Историята на Пулицър от нищото до върха въплъщава късмета и решителността, характерни за пионерите имигранти
Малко имена в американската журналистика носят тежестта и престижа на Джозеф Пулицър. Днес наградата „Пулицър“ е символ на върхови постижения в репортажа, литературата, историята, биографията, музиката и обществената дейност. Но човекът зад прочутата награда е започнал живота си далеч от американските редакции.
Роден в Европа и пристигнал в Съединените щати почти без пари и с оскъдни познания по английски, Пулицър се издига чрез воля, интелигентност и амбиция, за да се превърне в един от най-влиятелните вестникарски издатели в историята на Америка.
В търсене на приключения
Джозеф Пулицър е роден на 10 април 1847 г. в Макó – тогава част от Кралство Унгария в рамките на Австрийската империя, днес Унгария. Баща му, Фюлоп Пулицър, е заможен търговец на зърно от унгарско еврейско семейство, а майка му, Елизе Бергер, произхожда от семейство с корени в Централна Европа. Семейство Пулицър ценяло образованието и младият Джозеф израства в среда, в която се докосва до няколко езика и култури. Детството му съвпада с епоха на политически сътресения в Централна Европа, включително революционните вълнения, обхванали континента в средата на 19-и век.
В юношеска възраст Пулицър мечтае за военна служба и приключения. Отхвърлен от няколко европейски армии заради слабото си телосложение и лошото зрение, той открива своя шанс в Съединените щати по времето на Гражданската война. През 1864 г., на 17-годишна възраст, емигрира в Америка и се записва в армията на Съюза. Служи в Първа нюйоркска (Линкълнова) кавалерия през последната година от конфликта.
Завръщането към цивилния живот се оказва нелека задача. Като много имигранти преди и след него, Пулицър се изправя пред несигурност и лишения. Работи на най-различни места – товари на ферибот, гледа мулета и кара файтон. В крайна сметка се установява в Сейнт Луис, Мисури – град с многобройно германоговорящо население. Там езиковите му умения и ненаситната му страст към четенето му помагат да си създаде познанства и да започне да гради бъдеще.

Пътят на Пулицър към журналистиката се открива чрез самообразование, упоритост и остро око за детайла. Малко след пристигането си в Америка той написва – поне според сведенията – разказ, в който описва как вербовчици на работна ръка са го измамили и използвали. Материалът привлича вниманието на „Вестлихе Пост“ – известен и широко четен немскоезичен вестник в Сейнт Луис – и така му отваря вратата към вестникарската работа.
Пулицър бързо разкрива забележителен талант за репортаж, редактиране и намиране на истории, които намират отклик у читателите. Нещо повече – той разбира, че вестниците могат да достигнат до широка аудитория, като съчетават задълбочена журналистика с увлекателен разказ и ясна редакционна позиция.
Журналистиката му открива и път към обществения живот. Като репортер той отразява политически събрания и граждански дела, като добива пряка представа за функционирането на властта и институциите. Младежкият му ентусиазъм, реформаторските му убеждения и енергичната му предизборна дейност му спечелват подкрепа, изненадала мнозина опитни политици. През 1869 г., на едва 22-годишна възраст, е избран за член на законодателното събрание на Мисури от Републиканската партия. Този опит задълбочава разбирането му за обществените дела и затвърждава убеждението му, че вестниците могат да бъдат мощен инструмент за гражданско участие.
През 1878 г. Пулицър придобива „Сейнт Луис Диспач“ на търг и го слива с „Сейнт Луис Пост“, като така основава „Сейнт Луис Пост-Диспач“. Вестникът отразява много от принципите, определили кариерата му. Той се застъпва за разследвания на корупцията, разобличава злоупотреби с власт и отстоява тезата, че вестниците са длъжни да защитават обществения интерес. Изданията му нерядко влизат в открит сблъсък с политически машини и влиятелни среди, което им носи едновременно възхищение и критики.
Най-големият успех на Пулицър идва след закупуването на „Ню Йорк Уорлд“ през 1883 г. По онова време вестникът е в тежко финансово положение. Под негово ръководство тиражът рязко скача. Пулицър разширява отразяването на политиката, престъпността, бизнеса, човешките истории и социалните проблеми. Инвестира сериозно в талантливи репортери и редактори и въвежда новости, допринесли за облика на съвременната вестникарска индустрия.

„Уорлд“ се превръща в един от най-широко четените вестници в страната. Пулицър залага на илюстрации, ударни заглавия и разследваща журналистика в мащаб, до който малцина издатели са се осмелявали да се доберат.
Сред най-известните постижения на Пулицър е подкрепата му за обществени каузи. През 1885 г., когато кампанията по набиране на средства за постамента на Статуята на свободата се забатачва, неговият вестник стартира акция, призоваваща обикновените американци да дадат своя дял. Откликват около 160 000 дарители – много от тях с по няколко цента или един долар. Кампанията разкрива усета на Пулицър да обединява хората около обща кауза и убеждението му, че обществените проекти не трябва да зависят единствено от богати покровители. Завършеният монумент ще се превърне в един от най-трайните символи на свободата и възможностите в нацията.

Успехът обаче идва с висока лична цена. В по-късните си години Пулицър страда от сериозни здравословни проблеми – влошаващо се зрение и болезнена свръхчувствителност към шум. Въпреки това, дори когато физическото му състояние се влошава, той остава дълбоко отдаден на журналистиката. Продължава да кореспондира с редактори и да ръководи редакционната политика, нерядко от усамотени места, пригодени към нуждите на здравето му.
Може би най-трайното измерение на Пулицъровото влияние произтича от неговата визия за бъдещето на журналистиката. Той отстоява убеждението, че репортажът трябва да се третира като истинска професия – такава, която изисква сериозно образование, дисциплина и обществена отговорност. В завещанието си предвижда средства, допринесли за основаването на Школата по журналистика на Колумбийския университет, отворила врати малко след смъртта му. Създава и рамка за награди, отличаващи постижения в журналистиката и литературата.
След смъртта му на борда на яхтата му в пристанището на Чарлстън, Южна Каролина, на 29 октомври 1911 г., плановете му постепенно се осъществяват. През 1917 г. са присъдени първите награди „Пулицър“. С десетилетията те се утвърждават като едни от най-престижните отличия в американския културен и интелектуален живот. Журналисти, писатели, историци, драматурзи, поети и композитори – всички намират признание в рамките, замислени от Пулицър.
За много американци Пулицър се помни най-вече чрез наградата, носеща неговото име. Тази награда обаче съществува благодарение на амбициите на един издател имигрант, убеден, че вестниците могат да укрепват обществения живот. Макар технологиите и медиите да са се променили из основи от неговата епоха, ангажиментът му към информираното гражданство и журналистическото съвършенство продължава да е актуален. Институцията, носеща неговото име, остава трайно свидетелство за това, което един амбициозен новодошъл в Америка е успял да постигне.




















