Балинт Руф, който ще оглави кабинета на новия унгарски министър-председател, заяви на 22 април, че „всичко е било скрито под килима“
Новото унгарско правителство ще разсекрети изцяло досиетата на тайната полиция от комунистическата епоха, съобщи на 22 април високопоставен служител от новата администрация.
Центристко-дясната партия „Тиса“, начело с Петер Магяр, победи на 12 април дългогодишния премиер Виктор Орбан и неговия алианс „Фидес-КДНП“.
Магяр предстои да встъпи в длъжност като министър-председател на 9 май. На 22 април той потвърди, че номинира адвоката и политически консултант Балинт Руф за ръководител на кабинета си.
Руф заяви пред новинарския сайт Valasz Online, че разсекретяването на досиетата на тайната полиция ще е сред приоритетите на новото правителство. Гражданите ще имат достъп до собствените си досиета, но не и до материали, засягащи трети лица, включително бивши агенти-доносници.
„От първия ден министерството ще работи досиетата на тайната полиция да бъдат направени публични възможно най-бързо и с възможно най-малко заличавания“, каза Руф.
Пред Valasz Руф заяви, че новото правителство иска да се поучи „от грешките на прехода от 1990 г.“ и от това, което той нарече „погрешни стъпки“, допуснати след като Орбан поема властта през 2010 г., с цел изграждане на „функционираща, хуманна и нормална държава“.
След като съветските танкове смазват антикомунистическото въстание в Будапеща през 1956 г., подкрепяният от Москва режим на Янош Кадар реорганизира унгарския апарат за сигурност към Министерството на вътрешните работи.
Този апарат е разпуснат с рухването на комунистическия режим през 1990 г.
Руф заяви, че досега не е било възможно да се разследват престъпленията на режима на Кадар, тъй като през 90-те години „всичко е било заметено под килима“.
„Това е задача за историците, но аз ще се погрижа следващото правителство да осигури необходимата рамка – тоест да създаде условия за изследвания без политически натиск“, каза Руф.
За разлика от Полша, Чехия или бивша Източна Германия, имената на агентите и доносниците на тайната полиция от комунистическата епоха в Унгария така и не са разкрити публично, въпреки че медиите периодично публикуват нови разкрития и обвинения.
Магяр беше избран с предизборна платформа, насочена към подобряване на отношенията с Европейския съюз – включително отблокирането на замразени европейски средства за милиарди евро – и към промяна в позицията по украинския конфликт. При Орбан Унгария поддържаше топли отношения с руския президент Владимир Путин и редовно влизаше в сблъсък с украинския президент Володимир Зеленски.
Унгарски официални лица съобщиха на 22 април, че руският петрол отново потече по нефтопровода „Дружба“ след прекъсване от няколко месеца.
Преди това Унгария наложи вето на заем от ЕС за Киев в размер на 90 милиарда евро, като правителството на Орбан обвини Украйна, че умишлено саботира доставките на петрол.
През март унгарската полиция задържа седем украински граждани – сред тях бивш разузнавач – по подозрение в пране на пари и конфискува два бронирани автомобила с 80 милиона долара в брой и злато на стойност 1,5 милиона долара.
Това предизвика размяна на остри обвинения в социалните мрежи между Будапеща и Киев.
„Става въпрос за това, че Унгария взема заложници и краде пари. … Това е държавен тероризъм и рекет“, написа украинският външен министър Андрий Сибиха в публикация в X.
Ройтерс допринесе за този материал.
