | 103 |
| Съюз на войводинските унгарци | 3 |
| Албанска коалиция | 2 |
| Листа на Расим Ляич | 1 |
| Партия на демократичното действие на Санджак | 1 |
За самостоятелно управление са нужни 126 депутати, така че студентите могат да съставят правителство сами. Партията на Ивица Дачич, дългогодишен съюзник на Вучич, остава извън парламента.
Избирателната активност в преброените секции е 68,81% – най-високата на парламентарни избори от разпадането на Югославия през 1992 г. Право на глас имат 6 451 292 души. Окончателните резултати предстоят.
Изборният ден не мина без напрежение. ЦРТА съобщи за натиск върху избиратели или членове на изборните комисии в почти една трета от наблюдаваните секции. Ръководителят на делегацията на Европейския съюз в Сърбия изрази дълбока загриженост от насилието край някои избирателни секции. След обявяването на резултатите десетки хиляди души излязоха да празнуват по улиците на Белград и други градове.
Как започнаха протестите
На 1 ноември 2024 г. бетонната козирка над входа на току-що ремонтираната жп гара в Нови Сад се срути и уби 16 души. Мнозина свързаха трагедията с корупция при обществените поръчки за ремонта. Хората излязоха на улицата с искане виновните да понесат отговорност.
На 22 ноември 2024 г. студенти, които почитаха загиналите с минути мълчание, бяха нападнати пред Факултета по драматични изкуства в Белград. В отговор студентите спряха занятията и блокираха сградите на факултета си. Блокадите бързо обхванаха университетите в цялата страна, а след тях и много училища. Всеки ден в 11:52 ч. – часа на срутването – хората в много градове спираха движението за 16 минути мълчание, по една минута за всеки загинал.
Как се развиха протестите
Към протестите се присъединиха преподаватели, лекари, адвокати, земеделци и работници. На 28 януари 2025 г. министър-председателят Милош Вучевич подаде оставка. На 15 март 2025 г. в Белград се събра най-големият протест в съвременната история на Сърбия – по различни оценки между 275 000 и 325 000 души. През април правителството пое Джуро Мацут.
От май 2025 г. студентите настояваха за предсрочни избори. Вучич отказваше и наричаше протестиращите „блокадьори“. През лятото на 2025 г. протестите на няколко пъти завършиха със сблъсъци с полицията и с много ранени. Властите бяха критикувани в чужбина за действията си срещу протестиращите. В Пионирския парк в центъра на Белград поддръжници на Вучич държаха палатков лагер повече от година – след обявяването на резултатите събралите се хора го разглобиха.
Студентите събираха подписи за предсрочни избори, а на 23 май 2026 г. в Белград отново се събраха между 180 000 и 190 000 души според независимия „Архив на публичните събирания“. През юни 2026 г. Вучич обяви, че ще се оттегли от президентския пост. На 9 септември той разпусна парламента и насрочи изборите, а на 27 септември подаде оставка като президент, за да води листата на партията си като кандидат за министър-председател. Временно изпълняващ длъжността държавен глава е председателят на Народната скупщина Ана Бърнабич. Новият президент трябва да бъде избран до 27 декември.
Студентската листа събра кандидати, повечето от които без опит в политиката – лекари, учители, преподаватели. Начело на листата е Илия Сърданович. Някои от досегашните опозиционни партии не се явиха на изборите, а подкрепиха студентите.
Различни приоритети във външната политика
Вучич дълги години следваше политика на равновесие. Сърбия е кандидат за членство в ЕС, но не се присъедини към санкциите на ЕС срещу Русия и развиваше тесни връзки с Москва и Пекин. Белград не признава независимостта на Косово, но при посредничеството на ЕС подписа с Прищина няколко споразумения за нормализиране на отношенията.
Студентите поставиха на първо място вътрешните реформи: независим съд, борба с корупцията, прозрачни обществени поръчки и свободни медии. По някои външнополитически въпроси позициите им не се различават съществено от тези на Вучич:
- Европейски съюз. Членството не е сред 11-те основни точки на програмата им. Илия Сърданович заяви, че окончателното решение трябва да бъде взето на референдум, след обществен дебат и след затварянето на преговорните глави.
- Русия. Листата е по принцип против санкциите срещу Русия и изтъква зависимостта на Сърбия от руските енергийни доставки. В същото време смята, че трябва да се уважава териториалната цялост на държавите, „включително на Украйна“, и призовава за край на войната.
- Косово. Позицията на студентите се определя от Конституцията на Сърбия, според която Косово е част от страната. Те искат решение по мирен път и чрез диалог и обещават да не изоставят косовските сърби. Някои от кандидатите им предлагат да бъдат преразгледани споразуменията с Прищина, сключени при посредничеството на ЕС.
- Съседите. След победата Сърданович обеща, че Сърбия ще изгражда по-добри отношения със съседите си, включително с Хърватия, с която отношенията при Вучич бяха обтегнати.
Как реагираха в чужбина
Европейският съюз. Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и председателят на Европейския съвет Антониу Коща поздравиха Студентската листа в сходни послания. „Готови сме да подкрепим реформите в областта на върховенството на закона, свободата на медиите и борбата с корупцията“, написа фон дер Лайен, за да напредне Сърбия по пътя към ЕС. Еврокомисарят по разширяването Марта Кос написа: „Вратите на ЕС са отворени и сме готови да вървим напред заедно.“ Председателят на Европейския парламент Роберта Мецола отбеляза, че е „окуражаващо да се види рекордната избирателна активност в Сърбия“.
Русия. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков каза: „Признаваме резултатите от изборите, проведени в Сърбия. Високо ценим приноса на Вучич за развитието на двустранните ни отношения.“ Той изрази надежда, че новата власт ще поддържа конструктивни отношения с Москва, тъй като „сътрудничеството с Русия е в интерес на Сърбия“, и добави: „За танго са нужни двама.“
Украйна. Президентът Володимир Зеленски поздрави студентите и нарече изборите „нова глава в историята на страната и на нейния народ“. „Желаем на Сърбия успех, истинско развитие и сърдечни отношения с европейската общност“, написа той. Зеленски заяви, че Украйна е готова да разширява сътрудничеството, и благодари на Сърбия за уважението към украинския народ, към държавата и независимостта на Украйна.
Милорад Додик. Лидерът на босненските сърби, който по време на кампанията открито подкрепяше Вучич и прекара изборната нощ в централата на неговата партия, също поздрави победителите: „Честитя на Студентската листа за победата. Република Сръбска и Сърбия продължават заедно. Най-близо и в най-добри отношения. Защото сърбите от двете страни на Дрина са един народ и така ще остане.“ Додик добави, че „гласът на народа е глас Божи“. Той благодари на Вучич за подкрепата за Република Сръбска през годините.
Косовските сърби. Партията „Сръбска листа“, която представлява повечето сърби в Косово и е близка до Вучич, до сутринта на 26 октомври не беше коментирала резултатите. Сърбите от Косово гласуваха различно от останалата част от страната: 71,63% от тях подкрепиха листата на Вучич, а 21,09% – Студентската листа. В четирите северни общини с преобладаващо сръбско население студентите получават почти една трета от гласовете – 30,67%.
Северна Македония. Премиерът Християн Мицкоски, лидер на ВМРО-ДПМНЕ, до сутринта на 26 октомври не беше коментирал публично изборите. От неговото правителство поздравления изпрати министърът на външните работи Тимчо Муцунски: „Искрени поздравления на гражданите на Сърбия за успешно проведените парламентарни избори.“ Той пожела успех на победителите и увери, че Скопие ще продължи да задълбочава приятелството и добросъседството със Сърбия. Президентът Гордана Силяновска-Давкова поздрави сърбите за „демократичната зрялост“, показана с мирното предаване на властта.
Лидерът на опозиционния Социалдемократически съюз на Македония (СДСМ) Венко Филипче нарече изборите исторически и ги свърза с македонската политика: „Падна Орбан. Падна Вучич. Всички знаем кой е следващият.“
От албанските партии в Северна Македония реагира коалицията „Влен“, която участва в управлението заедно с ВМРО-ДПМНЕ. Тя приветства политическата промяна в Сърбия, поздрави Албанската коалиция от Прешевската долина за спечелените места в парламента и изрази очакване новото правителство в Белград да зачита правата на тамошните албанци. Един от лидерите на „Влен“, Изет Меджити, коментира: „Демокрацията живее чрез смяната на властта и отговорността. Политиците не са собственици на държавата.“ Демократичният съюз за интеграция на Али Ахмети засега не е коментирал резултатите.
