Американският министър на финансите Скот Бесент нарече климатичните цели на организацията „изкривяващи“ и „безсмислени“
Под натиска на администрацията на Тръмп, Световната банка се оттегли от ангажимента си да финансира свързани с климата проекти в развиващия се свят.
Световната банка – международна организация, посветена на финансирането на глобалното развитие – обяви на 29 юни, че се отказва от целта си да насочва 45% от финансирането си към проекти за борба с глобалното затопляне.
Банката заяви, че ще удължи своя План за действие по изменението на климата (CCAP), чийто срок предстоеше да изтече, като независима група за оценка ще го прегледа. В рамките на „преориентиране от входящи ресурси към резултати“ обаче Банката обяви, че ще „преустанови“ изискването 45% от финансирането ѝ да носи „съпътстващи климатични ползи“.
С отказа от тази цел Банката заяви, че занапред ще остави страните кредитополучатели сами да определят приоритетите си, вместо да насочва фиксиран процент от кредитирането към климатични проекти. Тя обаче ще продължи да проследява климатичното въздействие на решенията си за кредитиране.
Тази стъпка последва изказването на американския министър на финансите Скот Бесент, който нарече климатичните цели на Световната банка „изкривяващи“ и „безсмислени“.
Решението дойде и след като Междуправителственият панел на ООН по изменението на климата (IPCC) обяви, че най-лошият му сценарий за покачване на температурите, известен като RCP8.5, е „неправдоподобен“ – въпреки че много климатични активисти и медии го смятаха за базов сценарий.
Световната банка е основана през 1944 г. с цел да подпомогне възстановяването на Европа и Япония след Втората световна война. С времето организацията, чието седалище е във Вашингтон, разширява ролята си и днес е глобална институция за развитие със 189 държави членки. Съединените щати са най-големият ѝ донор – контролират около 16% от дяловете с право на глас и са единственият член с право на вето в 25-членния съвет на директорите.
Екологичните организации остро критикуваха решението на Банката да се откаже от климатичните цели.
В писмо от 29 май, подписано от над 90 организации – сред които Амнести Интернешънъл, Световният фонд за дивата природа, Съветът за защита на природните ресурси, движението MenaFem, Грийнпийс, Islamic Relief и Surfrider Аржентина – се казва: „Тъй като международно договорената граница от 1,5°C за глобалното затопляне все по-вероятно ще бъде надхвърлена в началото на 2030-те години, усилията на Банката за изкореняване на крайната бедност и насърчаване на споделен просперитет на „обитаема планета“ са все по-застрашени. Климатичните бедствия заличават постиженията в развитието, увеличават дълговото бреме на уязвимите страни и задълбочават проблемите с цената на капитала, което спъва инвестициите в развитие.“
В писмото се посочва още, че войната в Иран е „поставила под съмнение жизнеспособността на втечнения природен газ като „преходно гориво“ и крие риск от тежка инфлация на цените на храните“. Организациите призовават Световната банка да запази фокуса си върху финансирането на проекти за вятърна, слънчева и друга възобновяема енергия.
Климатичните скептици обаче посрещнаха решението с одобрение.
„Основната мисия на Световната банка е намаляване на бедността и икономически растеж, но в продължение на години климатичните задължения отклоняваха средствата от достъпната и надеждна енергийна инфраструктура, която реално помага на развиващите се страни да напредват“, заяви Джейсън Айзък, изпълнителен директор на Американския енергиен институт, пред The Epoch Times. „Страна с надеждно електроснабдяване и развиваща се икономика е в много по-добра позиция да се справи с екологичните предизвикателства, отколкото такава, затънала в енергийна бедност заради идеологически обусловени ограничения при кредитирането.“
Айзък нарече решението на Банката „победа за рационалното икономическо развитие и знак, че ерата на показната климатична риторика в многостранните институции може най-накрая да наближава края си“.
Други гласове обаче поставиха под въпрос дали декларацията на Световната банка реално ще промени нещо на практика – особено като се има предвид, че редица държави членки категорично подкрепят ангажимента на Банката за борба с глобалното затопляне.
Елеонор Каруа, френският министър на развитието, заяви: „Не намираме за приемливо изтичането на срока на настоящия план за действие. Искаме да намерим решение, което да ни позволи да продължим да действаме в тази област.“
Европа беше обхваната от топлинна вълна, за която здравните власти твърдят, че е причинила над 1300 смъртни случая. Докато температурите във Франция достигнаха 40 градуса тази седмица, заместник-кметът на Париж Одри Пулвар написа в социалните мрежи, че американците носят „значителна отговорност за глобалното затопляне“ поради широкото използване на климатици в САЩ – съобщават Fox News и други медии.
Критиците на климатичното финансиране на Световната банка смятат, че единственото истинско решение е САЩ да се оттеглят от институцията – по примера на излизането на Тръмп от Парижкото споразумение за климата и спонсорираните от ООН климатични организации през януари.
„Добре е, че Тръмп успя да накара Световната банка да се откаже от климатичната си цел, но реалността е, че тази корумпирана и разточителна институция просто ще прекласифицира климатичните разходи под друго наименование“, заяви Стив Милой, старши сътрудник в Правния институт за енергетика и околна среда и бивш съветник на екипа за преход на EPA към администрацията на Тръмп, в писмено изявление до The Epoch Times.
