„Прославянето на военни престъпници няма място в държава членка на ЕС, нито в страна кандидатка“, каза еврокомисарят по разширяването Марта Кос
Хърватският министър-председател Андрей Пленкович каза на 31 август, че ако Сърбия организира държавно погребение за осъдения военнопрестъпник Ратко Младич – който почина миналата седмица – това би могло да затвори вратите за присъединяването на Белград към Европейския съюз.
Младич беше осъден на доживотен затвор през 2017 г., след като беше признат за виновен за геноцид в Сребреница – където бяха убити 8 000 босненски мюсюлмански мъже и момчета – за престъпления срещу човечеството и за военни престъпления, извършени по време на войната в Босна през 1992–95 г.
Той почина под стража на Организацията на обединените нации в Хага, Нидерландия, на 27 август на 83-годишна възраст.
На 28 август сръбският министър на правосъдието Ненад Вуич намекна, че за Младич ще да бъде предложено държавно погребение.
„Със сигурност генерал Младич ще получи всички военни и държавни почести, които му се полагат, що се отнася до държавата“, каза Вуич пред сръбската телевизия K1.
Пленкович, говорейки в кулоарите на Бледския стратегически форум в Словения на 31 август, каза, че разбира, че Сърбия все още не е взела окончателно решение за погребението на Младич, но добави, че ако му отдадат пълни държавни почести, това няма да помогне на шансовете на Белград да се присъедини към ЕС, в който Хърватия вече е член.
„Все едно сами си затварят вратите към Европейския съюз“, каза Пленкович, според хърватската държавна медия HRT.
Освен за престъпленията, които извърши срещу мюсюлманското население на Босна, Младич носеше отговорност и за престъпления срещу босненските хървати и беше командир в Книн – град в Хърватия с мнозинство от босненски сърби, който се опита да се отдели.
Еврокомисар предупреждава Белград
На 1 септември еврокомисарят по разширяването Марта Кос, говорейки на същата среща на върха в Словения, също предупреди Сърбия да не отдава почести на Младич.
„Прославянето на военни престъпници няма място … в държава членка на ЕС, нито в страна кандидатка“, каза Кос, според германската информационна агенция DPA. „Надявам се, че правителството в Белград е наясно какво е заложено на карта.“
Сръбският президент Александър Вучич критикува на 28 август съда за военни престъпления за това, че е отхвърлил молбата на Младич от миналия месец да бъде освободен, за да може да умре в Сърбия.
„Сега видяхме, че Хага искаше смъртта на Младич зад решетките“, каза Вучич. „Не позволиха на генерала да умре в Сърбия, където искаше да умре. Това е нецивилизовано поведение, без прецедент и без оправдание.“
Вучич, бивш националист, който беше министър при бившия сръбски президент Слободан Милошевич – починал от сърдечен удар през март 2006 г., преди да има решение по делото му за геноцид – се стремеше към присъединяване към ЕС, но поддържаше добри отношения и с Русия, и с Китай.
Той също каза, че властите на ООН в Хага не са предоставили никаква информация за това кога тялото ще бъде върнато в Белград.
„Не сме получили нищо от Хага“, каза Вучич пред репортери и добави, че сръбското правителство иска да организира достойно погребение за Младич.
На 20 август Вучич свика предсрочни избори за октомври.
Младич е сравнен с Хитлер
Американският конгресмен Джо Уилсън (републиканец от Южна Каролина) също се присъедини към възмущението в Хърватия и Босна и Херцеговина заради възможността Сърбия да почете Младич.
„Недопустимо е Вучич да планира да погребе военнопрестъпника Младич с почести“, написа Уилсън в публикация в X от 31 август. „Това е все едно Германия да отдаде държавни почести на Хитлер.“
Югославия, социалистическа държава, съставена от множество етноси, се разпадна през 90-те години, когато първо Словения, а след това и Хърватия се отделиха, за да станат независими държави.
Босна и Херцеговина, която представлява смесица от етнически сърби, хървати и босненски мюсюлмани, беше погълната от гражданска война между 1992 и 1995 г., по време на която Младич, като военен лидер, и политическият му съюзник Радован Караджич извършваха етническо прочистване, особено срещу босненците.
Войната отне живота на 100 000 души от всички страни и приключи с Дейтънските мирни споразумения, които разделят страната на Република Сръбска – сръбската етническа република – и Федерация Босна и Херцеговина, населена предимно с мюсюлмани и хървати.
Словения и Хърватия се присъединиха към ЕС съответно през 2004 и 2013 г., а още четири бивши югославски републики получиха статут на кандидатки за ЕС – Босна и Херцеговина, Сърбия, Черна гора и Северна Македония – както и Косово, което не съществуваше като отделна държава през 90-те години.
През декември 2025 г., след срещата на върха за Западните Балкани, председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен похвали икономическия потенциал на региона и каза, че шест милиарда евро са били инвестирани чрез безвъзмездни средства от ЕС.
„Тези инвестиции правят региона по-конкурентоспособен и по-добре свързан с нашия Единен пазар“, каза фон дер Лайен в изявление.
„Да вземем ИИ: ние създаваме мрежа от фабрики за ИИ в целия ЕС и ги отваряме за Западните Балкани, с антени на фабрики за ИИ в Сърбия и Северна Македония.“
Но осем държави от ЕС – Хърватия, България, Естония, Литва, Латвия, Белгия, Швеция и Нидерландия – официално се противопоставят на присъединяването на Сърбия към блока.
Ройтерс допринесе за този материал.
