Съгласно текста на инициативата, броят на постоянно пребиваващото население не трябва да надвишава 10 милиона до 2050 г.
Швейцарските избиратели отидоха до урните в неделя, за да решат дали да ограничат броя на постоянно пребиваващото население в страната до 10 милиона – нещо, което наблюдателите описват като първия задължителен национален таван на населението в света.
Гласуването се превърна и в един от най-внимателно следените тестове в Европа за обществените нагласи по отношение на имиграцията и националната идентичност.
Мярката, озаглавена „Не на Швейцария с 10 милиона жители (Инициатива за устойчивост)“, е най-мащабният досега опит на десния Швейцарски народен съюз (SVP) – най-голямата партия в страната – да ограничи имиграцията.
Партията представи ограничението като въпрос на устойчивост и обвини т.нар. неконтролирана масова имиграция за недостига на жилища, препълнените влакове и пътища, претоварените училища и болници, нарастващата престъпност, както и това, което в своите материали описва като „постепенна ислямизация“.
Целта на инициативата е „да защитим нашата култура и идентичност, нашето съвместно съществуване като цяло“, заяви партията в предизборните си материали, добавяйки: „това, което ни обединява, е любовта към родината ни“.
Съгласно текста на инициативата, населението на страната не трябва да надвишава 10 милиона души до 2050 г. Ако достигне 9,5 милиона, правителството ще бъде задължено да затегне правилата за предоставяне на убежище и събиране на семействата. Ако пък населението надхвърли 10 милиона в продължение на две години, Берн евентуално ще трябва да прекрати споразумението си за свободно движение с Европейския съюз.
Две десетилетия на бърз растеж
Според Федералната статистическа служба на Швейцария в края на 2025 г. в страната живеят около 9,1 милиона души – срещу приблизително 7,3 милиона през 2002 г. Това е един от най-бързите демографски ръстове в Европа за толкова малка и планинска държава.
Чужденците вече съставляват 27 процента от населението, като най-многобройни са италианците, германците и португалците.
Дори някои от водещите противници на реформата признават, че нещо трябва да се направи с мащаба на притока на имигранти в последно време – от началото на COVID кризата той се доближава до 100 000 души годишно. В американски мащаб това би се равнявало на около 3,5 милиона годишно.
Франц Грютер, бизнесмен и народен представител от Швейцарската народна партия, свързва натиска върху инфраструктурата със споразумението за свободно движение с ЕС, влязло в сила през 2000-те години.
В интервю за The Epoch Times той заяви, че преди гласуването от 2000 г. правителството е уверявало избирателите, че годишно ще пристигат само около 10 000 души. „Вместо това нетният приток достигна 120 000 в някои години, а населението е нараснало с близо 2 милиона оттогава насам“, каза той.
„Ако оставим настрана планините ни, където не може да се строи, Швейцария вече има най-високата гъстота на населението в цяла Европа“, заяви той. „Хората го усещат всеки ден, а инфраструктурата е на предела си. Задръстванията в часовете на върха са се утроили. Влаковете са пълни до краен предел. Цените на жилищата са се удвоили.“
Много избиратели споделят, че ги тревожат нарастващите разходи за здравеопазване, препълнените влакове и скъпите апартаменти.
Според анализ на пазара на недвижими имоти на Houzy цените на жилищата са се удвоили за последните 20 години, като растат непрекъснато всяка година.
Предупреждения от бизнеса за конкурентоспособността
Бизнес организациите предупреждават, че таван на населението би навредил на просперитета и конкурентоспособността на страната. Рудолф Минш, главен икономист на работодателската федерация economiesuisse, заяви, че твърдите ограничения върху имиграцията не са добра идея, и подчерта колко силно Швейцария разчита на висококвалифицирани чуждестранни специалисти във фармацевтиката, технологиите и здравеопазването.
За да отхвърли обвинението, че инициативата на SVP цели въвеждането на твърд имиграционен лимит, партията изтъква, че дори при приемането ѝ до 2050 г. ще могат да се добавят около 40 000 души годишно.
Грютер от своя страна отхвърли аргумента на Минш, като посочи, че само около половината от новодошлите идват за работа, и то само част от тях в специализирани области. Останалите пристигат по линия на събиране на семейства, като студенти или като търсещи убежище.
Той изтъкна, че десетките хиляди допълнителни нетни пристигнали изискват нови апартаменти, болници, енергия и транспорт – и всичко това в страна, чиято инфраструктура вече е достигнала предела си.
Швейцарската федерация на предприятията също предупреди, че мярката би задълбочила недостига на работна ръка.
В отговор Грютер заяви: „Не вярвам на тези аргументи.“
„Имаме новодошли, които идват да работят в строителството, докато хиляди строителни работници са на борсата. Как е възможно страната да добави близо 2 милиона души за 25 години и да продължава да отчита недостиг в едни или други сектори? Тук нещо куца“, каза той.
„Убеден съм, че ако има воля, можем да намерим разумни решения, като обучаваме собствените си хора. Страната ни все още разполага с достатъчно работна ръка, а имиграцията така или иначе ще остане възможна.“
Швейцарското правителство застъпва противоположната позиция – че имиграцията като цяло следва нуждите на пазара на труда и че компаниите в редица отрасли просто не могат да се задоволят само с местна работна ръка.
Грютер приписва подкрепата за статуквото на два фактора. Големите компании, обяснява той, искат неограничен достъп до европейския трудов пазар, докато много политици не желаят да влошат отношенията с Брюксел.
Швейцарският министър на правосъдието Беат Янс предупреди, че гласуването може да се превърне в швейцарски Брекзит, като заяви, че страната „ще се окаже в изолация“, ако инициативата бъде приета.
Грютер смята, че движеща сила зад миграцията е мултикултурната идеология. Критиците от левицата пък нарекоха самата инициатива ксенофобска.
Натиск върху системата за убежище
Швейцарската народна партия търси и друг лост на натиск върху правителството по имиграционните въпроси – системата за предоставяне на убежище.
Според Европейския съвет за бежанците и изгнаниците през 2024 г. в Швейцария са подадени 27 740 молби за убежище срещу 30 223 през 2023 г. Най-много кандидати идват от Афганистан, Турция, Алжир, Еритрея и Сирия.
През януари 2025 г. Клаудиа Кратохвил, директор на Швейцарската асоциация на общините – националната организация, представляваща местните власти на федерално ниво, – заяви, че „швейцарската система за убежище е на ръба на колапса“.
„Много общини, градове и кантони просто вече не знаят къде да настанят всички тези хора“, каза тя.
SVP иска и ограничаване на нелегалната имиграция, като обвинява правителството, че не взема мерки по въпроса. Партията твърди, че през последните десетилетия стотици хиляди мъже от страни с мюсюлманско мнозинство са влезли в Швейцария по процедурата за убежище и че много от тях остават в страната дори след като молбите им са отхвърлени.
Според Unia, най-големия профсъюз в Швейцария, на територията на страната живеят 150 000 нелегални имигранти.
„Много хора живеят тук нелегално и това поражда цял куп проблеми, включително с престъпността, докато правителството продължава да затваря очи“, каза Грютер.
Официалните данни сочат, че чужденците съставляват около 72 процента от затворниците в страната – един от най-високите дялове в Европа.
„Ако това безхаберие не бъде спряно, накрая ще се окажем в сериозна каша“, заяви Грютер.
Проучванията на общественото мнение сочат за оспорван вот. Допитване от края на април за обществената медия SRG показа равен резултат – по 47% за и против, а към края на май противниците на инициативата вече са 52% срещу 45% поддръжници, според социологическата агенция gfs.bern.
