„Бих искал публиката да усети не само красотата на музиката, а нейната дълбочина – човешките емоции, изборите и последствията от тях. „Евгений Онегин“ не е спектакъл на външно действие, а на вътрешни състояния.“
На 23 март от 19:00 часа в зала „Опера“ в рамките на 65-тото идание на Международния фестивал „Мартенски музикални дни“, Държавна опера – Русе представя премиера на операта „Евгени Онегин“ от Пьотър Илич Чайковски. Спектакълът ще представлява възстановка на постановката от 1956 г., с която е открита сградата на Русенската опера, отдавайки почит на богатата традиция и културната памет на оперното изкуство в Русе.
В навечерието на премиерата на „Евгений Онегин“ Държавна опера – Русе разговаря с диригента на постановката – маестро Григор Паликаров – за онези невидими пластове в музиката на Пьотр Илич Чайковски, които превръщат една опера в дълбоко лична изповед.
Маестро Григор Паликаров е един от най-известните български диригенти, завършил е Националната музикална академия “Панчо Владигеров“ с магистърски степени в четири специалности: композиция при проф. Тъпков, оперно-симфонично дирижиране при проф. Казанджиев, хорово дирижиране при проф. Стоян Кралев и пиано при доц. Красимир Тасков. Специализирал е при проф. Ерих Урбанер от Виенската консерватория. Печелил е награди за композиция на конкурсите А. Русел, „Музиката и земята“, както и награда на името на Алфред Шнитке от фондация Белгия в Брюксел и с ансамбъл „Нов тон“- Виена.
Награден е с най-високото музикално отличие „Кристална лира“ за премиерата на „Дон Кихот“ в Националната опера. От сезон 2005/2006г. е главен художествен ръководител и диригент на Симфонично-оперетно дружество “М-ро Г. Атанасов” – гр. Пазарджик.
Към настоящия момент е главен диригент и на Държавна опера – Пловдив, също така и постоянен гост-диригент на Държавна опера – Варна.
Предаваме интервюто на Държавна опера Русе с Маестро Паликаров – разговор за музиката като преживяване, а не просто като спектакъл, за баланса между интимността и симфоничното звучене, за работата със солистите и за онова, което остава „между нотите“.
„Евгений Онегин“ често е определяна от самия Чайковски като „лирически сцени“, а не като традиционна опера. Като диригент, как намирате баланса между интимната психологическа изповед на героите и голямото симфонично дихание на оркестъра?
Балансът всъщност е заложен още в самата партитура. Чайковски много точно е определил творбата като „лирически сцени“, защото драматургията се корени преди всичко в чувствата на героите. Реално, ако изключим дуела, действието е минимално – всичко се случва вътре в тях.
Симфонизмът на Чайковски е изключително органично вплетен във вокалните линии. Оркестърът не доминира, а диша заедно с певците. Най-голямото предизвикателство е тази хомогенизация – всичко да се превърне в една обща, жива материя. Това изисква време, защото не става дума просто за научаване на партиите, а за изграждане на общо звучене и дълбочина.
В центъра на операта стоят теми като пропуснатия шанс, съзряването и цената на късното прозрение. Когато работите върху партитурата на Чайковски, откривате ли в нея нови философски пластове, които променят начина, по който изграждате музикалната драматургия?
Всеки път, когато се връщам към тази партитура, откривам нови неща. Това е естествен процес – ако диригентът не намира нищо ново, значи самият той не се е развил.
Промените не са толкова в основната драматургия, която е много ясно изградена от Чайковски, а по-скоро в детайлите – в нюансите, в малките акценти, в различната драматургична „сянка“ на определени моменти. Най-важното остава да бъдеш честен към нотния текст и да следваш това, което композиторът е написал, без излишни отклонения.
„Евгений Онегин“ изисква изключително фина психологическа игра от солистите. Каква е ролята на диригента в този процес – повече водач, партньор в диалога или още нещо?
Ролята на диригента е всичко това едновременно. Той е и водач, и партньор, но преди всичко е обединител.
Диригентът трябва ясно да комуникира с певците – да обясни какво търси като изразителност, какъв контекст, какви темпа, какви паузи. Особено важно е текстът – Чайковски е бил изключително внимателен към връзката между музика и слово.
В крайна сметка всеки изпълнител е индивидуалност със своя интерпретация, а задачата на диригента е да събере всички тези емоции в едно общо цяло, което да въздейства като един организъм.
Чайковски създава музика, в която руската душевност и европейската музикална традиция се преплитат. Къде според Вас се намира емоционалното ядро на тази партитура?
Емоционалното ядро е именно в това съчетание. Чайковски използва формите на западноевропейската класика и романтизъм като структурен „скелет“, върху който изгражда своята изключително богата руска мелодика.
Тези два пласта не си противоречат – напротив, те са напълно хомогенни. От една страна имаме руската емоционалност и мелодичност, а от друга – строгата логика на формата.
За диригента е ключово да мисли музиката в перспектива – да проектира развитието ѝ далеч напред, а не да се фиксира само в красивия момент. Музиката е изкуство във времето и смисълът ѝ е в цялостното движение от начало до край.
В спектакъла участват солисти, хор, балет и оркестър на Русенската опера. Кое е най-голямото предизвикателство за Вас при изграждането на общото музикално и драматургично дишане между всички тези елементи?
Най-голямото предизвикателство е времето за репетиции и постигането на истинско качество.
Когато има добри солисти, хор, оркестър и балет – какъвто е случаят с Русенската опера – основният въпрос е как всичко това да се превърне в единен организъм. Това става само чрез системна, методична работа.
Работим стъпка по стъпка, педантично, за да изградим общо дишане. С достатъчно опит и с подкрепата на целия екип е възможно да се стигне до убедителен и въздействащ резултат.
Ако трябва да отправите послание към публиката преди премиерата – какво бихте искали зрителите да „чуят“ отвъд красивата музика на Пьотр Илич Чайковски?
Бих искал публиката да усети не само красотата на музиката, а нейната дълбочина – човешките емоции, изборите и последствията от тях. „Евгений Онегин“ не е спектакъл на външно действие, а на вътрешни състояния.
Ако зрителят си тръгне с усещането за тази вътрешна истина и с размисъл за пропуснатите възможности и цената на времето – тогава музиката е достигнала отвъд звука.
Операта „Евгени Онегин“ ще бъде представена от хор, балет и оркестър на Държавна опера – Русе с
ПОСТАНОВАЧЕН ЕКИП:
- Диригент – Григор Паликаров
- Режисьор – Пламен Бейков
- Сценография – Цанко Димитров Войнов
- Възстановка – Виолета Радкова, Еслица Попова, Нина Лишовска, Радослав Радославов
- Костюми – Ани Хаджимишева
- Възстановка – Яна Дворецка
- Диригент на хора – Стелияна Димитрова-Хернани
- Асистент-диригент – Велислава Скрильова
- Хореограф – Наталия Осипова
- Концертмайстор – Тамара Лазарова
- Помощник-диригент – Велислава Скрильова
ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА И ИЗПЪЛНИТЕЛИ:
- Ларина, помешчица – Петя Цонева
- Татяна, нейна дъщеря – Таня Иванова, гост, Цветелина Василева, Теодора Чукурска
- Олга, дъщеря на Ларина – Глория Пенчева
- Филипевна, бавачка на Олга и Татяна – Андреана Николова
- Евгений Онегин – Михаил Мотайленко, гост
- Ленски – Борис Луков, Иван Пенчев, Петър Костов, Богдан Лупеа
- Княз Гремин, виден генерал – Момчил Миланов, Деян Костадинов
- Ротен командир – Деян Костадинов
- Зарецки, помешчик – Стоян Стоянджов
- Трике, французин – Иван Пенчев, Богдан Лупеа
- Гийо, лакей на Онегин – Стилян Цветков
„Евгений Онегин“ е една от най-известните и обичани творби на руския композитор Пьотр Илич Чайковски. Либретото на операта, по едноименния роман в стихове на Александър Пушкин, е написано от самия композитор в съавторство с Константин Шиловски. Самият Чайковски определя произведението като „лирически сцени“, замислени преди всичко за млади изпълнители и за дълбоко психологическо пресъздаване на образите.
Композиторът завършва операта през 1878 г., а първото ѝ поставяне на сцена е през 1879 г. в Москва, в „Малий театър“. Премиерата на сцената на „Болшой театър“ се състои през 1881 г. През 1958 г. е заснет и филм-опера с участието на изявени солисти на „Болшой театър“, който допринася за още по-широката популярност на творбата.
И днес „Евгений Онегин“ е неотменна част от репертоара на водещите оперни театри по света, с многобройни аудио- и видеозаписи в изпълнение на едни от най-изявените солисти и диригенти на нашето време.
Билети за премиерата на операта „Евгени Онегин“ на 23 март от 19:00 часа в Държавна опера – Русе можете да закупите на каса „Опера“ и онлайн на www.ruseopera.com.
