Съвременната дистанционна работа дава на някои семейства шанса да върнат дома като център и на работата, и на семейния живот
Изследванията убедително доказват колко важно е бащите да присъстват активно в живота на децата си. Децата, чиито бащи са истински ангажирани с тях, имат двойно по-голям шанс да постъпят в колеж, 80 процента по-малка вероятност да попаднат в затвора и 75 процента по-малка вероятност да преживеят тийнейджърска бременност.
Но нещата стоят дори по-дълбоко от това.
Проучване, проведено в Технологичния университет на Вътрешна Монголия, установи, че „колкото повече време родителите прекарват с децата, толкова по-високо е тяхното благополучие.“ Това потвърждава, че колкото по-активни могат да бъдат татковците (и майките), толкова по-добре. Благополучието на децата расте с броя на часовете, прекарани с единия или с двамата родители.
Всичко това е сериозен аргумент в полза на работата от вкъщи за бащите – доколкото им е възможно, дори и да са основният издръжник на семейството. Всъщност ползите от физическото присъствие на бащата у дома са достатъчно значими, за да накарат мъжете да избират кариери, при които това е постижимо.
Самият факт, че подобно предложение – мъжете да дават приоритет на работата от вкъщи, когато и доколкото е възможно – звучи необичайно днес, красноречиво показва колко далеч сме се отдалечили от традиционното разбиране за дома и неговата роля в икономическия и социалния живот.
В прединдустриалните общества домът е центърът на живота. Не е просто място, където се прибираш след дългия работен ден и изморителното пътуване в задръстванията. Той е в сърцето на свободното време, на семейната близост и дори на стопанската дейност. Когато икономиката се крепи на множество малки, нерядко семейни предприятия, магазинчета и ферми, домът е много повече от място за телевизия и сън – там се разгръщат и животът, и препитанието.
За хлебаря, живеещ над своя магазин, или за фермера на своята земя, домът означава всичко: тук семейството се прехранва и тук се наслаждава на плодовете на своя труд. Игрите с децата под ябълките естествено се преливат в бране на зеленчуци от градината, а после – в семейното събиране около вечерната маса и огнището, с храна, задушевни разговори и музика.
Този модел размива и границата между „домакинството“ и „кариерата“ – и по този начин вероятно помага да се смекчи напрежението между половете, което произтича от тяхното противопоставяне. В системата, изградена около дома, домакинството, отглеждането на деца и кариерата са дълбоко преплетени, като и трите разчитат на усилията на съпруга и съпругата.
По думите на философа Джон Кадибек:„Това друго, и то може би по-старо, традиционно виждане е свързано с едно задълбочено разбиране за домашната общност. Тук човешкият разцвет – схващан преди всичко като дълбочина на характера и взаимоотношенията – изисква общност на ежедневния живот, изпълнена със значими трудови и творчески дейности. Правилното устройство и доброто функциониране на такава общност изискват пълноценната отдаденост на съпруга и съпругата, бащата и майката.„
В същия дух Дейл Алквист, коментирайки икономическите и социалните идеи на Г. К. Честъртън, формулира ориентирания към дома модел, който Честъртън се е опитвал да отстоява след индустриалната революция: „Идеалът на Честъртън … не само призовавал майките да остават вкъщи, но и бащите. Домашният бизнес и идеята за самодостатъчност биха изградили не само по-силни и по-здрави семейства, но и по-силно и по-здраво общество.
„Съвременните социални и икономически системи, за разлика от това, са преместили центъра на тежестта от дома към работното място и училището. Индустриализацията и корпоратизацията са примамили мъжете и жените от фермите и семейните предприятия към заводите, а по-късно – и към офис сградите. Децата пък – вече не икономически актив, способен да помага в семейния бизнес – са разпределени по училища и детски градини.
Въпреки неоспоримите си предимства, този нов икономически модел е нанесъл и сериозни щети – разрушил е семейната свързаност и вкорененост, които естествено израстват от домашно ориентираната икономика.
Разбира се, няма да се върнем към прединдустриалната икономика. Но това не означава, че не можем да съхраним нищо ценно от нея в съвременния свят. Напротив – нашите индустриални и технологични постижения може би са открили път към възстановяването на някои от тези блага. Интернет разкри огромен брой работни възможности, които могат да се изпълняват от вкъщи.
Именно тук предложението бащите (и майките) да търсят възможности за работа от вкъщи придобива реален смисъл. Ако един мъж не може да стопанисва ферма или да управлява магазин под същия покрив, където живее, това вече не е пречка домът му да стане и негово работно място – и така да бъде по-близо до семейството си. Много корпоративни позиции вече могат да се изпълняват дистанционно, също като безбройните роли на свободна практика или самостоятелна заетост.
Говоря от личен опит: преходът от работа извън дома към работа от вкъщи се оказа истинска благодат за мен и семейството ми. Ето само някои от предимствата: виждам повече съпругата и дъщерите си през деня; съпругата ми, която не работи извън дома, се чувства по-малко сама; семейството се събира по-често на обща трапеза; мога да помагам на жена ми с грижата за децата или с каквото се наложи; разполагам с по-гъвкав график; спестявам пари, време и нерви, без да се налага да пътувам до работа; домът е придобил по-дълбок смисъл за мен; и сме пуснали по-здрави корени.
Разбира се, това не е по силите на всеки. Но като идеал, към който да се стремим, съвсем не е лош.Ако искаме да изградим общество, което цени и пази домашния живот, нека започнем, като прекарваме повече от времето си вкъщи. Нека дадем приоритет на дома и осъзнаем, че той може да бъде „там, където е сърцето“ само ако му отдаваме вниманието, което заслужава. Кадибек настоява: „Предлагам реалното благо на хората – младежи, зрели мъже и жени, и възрастни хора – да изисква от нас днес коренна промяна в разбирането и практиката на домашния живот, и по-дълбок вид бащинско участие.
„Вместо да гледат на дома и кариерата като на непримирими противници, бащите могат да преосмислят въпроса – като обединят кариерата, поддръжката на дома, производството на храна, домакинската работа, грижата за децата, семейното и свободното време под общото название „изкуството на домакинството“. Работата от вкъщи може да бъде важна стъпка в тази посока.
Когато един мъж се жени, той на практика казва на жената до себе си, че иска да прекара остатъка от живота си с нея. А когато двамата съпрузи са заедно вкъщи, това желание на сърцето намира своя красив и непосредствен израз.
