Нова балистична експертиза и църковни свидетелства сочат Никола Обретенов като предполагаем извършител
На фона на предстоящата 150-годишнина от гибелта на Христо Ботев, Национална комисия за обследване на истината представи нови доказателства, които поставят под съмнение утвърдената историческа версия за смъртта на поета и революционер. По време на пресконференция в София, председателят на комисията Иван Тренев, заедно с криминалиста Иван Савов и адвокат Нина Ламбова, изложиха аргументи в подкрепа на алтернативна теза – че Ботев е убит не от османски куршум, а от свой съратник.
Официалната историческа позиция, утвърдена от БАН през 50-те години на XX век, гласи, че Ботев е загинал вечерта на 20 май 1876 г. в местността Йолковица, прострелян от голямо разстояние от черкезки или османски стрелец. Според участниците в комисията обаче тази версия се базира основно на показанията на Никола Обретенов, дадени десетилетия след събитията и белязани от съществени противоречия.
„Историята не е съдебна зала, но обществото има право на истина, основана на доказателства“, подчерта адвокат Нина Ламбова. Тя постави под въпрос надеждността на свидетелските разкази на Обретенов и обърна внимание на логическите несъответствия в описанията му, включително липсата на ясна реакция от страна на очевидците и разминавания в детайлите за мястото и обстоятелствата на стрелбата.
Криминалистът Иван Савов представи балистичен анализ, според който вероятността Ботев да е улучен от дистанция над 300 метра в тъмни условия и пресечен терен е „практически нищожна“. По думите му оръжията, използвани от османските части по това време, не позволяват точен изстрел при подобни условия. Анализът сочи, че раната е била в областта на гърдите, което предполага стрелба от значително по-близко разстояние.
Комисията изтъкна и възможни вътрешни конфликти в четата като мотив за убийството. Според представените данни, напрежение е възникнало около липсата на очаквана подкрепа и изчезването на значителна сума средства, предназначени за въоръжение. Иван Тренев заяви, че при евентуално отстъпление към Сърбия отговорните за липсите са щели да бъдат изправени пред военен съд.
Сред представените доказателства са два ръкописа с църковен произход, които според комисията съдържат сведения за изповед на Никола Обретенов пред митрополит Михаил Доростолски-Русенски. В тях се твърди, че Обретенов е признал за убийството на Ботев – информация, която според Иван Тренев е била пазена в тайна повече от век.
Тези твърдения обаче предизвикаха остри реакции. Историкът Радостин Христов постави под съмнение както компетентността на комисията, така и достоверността на представените източници, определяйки ги като „мемоарни“ и с ниска историческа стойност. Последва напрегнат спор, в който двете страни си отправиха взаимни обвинения в непрофесионализъм и манипулация.
Въпреки противоречията, от комисията настояват, че въпросът за смъртта на Христо Ботев остава открит и изисква ново, безпристрастно изследване. Според тях разкриването на истината не омаловажава ролята на Ботев в българската история, а напротив – отдава дължимото на неговата личност и дело.
