Източник от вътрешните среди каза, че властите са засекли опасността минути преди бедствието, но не са подали тревога и не са наредили евакуация
Източници от вътрешните среди в Китай поставят под въпрос дали властите на режима не са бездействали въпреки предупрежденията за предстоящо свлачище, което опустоши голям граничен пункт между Китай и Непал в Тибет на 26 август, като загинаха над 1100 души, а хиляди бяха обявени за изчезнали.
Един от източниците твърди, че служители са засекли опасността минути преди бедствието, но не са издали своевременно предупреждение и не са наредили евакуация.
Източниците говориха пред The Epoch Times при условие за анонимност от страх от репресии.
Човек, запознат със системата за управление при извънредни ситуации в Китай, каза пред The Epoch Times, че властите в окупирания от Китай Тибет са засекли признаци на опасност нагоре по течението преди свлачището да удари пристанището Гиронг, но не са повишили нивото на предупреждение и не са докладвали своевременно за заплахата на Пекин.
Свлачището удари пристанището Гиронг, основен сухопътен граничен пункт между Китай и Непал, след масивно срутване на лед в Непал.
Според китайската държавна агенция Синхуа от 30 август бедствието е заличило около 0,7 квадратни километра земя и е разрушило 27 сгради и свързани съоръжения.
Ледът е тръгнал от ледников район на височина около 5200 метра. Според Синхуа той е изминал приблизително 22 километра за около седем минути, преди да достигне граничния пункт, разположен на височина около 1800 метра.
Скоростта му е оставила на хората на пункта много малко или изобщо никакво време за бягство.
Източник от китайския режим с фамилия Джоу каза пред The Epoch Times, че тибетските власти са засекли опасността преди свлачището.
„Ако се погледне хронологията на бедствието, тибетската страна вече е била засекла опасността пет минути преди свлачището да достигне пункта и е преценила, че посоката му е към Гиронг“, каза Джоу.
„Но тибетските служители не са го взели насериозно, в резултат на което стотици хора са били затрупани, а съоръжението на граничния пункт също е било унищожено.“
Той каза, че служители в местен център за екологичен мониторинг са изчакали свлачището да удари пристанището Гиронг, преди да докладват за бедствието, и добави, че именно те носят отговорност за забавянето на предупреждението и реакцията.
Тези твърдения не бяха разгледани в официалните версии, разпространени от Пекин, а The Epoch Times не успя независимо да ги потвърди.
Непалски служители бяха настоявали Китай да осигури навременно споделяне на данни за движението на ледниците и нивата на водата след друго наводнение и свлачище миналата година.
Саухарда Джоши, хидролог в Департамента по хидрология и метеорология на Непал, каза пред Nepal News, че тази година не е имало навременно предупреждение от китайските власти за наводнението.
„Наводнението е навлязло в Непал около 8:40 ч. и е достигнало Сябрубеси в рамките на 10 минути“, каза той. „Ако бяхме информирани, докато наводнението се е натрупвало в Тибет, човешките жертви можеха да бъдат значително ограничени.“
Поуки от бедствието през 2025 г.
Бедствието стана малко повече от година след друго голямо събитие в същата долина.
На 8 юли 2025 г. наводнение избухна от ледниково езеро и премина през района, като разруши моста на китайско-непалското приятелство, който свързва пристанището Гиронг от китайската страна с Расувагади от непалската страна. Непалски официални лица съобщиха за 11 загинали при инцидента.
Повторението на голямо бедствие в същата долина породи въпроси дали властите са преразгледали безопасността на граничния пункт.
Геоложки експерт в китайската провинция Гансу с фамилия Чън каза пред The Epoch Times, че китайските власти е трябвало да третират всяка значима аномалия нагоре по течението като потенциално екстремна заплаха, вместо да разчитат на опита от предходната година.
„Местните бюрократи са били нехайни в работата си и са реагирали на новата опасност въз основа на опита от предишното бедствие“, каза той.
„Всеки път, когато стане бедствие, се случва едно и също. Толкова много хора са били затрупани. Това е било причинено от човешки фактори.“
Чън също сравни реакцията с неотдавнашните наводнения в китайския регион Гуанси, където според него властите не са уведомили своевременно жителите за пробивите в язовирите.
„Дори когато уведомят хората, това става няколко часа по-късно, след като бедствието вече е свършен факт“, каза той. „Какъв е смисълът тогава да ги уведомяват?“
Китайското министерство на природните ресурси каза, че е задействало извънредна реакция от ниво II при геоложко бедствие около четири часа и половина след бедствието, според Синхуа.
Китайски професор с фамилия Уан каза пред The Epoch Times, че китайските власти все още не са дали пълен публичен отчет какви мерки за предупреждение и евакуация са били приложени след бедствието през 2025 г.
„Същото важи и за това бедствие: Те не са си взели поука, а ако този системен проблем не бъде решен, ще има и следващо“, каза Уан.
Реакцията на Пекин
Бедствието привлече и вниманието на най-високо равнище в централното правителство на Китай.
Китайският лидер Си Цзинпин даде указания за реакция на бедствието на 26 август, а премиерът Ли Цян също даде указания.
Първоначално Пекин изпрати вицепремиера Джан Гоцин в Тибет заедно със служители от съответните правителствени ведомства, за да наблюдават спасителните усилия, според Синхуа.
На следващия следобед обаче Ли лично пътува до Гиронг, посети района на бедствието и инспектира спасителните операции. Синхуа съобщи, че той е отишъл в Тибет по искане на Си.
Присъствието на голям брой чуждестранни граждани добави още едно равнище на натиск.
Китайският режим каза, че сред обявените за изчезнали има 261 чужденци, според Синхуа.
Източник от китайския режим с фамилия Шао каза пред The Epoch Times, че чуждестранни посолства са се свързали с Пекин с искане за информация за свои граждани.
„Над 200 чужденци са от повече от 20 държави, особено 18 американци, които са изчезнали“, каза Шао.
„Посолствата на Съединените щати и Канада са се обадили, за да попитат за своите граждани. Разбира се, ККП трябва да им даде обяснение.“
Участието на чуждестранни граждани означава, че за китайския режим бедствието не е просто вътрешна извънредна ситуация. То се е превърнало и в дипломатически въпрос за Пекин, особено след като чуждите правителства търсят информация за изчезнали граждани.
На 28 август Политбюро на ККП проведе заседание, за да обсъди спасителните операции след свлачището в Гиронг.
В материала на Синхуа за срещата не се споменават твърденията, че местните власти са забавили докладването на опасността, нито се уточнява кога за първи път е била засечена заплахата нагоре по течението.
Йе Цзилун и Reuters допринесоха за този репортаж.
