В тази поредица от „Изкуството на свободата“ разказваме за син, продължил делото на един от ранните американски художници
За художниците наличието на родител, признат експерт в същата област, може да бъде безспорно предимство. Патриархът на семейство Пийл, прочутият портретист Чарлс Уилсън Пийл (1741–1827), полага основите, върху които следващите поколения да допринесат с таланта си за изкуството в Америка.
Рембранд Пийл (1778–1860) продължава делото на баща си, създавайки портрети, превърнали се в забележителни паметници на американската история.
Пийл е третото дете на Чарлс Пийл и първата му съпруга Рейчъл. Роден е на 22 февруари 1778 г. в окръг Бъкс, Пенсилвания. Подобно на много от братята и сестрите си, Рембранд е кръстен на прочут художник от миналото – нидерландския майстор от XVII век Рембранд Хармензон ван Рейн. Как би могло момче с такова име да не стане художник?
Автопортрет на Рембранд ван Рейн, 1659 г. (Обществено достояние)
Рембранд започва художественото си обучение при баща си. На 8-годишна възраст се захваща с рисуване, а малко след това – и с живопис. На 13 години създава първия си автопортрет. Баща му го наставлява и в естествените науки, и в изграждането на нравствен характер.
Младият Рембранд е описван като амбициозно и целеустремено дете, но същият ентусиазъм, довел го до ранно майсторство в изкуствата, го прави неспокоен през целия му живот и кариера.
Чарлс Пийл насърчава способностите на децата си и при всяка възможност им открива нови хоризонти. Когато Рембранд е на 17 години, баща му урежда той да нарисува портрет на президента Джордж Вашингтон.
Въпреки че младият художник никога не е бил напълно доволен от този портрет, той е посрещнат с одобрение и официално го утвърждава като портретист. През дългата си кариера Рембранд рисува над 80 портрета на Вашингтон, включително множество копия на собствените си творби.
Тъй като в Съединените щати почти не е имало художествено образование извън това, получено директно от баща му, Пийл прекарва няколко години в чужбина. Той обикаля цяла Европа, за да изучава творбите на великите майстори и да се учи при тамошни преподаватели.
В частност, от 1801 до 1803 г. учи в Лондон при американския портретист Бенджамин Уест – същия, при когото баща му се е обучавал години по-рано.
През осемте десетилетия на живота си Рембранд рисува над 600 портрета на значими личности от ранната американска история. Въпреки това той не се задоволява само с ролята на портретист, нито с постигането на местна известност във Филаделфия. Решен е да разгърне пълния си потенциал като художник.
Широки интереси
Подобно на баща си, Рембранд е човек с многобройни интереси и таланти. През 1814 г. открива първия си художествен музей и галерия с портрети в Балтимор. Вдъхновен от основания от баща му първи музей на новата нация във Филаделфия през 1786 г., той го нарекъл Музея Пийл.
Музеят е осветен с газово осветление – технология, въведена от брат му Рубенс. Подобно на много от амбициозните начинания на Рембранд, и този проект е краткотраен – той е принуден да го закрие заради Войната от 1812 г., избухнала няколко години по-рано.
Пийл проявява интерес и към химия и археология, които се преплитат с неговото увлечение по изкуството. Изучава химията на боите в Медицинския колеж на Университета на Пенсилвания, прилагайки научни методи за разработване на прецизна система за оцветяване, която удивява баща му. Когато средствата са оскъдни, изучава скелета на мастодонт в Англия и прави скици на него.
Обучението на бъдещи художници заема важно място в живота на Рембранд. Той основава художествени институции в Америка и пише наръчници. Заедно с баща си е сред основателите на Пенсилванската академия за изящни изкуства и Националната академия за изящни изкуства в Бостън. По-късно става президент на Американската академия за изящни изкуства в Ню Йорк.
През 1830 г. Рембранд се установява във Филаделфия и прекарва последните три десетилетия от живота си в преподаване, изнасяне на лекции и писане, макар че се връща към живописта през 1840 г.
Сред творбите му са: „Бележки за Италия, написани по време на пътуване в годините 1829 и 1830″ (1831 г.); „Лекция за изящните изкуства“ (1838 г.); и „Бележки от ателието: Опитът от повече от половин век“ (1840-те години).
Най-известният му труд е учебник от 1835 г., озаглавен „Графика: Наръчник по рисуване и писане за употреба в училища и семейства“. В последните си пет години той публикува и няколко статии в художественото списание „Краят“.
Прочути картини
Стилът на Рембранд е предимно неокласически, с реалистична портретна живопис, вдъхновена от творчеството на баща му. Пътувайки из Европа, той се запознава с френския неокласицизъм, който също го вдъхновява да твори в този стил. Сред тези творби са „Римската дъщеря“ (1811 г.), „Възнесението на Илия“ (1815 г.) и „Дворът на смъртта“ (1820 г.). Америка все още не е готова за подобен стил и картините не са приети добре.
„Римската дъщеря“ е особено скандална заради откритото пресъздаване на античната легенда „Римско милосърдие“, включващо частично разкрита женска фигура. Критиците настояват той да се придържа към портретистиката.
Пийл създава едни от най-прочутите портрети на знакови фигури в американската история, сред които Томас Джеферсън по времето на президентството му, Марта Вашингтон, Франсис Скот Кий, президентът Уилям Хенри Харисън и главният съдия Джон Маршал.
Най-успешната и разпознаваема негова творба е „Patriae Pater“ (Баща на отечеството), широко известна като портретът „Илюминатор“ на Вашингтон заради уникалната си овална рамка. Той рисува тази творба в Ню Йорк между 1822 и 1824 г. с твърдото намерение да създаде „образцовото изображение“ на Вашингтон.
Въпреки че първият президент е починал по това време, Пийл изучава по-ранния си портрет, както и многобройните портрети на Гилбърт Стюарт, Джон Тръмбъл и собствения му баща, за да постигне точно сходство с оригинала.
Някои критици поставят под въпрос автентичността на този портрет, тъй като моделът вече не е бил жив по времето на неговото създаване. Въпреки това Вашингтон никак не е бил непознат за Пийл. Освен че е позирал на художника години по-рано, покойният президент е бил близък приятел на семейството. Очевидно Рембранд е знаел добре как изглежда той. Нещо повече – много от живите роднини на Вашингтон се възхищават от точността на картината.
Именно този портрет се оказва най-голямото постижение на Рембранд Пийл. Конгресът го закупува през 1832 г. и днес той се намира в Старата сенатска зала в Капитолия на САЩ. През целия си живот Рембранд нерядко издържа себе си и семейството си, като изработва авторски копия на този шедьовър.
Чрез картините на велики американци и отдадеността си към развитието на изкуството в Съединените щати Рембранд доказва, че е нещо повече от сина на прославен баща. Той е истински художествен гений и велик патриот, отстоял своето собствено място в историята.
