Сред приоритетите са шесткилометровият участък от Софийския околовръстен път, автомагистралите „Струма“ и „Хемус“, както и трасетата към Петрохан и „Черно море“
Работата по проектирането на един от най-важните участъци от Софийския околовръстен път отново влиза в активна фаза. Става въпрос за близо шесткилометровото трасе между автомагистрала „Струма“ и района на столичния квартал „Бъкстон“, по което в последните почти две години не е имало реално развитие. Това съобщи министърът на регионалното развитие и благоустройството Иван Шишков в интервю за Дарик радио.
По информация на министъра, още през 2023 г. за трасето е бил одобрен подробен устройствен план, но след това не са последвали ключовите стъпки за реализацията му. Не са стартирали процедури по отчуждаване на необходимите имоти, нито е възложено изготвянето на техническия проект. В момента Министерството на регионалното развитие предприема действия за възобновяване на подготовката.
Напредък има и по съседния участък между квартал „Бъкстон“ и бул. „Цар Борис III“. По думите на Шишков съгласувателните процедури с почти всички компетентни институции вече са приключили. Следва проектът да бъде разгледан от Върховния експертен съвет към МРРБ, а след това да бъде издаден необходимият административен акт, който ще позволи преминаването към следващите етапи.
Регионалният министър определи този сегмент като най-трудния за изпълнение по цялото Софийско околовръстно шосе. Именно сложността на проекта е една от основните причини реализацията му да бъде отлагана през годините.
В интервюто си Шишков засегна и напредъка по други стратегически транспортни проекти. По отношение на автомагистрала „Струма“ той посочи, че изграждането на обходния път на Кресна продължава и ще допринесе за облекчаване на трафика. Според него окончателното решение за региона обаче остава завършването на магистралата през Кресненското дефиле, като административните процедури и подготовката на проектната документация продължават.
Министърът изтъкна, че липсата на готови инфраструктурни проекти остава една от най-сериозните пречки пред изграждането на нови пътни връзки в страната. Той припомни, че по време на предишния си мандат като служебен министър са били одобрени подробни устройствени планове за приблизително 70 километра бъдещи магистрални трасета, както и подготвени отчуждителни процедури, но впоследствие изпълнението им е било забавено.
Като пример Шишков даде автомагистрала Русе – Велико Търново, където строителството на първия участък започва едва сега. За следващата отсечка – между обхода на Бяла и Велико Търново – е била стартирана процедура за изработване на подробен устройствен план, но обществената поръчка впоследствие е прекратена.
Паралелно с това министерството работи и по подготовката на трасетата за тунела под Петрохан и автомагистрала „Черно море“. По думите на министъра и двата проекта вече са достигнали напреднал етап от устройственото планиране.
В процес на изготвяне е и национална стратегия за развитие на магистралната инфраструктура. Документът ще бъде насочен към ускоряване на процедурите по проектиране, отчуждаване на имоти и последващо строителство на нови пътни участъци.
Относно автомагистрала „Хемус“ Шишков съобщи, че се водят разговори с изпълнителите за възобновяване на строителните дейности по три отсечки, за които вече има подписани договори. Целта е работата да бъде рестартирана при максимална защита на държавния интерес, включително по отношение на вече изплатените авансови средства.
Министърът анонсира още, че в началото на следващата седмица ще представи подробна информация за договорите, анексите и индексациите по големите инфраструктурни проекти, както и за сигналите, които са изпратени до прокуратурата.
В края на разговора Шишков коментира и темата за пътната безопасност. Той съобщи, че е разпоредил експертен анализ на действащите стандарти за ограничителните системи по републиканската пътна мрежа, включително използваните мантинели. Според него евентуалното въвеждане на бетонни разделителни съоръжения трябва да бъде основано на професионални оценки и задълбочени анализи, а не да се предприема единствено като реакция след тежки пътнотранспортни произшествия.
