Равенството при гласуването се счита за поражение съгласно правилата на Камарата, което блокира последната резолюция, внесена от демократите

В четвъртък Камарата на представителите на САЩ не успя да приеме с минимална разлика мярка, целяща да ограничи военните правомощия на президента Доналд Тръмп.

Гласуването завърши с равенство 212-212 по резолюция за военните правомощия, внесена от конгресмена Джош Готхаймер (Д-Н.Дж.), която би задължила Тръмп да изтегли американските сили от военните действия срещу Иран, освен ако Конгресът официално не разреши продължаването на конфликта. Тъй като за приемането беше необходимо обикновено мнозинство, равенството се равняваше на поражение.

Резолюцията би наложила Конгресът да одобри участието на САЩ в конфликта, който започна с израелски и американски удари по ирански цели в края на февруари.

Трима републиканци се разграничиха от партията си и гласуваха за мярката – конгресмените Том Барет (Р-Мичиган), Брайън Фицпатрик (Р-Пенсилвания) и Томас Маси (Р-Кентъки). Единственият демократ, гласувал против, беше конгресменът Джаред Голдън (Д-Мейн). Конгресменът Уорън Дейвидсън (Р-Охайо), който беше подкрепил резолюцията през март, а през април гласува „присъстващ“, в четвъртък гласува с „не“.

Гласуването в четвъртък беше третото по резолюция за военните правомощия срещу Иран, като всеки следващ резултат ставаше все по-оспорван. Първото, през март, се провали с 212-219; второто, през април, не беше прието с 213-214.

Гласуването в Камарата на представителите се проведе ден след като и Сенатът регистрира рекордно оспорван резултат.

В сряда Сенатът отхвърли съпътстваща резолюция с 49 гласа „за“ срещу 50 „против“ – най-оспорваното гласуване за военни правомощия в горната камара до момента.

Мярката, предложена от сенатора Джеф Мъркли (Д-Орегон), получи най-широка републиканска подкрепа досега: сенаторите Лиза Мърковски (Р-Аляска), Ранд Пол (Р-Кентъки) и Сюзън Колинс (Р-Мейн) гласуваха в нейна полза. Единственият демократ, гласувал против приемането на законопроекта, беше сенаторът Джон Фетерман (Д-Пенсилвания). От началото на конфликта Сенатът вече е отхвърлил резолюции за военни правомощия срещу Иран седем пъти поред.

Държавният секретар Марко Рубио отново изрази позицията на администрацията.

„Законът за военните правомощия е 100% неконституционен“, заяви Рубио пред журналисти на 6 май, като добави, че всеки президент след приемането на закона през 1973 г. е заемал същото становище.

Правният аргумент на Белия дом се основава на писмо от 1 май, което Тръмп изпрати до Конгреса, обявявайки края на конфликта.

„На 7 април 2026 г. разпоредих двуседмично примирие. Оттогава примирието беше удължено. От 7 април 2026 г. не е имало престрелки между силите на Съединените щати и Иран. Военните действия, започнали на 28 февруари 2026 г., са приключили“, се посочва в писмото.

Писмото пристигна точно на 60-дневния краен срок, предвиден в Резолюцията за военните правомощия от 1973 г. – моментът, в който законът изисква от президента или да прекрати военните действия, или да получи разрешение от Конгреса.

Конфликтът започна на 28 февруари, когато американски и израелски сили нанасят удари срещу Иран. Операцията, наречена от САЩ „Епична ярост“, е насочена срещу ирански ядрени обекти и води до смъртта на иранския върховен лидер Али Хаменеи и други висши ирански служители. Тръмп официално уведоми Конгреса на 2 март, че американските сили са встъпили в бойни действия, с което задейства 60-дневния законоустановен срок по Резолюцията за военните правомощия от 1973 г.

Законът от 1973 г. гласи, че президентът „е длъжен да прекрати всякакво използване на въоръжените сили на САЩ… освен ако Конгресът не е обявил война или не е приел изрично разрешение за такова използване на въоръжените сили на САЩ“ в рамките на 60 дни от уведомяването на Конгреса за военните действия.

Ройтерс допринесе за тази публикация.