Разговор с човек, който се е преборил със зависимостта от алкохола, потвърждавайки, че понятието „бивш алкохолик“ съществува
Алкохолизмът отдавна е престанал да бъде личен проблем, скрит зад затворени врати – тих, но разрушителен, социално приемлив, но дълбоко пагубен. В свят, в който стресът, самотата и несигурността се превръщат в ежедневие, зависимостите – не само към алкохола, но и към други вещества и поведения – намират благоприятна почва да се разрастват.
И все пак, отвъд статистиката и мрачните прогнози, стоят човешките истории – на падения, борба и възстановяване. В този разговор се срещаме с човек, който е преборил зависимостта от алкохола и е намерил път обратно към живота. Неговият опит поставя надеждата в реализираното понятие „бивш алкохолик“ и отваря важен диалог: възможно ли е истинско излекуване от болестта алкохолизъм и как можем да излезем от затворения кръг на зависимостта, преди тя да започне да ни контролира напълно и безвъзвратно?
Екипът на „Епок Таймс България“ разговаря с Иво Войнов, който, навлизайки в своята 41 годишнина, не крие да определя себе си за „бивш алкохолик“. Прекъсвайки връзката си с тази тежка зависимост преди 9 години и винаги в готовност да споделя своя опит, разказва за онези ключови моменти, които го довеждат до настоящият му пълноценен живот, изпълнен с резултатите от минали и настоящи прозрения за същността на живота, далеч от зависимости и привързаности.
Разкажете ни за своята житейска история, в която алкохолът започна да обсебва живота Ви?
Като почти всеки тийнейджър в България рано се докоснах до алкохола и леките алкохолни напитки като бира, вино и други. В семейството ми никога не се е пиело често, нито майка ми, нито баща ми употребяваха ежедневно алкохол. За първи път се напих в 5 клас на близо 12 години. Почти всеки като тийнейджър започва малко или много да подражава на „по-отворените, по-готините в компанията или от класа си“, както и на по-големите, разбира се. Стигнахме момент с мои съученици да пием някой път около 200 грама твърд алкохол сутрин в 7:00 часа преди училище. С времето количествата се увеличиха. Докато завърших гимназията все още не се бях алкохолизирал напълно, но стараейки се с приятелите ми да сме по-готини от другите на нашата и около нашата възраст, не осъзнавах, че нещата не са никак нормални, защото другите въобще не консумираха алкохол. За съжаление така започнах и с цигарите. Най-повлияващият и труден момент за мен беше, когато се разделих с приятелката ми, на която още на 17 години предложих брак, но тя отказа. След раздялата ни нещата бяха вече по-различни по отношение на алкохола, защото вече пиех и от мъка. Всъщност ми трябваха само… 21 години, за да я преживея.
Според мен, обикновено има няколко варианта за това човек да започне да пие или да се “друса“ редовно. Аз никога не съм приемал наркотици, защото знаех че ще ми хареса и ме беше страх, но хората от квартала ми масово употребяваха и наркотици. Някои хора преживяват много тежък психически удар – като загуба на близък или роднина, раздяла с половинката и много други различни тежки моменти, които не могат да понесат – и посягат към алкохол и наркотици, някои и към хазарт или прекалено чести и безразборни сексуални контакти, уж да потушат мъката и болката си. В тези моменти хората не могат да понесат самата тежка и брутална на моменти реалност и бягат от действителността чрез алкохол , наркотици и т.н. Самата реалност е толкова „трудна“ за преживяване, че замайвайки се с алкохол и наркотици хората просто временно избягват и потушават болката. Разбира се, алкохолът и някои леки наркотици отпускат съзнанието на човек и хората стават по-весели, по-уверени и смели, но и по-глупави и безразсъдни в мислите и действията си. Човек не осъзнава какво прави и се понася по силното течение, защото просто не знае друг начин за понасяне на болката или мъката си, и разбира се, защото така просто е по-лесно. Много хора започват приема на алкохол и наркотици и от забавление и удоволствие, защото тези субстанции носят някакъв вид изкуствено щастие при различни забавления чрез изкуствено отделяне на хормони на щастието след приема им. Най-жалкото обаче е, че повечето пристрастени хора не осъзнават, че не живеят в действителност, а са просто в един дълъг, продължителен, замаян и еднообразен сън. Те живеят в него, без да подозират дори за това. Не осъзнават и че имат някакъв проблем въобще. Животът просто минава покрай тях без те много, много да участват в него. Осъзнават един ден, че вече са навършили 30 или 40 години, а времето е преминало като един миг. Това още повече задълбочава проблема.
Кой беше моментът, в който осъзнахте, че имате проблем с алкохола?
Започнах да осъзнавам, че имам проблем с алкохола в различни моменти и на различни етапи. Моите приятели започнаха да създават семейства, имаше женитби и някои от тях си родиха дечица, а аз се „ забавлявах“ с алкохол. С времето спрях да излизам и да ходя по всякакви събирания като партита, рождени дни, сбирки на класа от гимназията, празненства по случай празници като Коледа, Нова година и т.н. Вместо това прекарвах времето си вкъщи затворен и с уиски в ръка, давейки се в собствената си глупост и мъка. Аз пиех, за да се напия и много рядко от удоволствие и за удоволствие. Когато навърших 30 години, все още живеех така съвсем сам, защото нямах и приятелка. Та коя нормална, себеуважаваща себе си жена иска човек като мен в живота си? Не бях агресивен или нещо подобно, когато бях пиян. За съжаление обаче масово има хора, които пияни или надрусани агресират към хората и близките си по брутален и грозен, лишен от всякакъв морал и човечност, начин, посягайки на жените, децата и близките си хора. Във времето и с годините количествата на алкохола, който приемах, се увеличаваха и дори стигнах до момента , в който използвах за разредител на уискито си бира, вместо кола или сок или друг вид безалкохолно. Почти всеки път, когато пиех и излизах, падах по земята и на следващата сутрин се събуждах с рани по колена, лакти , рамена и тялото, дори по главата и лицето. Бях падал на земята буквално хиляди пъти за всичките години, в които пиех. Хората бяха свикнали да падам и вече не им правеше впечатление дори. Правех и друго – напивах се и блъсках с юмруци по половин-един час по стени, улуци , врати и т.н. до степен, че ръцете ми бяха много подути, сини и кървящи. Това беше брутално както за мен – защото дори, когато бях тотално пиян пак изпитвах неописуема болка – така и за хората, които ставаха свидетели на това, главно моите приятели. Те в годините много, наистина много пъти се опитваха да говорят с мен за проблема ми, но аз винаги се дразнех и озлобявах, като и ги „режех“ с по една-две реплики, и те с времето спряха да ми говорят на тази тема. Родителите ми бях в ужас и преживяваха огромна мъка, предвид факта, че малкият им син беше алкохолик. Помня как баща ми все ме питаше „Защо бе, сине, защо си го причиняваш?“.
Един път, когато бях на около 31 години, родителите ми бяха заминали на почивка в Гърция за седмица. Аз останах в дома им, за да наглеждам къщата докато отсъстват. За 4 дена изпих всички възможни бутилки, които те бяха събрали за 20 години. Разбира се не е имало индустриални количества , но бяха литри твърд алкохол и много вина. 4 дена пих и си поръчвах по една пица вечер да ям поне по нещо за денонощието. Аз почти винаги пиех главно на гладно. Което винаги е огромна грешка. Когато те се върнаха, ме завариха в тежко и жалко състояние. Чак през този ден и може би и през следващите, за първи път осъзнах, че наистина имам проблем с алкохола и съм пристрастен. Баща ми намери един център за алкохолизъм и много категорично ме помоли да отида само да си поговоря с хората там, без да влизам. Така и направих в следващия понеделник, който понеделник винаги ще помня, защото тогава спрях да пия и така вече 9 години съм чист и не съм близвал дори капка алкохол.
Какво Ви мотивира да направите първата крачка към промяната?
Мотивацията ми беше определено огромна, защото вече от дълго време виждах какво причинявам на родителите си, на брат си и на приятелите си. Точно заради тях спрях да пия алкохол. Дори в началото не го направих за самия себе, а само и единствено за тях. Всички те, особено роднините ми не можеха да понесат повече и аз виждах това много ясно, макар да бях със замъглено от алкохол съзнание и мислене. Едни от най-тежките ми моменти винаги беше разговора с родителите ми, след като за пореден път не бях ходил на работа 2, 3 или дори 4 дена в семейната ни фирма. Това беше наистина много тежко за мен и за тях преживяване, а се беше случвало десетки пъти. Всичко това ми даде мотивация да спра да им причинявам тази брутална, меко казано, мъка и тегоба. Според мен единственото по-тежко нещо от това родители да загубят детето си, е това да го гледат как бавно, мъчително, но и много сигурно се самоубива с алкохол, наркотици и други зависимости.
Кои бяха най трудните моменти по време на възстановяването Ви?
Най трудните моменти бяха, когато след като спрях да пия, не знаех буквално как се живее, какво да правя, какво да мисля, как да имам усмивка отново на лицето, как да се забавлявам, как да говоря с жена и да я свалям ( защото с алкохола беше много, много лесно ), как да съзрея като мъж и човек (защото пиейки, това въобще не ми се беше случило) – с две думи какво се прави в живия живот. Разбира се, беше ми трудно и в дните, които имах така наречените кризи – моменти, в които изключително много ти се пие. Както ми каза психологът на центъра по алкохолизъм, така и се случи – имах кризи на 3-тия , 6-тия ,9-тия, 12-тия и 15-тия месец.
Имаше ли конкретен метод или подход, който ти помогна най много?
Методът винаги при проблем с алкохол, наркотици или хазарт е един и същ. Човек трябва да посещава или да влезе като резидент в център за хора с такива проблеми. Има както държавен център по алкохолизъм и наркомания, така има и частни центрове. Човек задължително трябва да се обърне към такива специалисти, защото освен, че не може да се справи сам, тези центрове предлагат набор от методи и техники, предлагат професионална помощ чрез професионалисти. Част от хората, работещи в такива центрове, са хора, преборили се с проблема. В тези места задължително има и психолози, защото пристрастяването към каквото и да било е тясно свързано с психиката на човек. Прави се и детоксикация чрез вливане на сериозни медикаменти, витмини и минерали, което дава шанс на организма да се изчисти, поне в началния стадий от лечението, от тези вредни отрови и вещества. И не на последно място по важност – тези центрове изолират човек от външната среда и от възможността да се приемат отново тези субстанции и достъпа до такава среда и набавянето им.
Методът с който започнах и ми помагаше в началото се казва СЕСТ (SEST).
SEST (Sequential Energy System Tuning) e холистичен лечебно–диагностичен метод, който е насочен към изявяване на психо-физическите нарушения у човека по пътя на диалога с централната нервна система, чрез мануално тестване на шийния отдел на гръбначния стълб. С помощта на палпация (опипване) на седемте шийни прешлена се добива представа, дали всеки един от тях се движи. Ако няма движение, това е знак за проблем или енергиен блокаж. В превод SEST означава: Последователна настройка на енергийната система. Тази настройка се осъществява посредством точки от меридианите. Резултатите от теста насочват към определени дисбаланси в енергийните канали на човека, изразяващи се в дискомфорт или болка на физическо ниво, и/или проблеми от психо-емоционално естество. Също могат да се установят и предразположения към бъдещи здравословни проблеми
Следващото, което изпробвах беше акупунктура в Националния център по алкохолизъм и наркомания при вече бившия директор Соня Тотева. Тя определено ми помогна, но само докато имах сеанси, след това всичко се влошаваше отново.
Друг метод от който се възползвах, беше посещенията ми при една жена със свръхестествени способности, която ми правеше пречистващи сеанси от 100 км разстояние и която също така използваше и определен вид жива вода, която беше от специален извор с много чиста и мощна енергия. Когато човек има проблем от този характер, е задължително да бъде пречистван и на енергийно ниво, и на ниво съзнание, както и различните му видове тела в различните измерения, защото приемайки алкохол и наркотици или други пристрастяващи ни вещества, се задръстваме с „тонове негативна енергия“, която определено работи против нас и за съжаление в полза на пристрастяването. Всички негативни мисли, емоции, чувства, преживявания и случки ни замърсяват енергийно изключително много, а без това да се премахне или изчисти – вредата е неосезаема, но огромна, както за тялото, така и за психиката, които така или иначе за взаимосвързани.
Има и други методи, като инжекции или хапчета, които потискат желанието за прием на алкохол, защото носят на организма странични ефекти като гадене главоболие, отпадналост, високо кръвно налягане и още много други неприятни състояния. Инжекциите се слагат веднъж на три месеца, докато хапчетата се пият всеки ден. Така, ако човек изпие дори само една две бири или чаша вино, ще съжалява, защото множеството странични ефекти ще се проявяват при всеки прием. Към тези лекарства и инжекции трябва задължително да се прибягва само и единствено с изричното знание и съгласие на пристрастения, защото при приема на голямо количество алкохол могат да създадат сериозни състояния. Трябва много да се внимава.
Каква роля изиграха близките Ви хора в процеса на справяне с проблема?
Подкрепата от роднините и приятелите ми беше меко казано огромна. ТЯ Е ЗАДЪЛЖИТЕЛНА! Мотивираха ме винаги с положителни думи и ме насърчаваха да се държа, за да се справя и да оправя бъдещето и живота си. Винаги ме изслушваха, когато имах нужда и винаги бяха до мен. Не е имало случай, в който да са ми отказали помощта си. Когато спрях да пия, се върнах да живея за 3 или 4 месеца при майка ми и баща ми, защото самата мисъл, че са в съседната стая ме успокояваше, а и тяхната позитивна и подкрепяща енергия определено се усещаше и ми помагаше. Без тях можеше и да не успея!
Срещнахте ли рецидиви и как успяхте да е справите с тях ?
При мен нямаше рецидиви, при това нито един. Управителят и психолог на центъра, в който се лекувах, даже беше споменал на мои приятели със същия проблем, които пратих там, че моят случай е прецедент в историята на центъра за зависими и досега не е имал такъв случай, в който някой толкова категорично да е спрял алкохола. Три години след като спрях да пия, той ме срещна на улицата и след въпросите от негова страна дали пия, на които отговорих, че не съм близвал алкохол, той всъщност не ми повярва първоначално и се наложи да го убеждавам в това. Накрая разбра, че казвам истината и ме похвали, а аз от своя страна му благодарих от сърце за помощта.
Как се промени животът Ви след като спряхте алкохола?
Животът ми се преобърна тотално. Разбира се, в добра посока, но в началото беше много трудно, наистина много трудно и сякаш нещо ново, което тепърва трябваше да изживявам и по конкретно да се уча как да живея. Върна се цветът на лицето ми, върна се блясъкът в очите ми, тялото и органите ми започнаха да се лекуват и възстановяват. Най-радостното нещо обаче бяха реакциите на роднините и приятелите ми. Всички се радваха за мен. Когато се срещах с приятели, което първите две години беше рядкост, те винаги ме подкрепяха и мотивираха. Когато виждах радостта и успокоените сърца и души на родителите и на брат ми, бях изключително щастлив. Бабите и дядо ми се радваха „до небето“ и също много ме подкрепяха. Баща ми един ден каза: „След като срещнах майка ти и вие с брат се родихте, това, че спря да пиеш алкохол, е третият най-радостен и щастлив момент в живота ми.“ Всички бяха много доволни и щастливи, но и същевременно и леко притеснени. Не знаеха дали няма някои ден пак да посегна към чашката. Аз бях категорично заявил, че докато съм жив, никога повече няма да близна и капка алкохол и до ден днешен казвам, когато някой се усъмни или ми заговори за алкохол: “В ада не се връщам!“. За мен тези години на алкохолизъм бяха истински ад. Разбира се имаше и много весели моменти , но всъщност тежките и трудните такива преобладаваха. Бях изключително самотен и неудовлетворен от живота, от себе си и от всичко като цяло. Всеки път, когато не ходех на работа, защото пак бях пил няколко дена и то някои дни и от сутринта, се мразех – , ненавиждах се, че пак съм в това състояние. Наистина буквално не ми се живееше. Това, което се получава като позитиви, когато човек пие алкохол е нищожно спрямо това, което ти се отнема. Негативните страни са в пъти повече от положителните. Като например: дехидратация; главоболие; бавно увреждане на черния дроб и частично на други органи; неясни спомени и преживявания ; постъпки, които човек никога няма да извърши трезвен; харчат се много, много средства за закупуването на алкохол (в повечето случаи и цигари); хората лека-полека започват да странят от човека; понасяне на множество рани наранявания и цицини в следствие на падане или агресия; агресия към близките, роднините и даже към непознати; безразборни сексуални контакти (в някои случаи водещи до тежки и нелечими венерически болести); затваряне на човека вкъщи и буквалното му бягство от външния свят, когато проблемът се задълбочи; живеене в собствена неистинска реалност, която няма общо с истинския живот и действителност; множество пропуснати възможности за сериозна връзка или семейство; причиняване на множество негативни емоции, мисли и енергии на родителите, както и огромно страдание и мъка, още повече когато родителите обвиняват себе си и един друг за проблема на сина или дъщеря си; тежки депресивни състояния; паник атаки; затваряне в себе си; грешно взети важни решения и куп други неприятни последствия и за какво, за едното забавление и приятни емоции…
Какви нови навици или дейности Ви помогнаха да останете трезвен?
Две-три години преди да спра да пия започнах да се занимавам с радиестезия (енергийна практика с махало), като посетих множество курсове и обучения. Преди това правех йога дишания „ Сударшан Крия“, които много ми помогнаха да не пропадна тотално. Ходех и на фитнес доста редовно. След курсовете по радиестезия и ментално програмиране, осъзнавах все повече и повече, че ние човешките същества определено не сме това, което си мислим, че сме. Научих за съществуването на свръхестествените способности, за различни енергии, за телата ни в различните измерения, за невидимия свят и божествените висши просветлени същества. Отключих някои способности и започнах да чистя хората на енергийно ниво чрез махалото и снимка. След като се развих в тази практика, започнах дори да ги лекувам, при това много много успешно. Още си спомням как лекувах баба ми, без да й кажа, и как тя все си мислеше, че е от лекарства, които пиеше. Лекувах и чистих и животни. Елиминирах злото в България и света и тн. Също така започнах да работя много повече. Аз съм часовникар и някои пъти ходих да ремонтирам часовници в 4 сутринта, защото след като спрях алкохола, не можех да спя месеци наред нормално. Тренирах редовно, хранех се редовно и нормално. Всичко се промени!
Спрях да пия преди 9 години, но преди 8 прочетох много интересна книга – казва се „Джуан Фалун“. Учението в тази книга промени и живота ми из основи и ме държи до ден днешен далеч от алкохола. Книгата съдържа основното учение на традиционната китайска практика за самоусъвършенстване на съзнанието и тялото Фалун Дафа, известна още като Фалун Гонг. Трите основни принципа на това духовно учение, чрез което човек се просветлява и извисява са: Истиност, Доброта и Търпение. В тази практика се работи главно върху характера на човека, морала и неговото сърце. Претърпяват се фундаментални промени в мисленето на човек и във възприятието на това кое е добро и зло, кое е правилно и погрешно. В днешния материален свят хората са изкривили и изродили мисленето и представите си за това кое е наистина добро и кое – лошо. Моралът е достигнал много ниски нива и повечето хората смятат личната печалба и изгода за цел номер едно в живота си. Хората са изгубили вярата в духовността и божественото и вярват само на днешните тенденции и методи за водене на живот и се борят и съревновават със зъби и нокти, при това на всяка цена, за преходни, временни и практични интереси и неща като материално имущество, скъпи придобивки, власт и други и “естествено“ за много, много пари и т.н. Целта на самоусъвършенстването във Фалун Дафа е човек да се завърне към първоначалната си и истинска същност, такъв какъвто е бил, когато е бил създаден, да изплати греховете си, и просветлявайки се до висши вселенски закони и принципи, да извиси своето мислене и поведение съгласно тях. За съжаление Фалун Дафа и практикувашите Фалун Дафа са преследвани в родината си Китай от Китайската комунистическа партия и са подложени на преследване. Жестоките респресии включват изтезания и затваряне на практикуващи в центрове за промиване на мозъка и трудови лагери, като тези хора са обект на престъпна търговия с органи. Фалун Дафа практикуващите в Китай са убивани за органи в китайски болници, като този геноцид е организиран и управляван от ККП. Практикуващите Фалун Дафа са преследвани заради вярата си, докато 100 милиона хора практикуват Фалун Дафа в Китай и по целия свят. Международната общественост в т.ч. множество организации за правата на човека, министри, членове на парламенти, сенатори, лидери и обикновени хора подкрепят Фалун Дафа, като открито се противопоставят на преследването, насилственото отнемане и търговията с органи в и извън Китай.
Какво бихте казал на хора, които в момента се борят със същия проблем?
Бих искал да им кажа много, наистина много неща, но ще се спра на най-важното.
Първата стъпка от разрешаването на проблем с дадена зависимост е това човек най-накрая да си признае, че в действителност е пристрастен и има проблем, и то доста сериозен. Втората стъпка е човек да вземе РЕШЕНИЕТО да се справи с проблема и да оправи живота си, както собствения така и на роднините и близките си хора. Психологът в центъра по зависимости, който посещавах, казваше: „вземи решението и половината работа по оздравяването ти е свършена“. Казвам оздравяване, защото повечето хора нямат никаква представа, че алкохолизма всъщност е болест като всяка една друга болест. При болестите човек търси определени специалисти, за да оздравее. Това е задължително. Трябва човек да се обърне към професионалисти в центрове за зависимости, там се разкриват много истини и възможности, за които човек не подозира. Има още и сбирки на анонимните алкохолици, които човек също е хубаво да посети, поне в началото. Някои хора на тези сбирка бяха трезви (чисти) от по 10 години, но продължаваха да посещават сбирките, защото това ги мотивираше и подкрепяше в борбата със зависимостта. Въпреки всичко в тях още имаше страх да не се върнат към пагубния си навик.
Бих искал също да споделя, че това човек да се самозалъгв,а че може да се контролира при приема на алкохол или наркотици е един ГОЛЯМ МИТ Това е просто лъжа. Няма такова нещо като контрол. Нека хората не се самозалъгват че могат да се контролират. НЕВЪЗМОЖНО Е !!! Приеме ли се дори глътка алкохол, всичко е провалено и проблемът е много вероятно дори да се задълбочи и то с фатален край. Трябва да се вземе категорично решение и никога ама наистина никога да не се нарушава при абсолютно никакви обстоятелства. За съжаление в квартала, в който израснах, си отидоха около 10 човека от алкохол и наркотици. Оставиха скърбящите си родители , жени, деца и приятели да живеят с мъката, че не са успели да помогнат. Но тук има едно правило – ако самият зависим не вземе решението да си помогне, абсолютно никой, дори и Бог не може да му помогне, просто защото човекът сам е взел решението да продължи да пие. Поговорката „Помогни си сам и Господ ще ти помогне“ в много вярна. Една от 12-те стъпки от книгата за алкохолизъм, която е известна в световен мащаб и масово се използва по центровете за зависимости … е: „Повярвай, че има сила по висша от теб, която ще ти помогне да се пребориш с проблема!“. Това е самата истина и аз съм живото доказателство за това. Аз съм един от редките случаи, в които зависимият няма желанието да консумира алкохол. На мен не ми се пие от години и така ще бъде до края на пътя ми на земята.
Бих казал още на хора със същия или подобен проблем, че за роднините и близките хора е неимоверно тежко да гледат сина или дъщеря си да се погубва по този ужасен начин. Аз бях много голям егоист и много години не обръщах особено внимание на това. Просто го избягвах като мисли в съзнанието си. А да не се интересуваш от близките ти е крайна форма на егоизъм. Знаех, че им е неприятно , но дори не подозирах, че за тях това е меко казано наистина грубо, тежко и брутално. Баща ми все казваше: „ Кажи, сине, какво да направя, за да спреш? . Ако трябва ще застана на глава и ще стоя така по цял ден и цяла нощ само и само да спреш. Умоляваше ме многократно. Все ме питаше , защо бе сине , защо го правиш , защо си го причиняваш? Майка ми пък винаги толкова много се разстройваше като ме виждаше „прегазен“ от дни наред пиене, че направо избягваше да говорим по тези теми.
Изключително важно също е човек да тръгне по духовен път и да се обърне към Бог. Духовността и пътят към висшето познание ме държаха далеч от алкохола и ми дадоха да разбера много истини в тази посока. До ден днешен се занимавам с Фалун Дафа и дори вярвам , че нашият Учител Ли Хонгджъ също ми помогна, така категорично да се преборя с тази ужасна и тежка зависимост, а вървейки по духовен път, човек е пречистван енергийно и начинът му на мислене се променя коренно. Самият зависим сам разбира, че алкохолът и изкуствените удоволствие и щастие са една лъжа и заблуда, и сам избира да не позволява повече да бъде контролиран от тази зависимост. Самата зависимост може да се прояви като психическа или физическа такава и много умело контролира мисленето на човек, така че да продължава да пие. Всички мисли, които зависимият има , които го карат да прибегне отново и отново до алкохола – дали от радост, дали от тъга или просто за забавление, всъщност не са наши мисли. Тези мисли се генерират от самата привързаност към дадената субстанция и единствената им цел е да те заблудят, за да е възможен приема на алкохола или наркотиците отново и отново и отново…
В заключение, бих искал да кажа на всички хора със зависимости от този род: съберете смелост и кураж и опитайте и вижте сами дали е възможно. Опитайте и ще видите, че не само е възможно, но и реално постижимо. Излезте от съня, в който живеете и се борете с всички сили, наистина се борете със зъби и нокти и накрая вие ще бъдете победителят в битката с алкохола или наркотиците. Ще бъдете изключително доволни и горди, когато спрете и живота ви и този на всичките ви близки, приятели и роднини ще се промени и оправи, защото тяхното страдание е просто неописуемо!!! Ще се поправят всички грешки, допускани по време на зависимостта и ще направите всички много щастливи, защото животът ви ще бъде спасен. С цялата си дуща и сърце се моля това мое споделяне да помогне и знам, че така и ще бъде. УСПЕХ !!!
