Художничката от XIX век допринася котките да се утвърдят като популярни сюжети в изкуството и литературата
Интернет потребителите изпитват добре документирана обсебеност от котките. През 2010 г. онлайн са циркулирали приблизително 1,3 милиарда снимки на котки – брой, за който сега се смята, че е нараснал до над 6,5 милиарда. Видеата с котки са също толкова популярни: само в YouTube към 2022 г. са били публикувани десетки милиони. Но макар интернет да е дал на това увлечение глобална публика, котките са любими художествени сюжети от много по-отдавна.
Преди близо два века родената в Нидерландия художничка Анриет Ронер-Книп (1821–1909) вече улавя игривия дух, който и днес очарова любителите на котки. Нейните изящно детайлни картини изобразяват любопитни котки, които опознават заобикалящия ги свят, всяка със свой отличителен характер и изражение. Те намират отклик сред викторианската публика, за която котките все повече олицетворяват обичта и домашния уют. Днес Ронер-Книп е запомнена като една от най-добрите художнички на животни през XIX век и е ценена преди всичко заради забележителната си способност да предава индивидуалността на котките.
От артистично семейство към самостоятелна кариера
Ронер-Книп е родена на 31 май 1821 г. в Амстердам. Баща ѝ Жозеф Огюст Книп е уважаван пейзажист, чиято кариера го отвежда във Франция и Италия. Дядо ѝ също е художник, което превръща творчеството и художествените занимания в съществена част от нейното наследство.
Тя проявява ранен талант към рисуването – още на 5-годишна възраст копира скиците на баща си, а на 11 започва да взема официални уроци при него. С влошаването на зрението му, докато накрая той напълно ослепява, тя поема все по-голяма отговорност за издръжката на семейството чрез своето изкуство. Баща ѝ поддържа високи изисквания, като я кара да прекарва дълги часове пред статива и да изучава обектите непосредствено от натура, вместо да разчита на въображението или на чужди изображения. Рисуването от натура тренира окото ѝ да улавя фини детайли, включително мимолетните изражения на животните, които изобразява.
Тя започва да излага творби още като тийнейджърка, продавайки пейзажи, селскостопански животни и битови сцени. До 18-годишна възраст вече редовно създава картини за изложби в Нидерландия и Германия.
От кучета към котки
Макар Ронер-Книп първоначално да проучва разнообразни теми, животните постепенно се превръщат в централен фокус на творчеството ѝ. Към 40-те години на XIX век тя все по-силно се посвещава на анималистичната живопис, особено на кучета, изобразявани като спътници при лов, работни животни и фигури в пасторални пейзажи. Техническата ѝ прецизност, вниманието към детайла и внимателно композираните сцени ѝ носят все по-голямо признание като художничка на животни.
През 1850 г. тя се омъжва за Фейко Ронер и двамата се преместват в Брюксел, където тя прекарва по-голямата част от остатъка от живота си. Съпругът ѝ често е в лошо здраве и не може да работи постоянно, затова в крайна сметка става неин мениджър. Тя продължава да издържа домакинството си и шестте си деца чрез рисуването. Репутацията ѝ непрекъснато нараства, привличайки поръчки от семейства от средната класа и дори от европейски кралски особи, които търсят портрети на своите кучета.
После, подобно на котка, промъкнала се през полуотворена врата, в живота ѝ влиза нов сюжет. Според разкази около 1870 г. бездомна котка се скитала в дома ѝ и любопитството, което тя събудила, щяло да определи кариерата ѝ. Художничката започва да изучава отблизо котките, наблюдавайки движенията, израженията и взаимодействията им. Промяната се отплаща. Тя продължава да рисува кучета, но котките все повече завладяват творчеството ѝ и оттогава създава повечето картини, с които днес е запомнена.
Котката като произведение на изкуството
Котките на Ронер-Книп са изпълнени с характер. Котенцата се търкалят, катерят се и се оплитат в прежда, докато възрастните котки се грижат за малките си или дремят на тапицирани столове. В сцените с няколко животни всяко сякаш има собствена цел, създавайки малки истории в рамките на по-голямата композиция. В „Играещи котенца“ например пет палави котенца преобръщат кошче за отпадъци, драскат стол и се покатерват по тапицерията му, докато възрастна котка ги наблюдава с видимо неодобрение.
Вниманието ѝ към детайла се простира и върху интериорите, с техните богато текстурирани тъкани и сложни мебели. В „Безсрамни“ котенца изследват обкръжението си, без особено да се съобразяват с домашните правила, а палавото им любопитство е напълно разкрито. Сцената е оградена от богато резбован дървен скрин, чиито полирани повърхности и фина изработка контрастират с меките, нежни тъкани, спуснати наблизо. Игривото заглавие приписва човешка безсрамност на котенцата – шега, която чувствителните към обноските викториански зрители биха оценили.
Въпреки естествения си вид тези сцени са внимателно планирани. Ронер-Книп прекарва значително време в изучаване на животните, които ѝ служат за модели, което ѝ позволява да рисува очарователни котешки детайли – от наклонените глави до потрепващите уши. В по-късните си години тя има домашни котки, кучета и дори папагал. Продължава да следи естествените им движения, като понякога изработва хартиени скулптури на животни в определени пози и ги подрежда до мебели или реквизит, за да планира картина. Този процес ѝ позволява да предаде убедително движение, като същевременно запазва контрол над цялостната композиция.
Популярността на нейните картини отразява по-широка промяна в начина, по който европейците възприемат котките през XIX век. В продължение на векове хората гледат на котките главно като на ловци на мишки, които защитават домовете и предприятията. Но с насърчаването на отглеждането на домашни любимци от урбанизацията, нарастващото благосъстояние на средната класа и променящите се нагласи към домашния живот, котките все повече се превръщат в обичани домашни спътници. С разширяването на присъствието им в дома котките печелят популярност и като сюжети в изкуството и литературата, където са възхвалявани заради игривия си характер и тясната си връзка с домашния живот.
Признание и трайно влияние
Към края на XIX век картините на Ронер-Книп са излагани в цяла Европа и тя печели множество награди. През 1887 г. получава Ордена на Леополд – едно от най-високите отличия на Белгия, а през 1901 г. – нидерландския Орден на Оранж-Насау. Тя излага и на Световното колумбово изложение в Чикаго през 1893 г., представяйки творчеството си пред американската публика. Децата ѝ също избират художествени кариери и тя често излага заедно с тях.
Картините ѝ остават популярни сред колекционерите, но с възхода на модернизма вкусовете се променят и някои критици започват да смятат традиционния ѝ стил за консервативен. Въпреки това техническата ѝ прецизност продължава да отличава творчеството ѝ.
Ронер-Книп допринася котките да се утвърдят като достойни сюжети за изящното изкуство, изобразявайки техните индивидуални характери, навици и взаимоотношения. Картините ѝ предлагат и поглед към интериорите на средната класа през XIX век, а наблюденията ѝ върху котешкото поведение улавят детайли, които собствениците на котки разпознават и днес. Тя умира в Брюксел през 1909 г., но многобройните ѝ картини на котки и други животни продължават да очароват зрителите.
