Според специалисти от бранша разходите за труд насърчават прехода към роботи, а политиката на Пекин цели да ускори този процес
Някои фабрики в източните китайски провинции Дзянсу и Джъдзян наскоро засилиха тестването и внедряването на хуманоидни роботи за замяна на човешки работници на фона на продължаващата висока безработица в страната, съобщават китайски медии и местни специалисти от бранша, разговаряли с The Epoch Times.
Според китайски медии на 9 юни в град Гуанджоу хуманоидни роботи на Beijing Xingdong Jiyuan Technology обръщали пакети на конвейерна лента, за да гарантират, че етикетите за доставка са с лице нагоре, преди да ги сортират в съответните отделения.
В същите доклади се посочва, че производителят на шевни машини Jack Technology е получил поръчка за 2000 хуманоидни робота, BYD Auto планира да внедри над 20 000 от собствено разработените си хуманоидни роботи в заводите си през 2026 г., а партида хуманоидни роботи в завода Zeekr Intelligent Factory на производителя на електромобили вече е преминала към тестване преди пълно внедряване.
В „Насоките за иновативно развитие на хуманоидните роботи“, издадени през 2023 г. от Министерството на промишлеността и информационните технологии на китайския режим, е залегнала цел индустрията за хуманоидни роботи да постигне ускорено и мащабно развитие до 2027 г., като свързаните продукти бъдат дълбоко интегрирани в реалната икономика. Региони като Джъдзян, Дзянсу, Шанхай и Гуандун също последователно въвеждат политики в подкрепа на роботиката.
През първото полугодие на тази година в социалните мрежи започнаха да се появяват публикации с роботи, работещи в производствени цехове в различни региони, включително Дзянсу и Джъдзян.
Уу, собственик на фабрика за шиене на облекло в Дзясин, провинция Джъдзян, който пожела да бъде идентифициран само с фамилията си от страх от репресии, заяви пред The Epoch Times, че разходите за труд са прекалено високи и много компании вече преминават към роботи.
„В една фабрика в Джъдзян наемането на работник струва между 4500 и 5000 юана (664–738 долара) на месец, плюс от 1500 до 1700 юана (221–251 долара) месечно за петте вида осигуровки и вноската към жилищния фонд. Накрая излиза, че роботът, макар да струва десетки хиляди еднократно, не изисква никакви осигуровки или социални вноски и не предизвиква междуличностни конфликти. Защо да не го направя?“
На карта е поминъкът на работниците
Уан, директор на завод за машиностроителни части в Уънджоу, провинция Джъдзян, който също пожела да бъде идентифициран само с фамилията си от страх от репресии, заяви пред The Epoch Times, че въвеждането на роботи в заводите е резултат от целенасочен стремеж към „дехуманизация“ на производството, споделен от предприятията и местните власти, прикрит зад фасадата на индустриална модернизация.
„Много бизнесмени днес залагат на роботи не защото не могат да намерят работници, а защото работната ръка им се струва твърде скъпа. Освен заплатите, има разходи за пенсионно, здравно, осигуряване при безработица и трудова злополука. Колкото и бавен да е един робот, той не изисква социални придобивки, не ползва отпуск и не отстоява трудови права“, обясни той.
Уан сподели, че и самият той обмисля въвеждането на роботи. „Планирам да модернизирам оборудването на фабриката и да преминем към роботизирани операции“, каза той. Причината е, че „управляващата Комунистическа партия на Китай (КПК) използва политики, субсидии и пилотни проекти, за да насърчи замяната на хората с роботи, въпреки че прекрасно знае, че пазарът на труда вече е в тежко положение“.
„В Ханджоу роботите се рекламират навсякъде, а производителите на роботи и фабриките, които ги използват, получават държавна подкрепа. Но това става за сметка на прехраната на нискоквалифицираните работници – всичко в името на индустриалната модернизация“, добави той.

Много китайски предприятия изпитват сериозни затруднения и са принудени да преосмислят производствените си модели, заяви пред The Epoch Times Ляо, ветеран в китайската производствена индустрия с 30-годишен опит, който също пожела да бъде идентифициран само с фамилията си от страх от репресии.
„Много фабрики се преместват в Югоизточна Азия, отчасти защото производствените разходи в Китай станаха прекалено високи, а маржовете на печалба се свиват. Общите годишни разходи за един работник – заплата, социално осигуряване, квартира, храна и административни разходи – са огромни, а поръчките са паднали с 40 процента. Правителството настоятелно налага роботизацията вместо живия труд и рекламира „технологична самодостатъчност“, но на практика тласка и бизнеса, и работниците към ръба на пропастта.“
Докато ККП представя роботиката като „нови качествени производителни сили“, каза Ляо, „обикновените хора виждат само как губят работата си, а предприемачите наблюдават как веригите за доставки бързо напускат Китай. ККП едновременно призовава за стабилна заетост и настоява за замяна на хората с роботи. Тези две цели са в открито противоречие.“
Неотдавнашен доклад разкрива, че през 2025 г. в Китай около 280 милиона души са заети с „ гъвкава заетост „, като се очаква броят им да достигне 320 милиона през 2026 г. Сред тях са работници на граждански договори, временен персонал и хора, наети чрез онлайн платформи.
Наблюдатели твърдят, че ККП манипулира публичния дискурс, за да прикрие трайно високата безработица, и че голяма част от хората, определяни като заети с „гъвкава заетост“, по западните стандарти за трудова статистика и социална политика биха се класифицирали като заети в нестандартна или неформална заетост, а нерядко – и като непълно заети.
Уан Ибо участва в подготовката на този материал.

















